Решение № 1512 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1512 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20261110204038 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на ***** ООД с ЕИК ******** против Електронен фиш № 8506981599 от 13.02.2024., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София, с който на ***** ООД с ЕИК ******** за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 1 и ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Въззивникът счита обжалвания ел. фиш за незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила.

Позовава се на липса на реквизити, на възможност да извърши деклариране на изминатия път и разстояние, сочи, че е имало монтирано устройство за отчитане и заплащане на тол такси в МПС.

В съдебно заседание въззивникът е редовно призован и не се явява, не се представлява. Изпраща писмено становище, с което моли да се даде ход на делото.

Въззиваемата страна – АПИ, чрез процесуален представител – юрисконсулт Г., пледира за потвърждаване на ЕФ.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.02.2024г, в 11:55 часа. било установено нарушение №

115735EOB8DA2729E063041F160A50F6 с ППС АВТОБУС ***, регистрационен номер 1

*********, с технически допустима максимална маса 5000, брой оси 2 - екологична категория ЕВРО 6А, без ремарке, в община Столична, движещо се по път А-2 км 6+804, с посока намаляващ километър, включен в обхват 2 на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 20142, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-2 км 6+804.

За извършеното нарушение срещу въззивното дружество като собственик на регистрираното ППС бил издаден обжалваният Електронен фиш № 8506981599 от 13.02.2024г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени от АНО, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Следва да се има предвид, че съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад, плащане не е постъпило за движение по пътя, за който се събират съответните такси. Не се доказа плащане на съответната пълна такса, а от предоставения клип е видно, че МПС с посочения регистрационен номер се е движело по съответния път.

Поради какви обстоятелства такса не е заплатена, е вън от обективната съставомерност на нарушението, което не е за несключване на договор с дружество, осигуряващо плащане на съответните пътни такси, а за тяхното неплащане в пълен размер, с което е и осъществен съставът на вмененото нарушение.

Видно от справките от АПИ, пътят, на който е заснетото нарушението, е бил в експлоатация и за него се дължи пътна такса, тъй като същият е включен в нарочния списък на Министерски съвет.

Видно от справка от АПИ, автомобилът е със собственик дружеството жалбоподател.

Доказателствената съвкупност е непротиворечива и по-подробно обсъждане не се налага.

2

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на дружеството въззивник е ангажирана с издаването на ел. фиш по реда на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП за нарушение на 102 ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179 ал. 3б, извършено в качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената чл. 187а ал. 2, т.3 от ЗДвП санкция за юридически лица.

Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДВП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Според чл.179, ал.3б от ЗДвП собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

Според чл.10б, ал.3 тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. В случая процесното ППС отговаря на тези характеристики и е дължано заплащането на ТОЛ такса.

Според чл.10, ал.1, т.2 за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се 3 определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Съгласно чл.187а, ал.2, т.3 ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва … по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.

Видно от събраните по делото материали и изложената от съда фактическа обстановка, на посоченото в ЕФ дата, място и час товарният автомобил, със собственик жалбоподателя, се е движел по път, за който не е заплатена в пълен размер изискуемата такса, с което е осъществен съставът на административно нарушение.

Необходимостта от заплащане на таксата се извежда от публичния списък на пътищата, за които се дължи заплащане на такава такса.

Видно от справката от АПИ, жалбоподателят е собственик на процесното МПС.

Субективният елемент на нарушението не следва да бъде обсъждан, доколкото отговорността на ЮЛ е обективна.

Въпреки констатацията на съда, че нарушението е извършено, ЕФ следва да бъде отменен по следните съображения:

Констатира се, че е нарушен принципът на пропорционалност. Легалното понятие за "тол такса" е дадено в чл. 2, б) от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) - "такса за изминат участък" означава заплащане на определена сума за превозно средство, което изминава разстояние между две точки от инфраструктурата и е упомената в член 7, параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на пропътуваното разстояние и на типа превозно средство". От понятието се извежда, че дължимите суми се определят според няколко отделни пера, свързани с характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък.

Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО. Съгласно чл. 9а от посочената Директива "Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите трябва да бъдат 4 ефективни, съразмерни и възпиращи".Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 179, ал.3а ЗДвП предвижда налагането на глоба в абсолютно определен размер от 1800 лева. Макар и държавите членки да са компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради действието на принципа на примат /решение от 09 март 1978 г., Simmenthal SA, 106/77, ECLI: EU: C: 1978: 49, т. 21-24 от цитираната практика/.Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната /решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C-501/14, EU: C:

2016: 777, т. 39 и цитираната съдебна практика/. От тези условности следва, че принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето на наказанието или на размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая /решение от 4 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI:

EU: C: 2018: 810, т. 45/.

Видно от издадения електронен фиш, за заснетото пътно превозно средство е изчислено, че е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят следва да заплати максимална такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6 ЗП в размер на 58 лева. Тази такса следва да се има предвид, че надхвърля дължимата ТОЛ такса. Сравнявайки размера на незаплатената пътна такса с абсолютно определения размер на санкцията, предвидена за налагане, отявлено личи несъразмерността между двете стойности. Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от законодателя цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, съобразявайки неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество, дори прозира и в обстоятелството, че независимо от налагането на административното наказание, санкционираният правен субект дължи и заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закон за пътищата. В конкретиката на настоящия случай тази такса е изчислена в размер на 58 лева, а наложената глоба надвишава този размер повече от четиридесет пъти. Налагането на глоби и имуществени санкции с фиксиран размер за всяко нарушение, без възможност да бъде преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с принципа на пропорционалност. В светлината на съюзната практика, а именно Решение от 22 март 2017 г., по съединени дела Euro-Team Kft. C-497/15, Spiral-Gep Kft. C 498/15, ECLI: EU: 2017: 229, т. 50 от цитирана практика, изрично е изведено, че: "..... член 9а 5 от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. " Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016 г., Popperl, C-187/15, EU: C: 2016: 550, т. 45 цитираната съдебна практика). Макар и изрично съюзната юрисдикция да се е произнесла относно липсата на директен ефект на чл. 9а от Директива, то от това не следва, че националната юрисдикция трябва да загърби съюзното право, а напротив същата бива задължена да приложи съответстващо на правото на съюза тълкуване (решение от 04 октомври 2018 г., Dooel UvozIzoz Skopjie Link Logistic N & N, C-384/17, ЕСИ: Еи: С: 2018: 810, т. 58 - 61 от цитираната практика, решение от 24 януари 2012, Maribel Domingues, C-282/10, ECLI: EU: C: 212: ЗЗ, т.