Решение № 470 от 03.05.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. П., 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря Д.Б.И. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720104417 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, и е с правна квалификация чл.430, ал.1 и ал.2 от Търговския закон (ТЗ) и чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по обективно съединени искове от „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление в ***, чрез адв. С.

З. – САК, срещу А. О. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***; по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в общ размер на 7370.95 лева, от които: сумата в размер на 5721.83 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** от 13.10.2017 г.; сумата в размер на 1151.40 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 13.04.2020 г. до 29.10.2021 г.; сумата от 347.22 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 14.05.2020 г. до 31.01.2022 г.; сумата в размер на 66.50 лева, представляваща такси по договора за периода от 13.04.2020 г. до 31.01.2022 г.; сумата в размер на 84.00 лева, представляваща разходи по уведомяване за периода от 13.04.2020 г. до 31.01.2022 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за 1 изпълнение - 08.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 230 от 09.02.2022 г. по ч.гр.д. № 465/2022 г. на ПРС. Моли да им бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото производства.

В срока отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът А. О. Н., чрез пълномощника адв. Д. М., е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск по основание и размер. В отговора твърди, че кредита не е бил обявен по надлежния ред за предсрочно изискуем, тъй като уведомлението за неговата предсрочна изискуемост не и е връчено. В отговора е противопоставено възражение, че процесния договор е унищожаем, тъй като е сключен от ответницата при условията на „крайна нужда“ и при явно неизгодни условия. Поради изложеното в отговора моли съда да отхвърли предявения иск. Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.

С протоколно определени, постановено в открито съдебно заседание на 30.01.2023 г., съдът е прекратил производството по гр.д. № 04417/2022 г. на ПРС, в частта, в която „***” АД, ЕИК ***, са предявили иск по чл.422, вр. чл.415 от ГПК срещу А. О. Н., ЕГН ********** за сумата от 84.00 лв. представляваща разходи за уведомяване за периода от 13.04.2020 г. до 13.01.2022 г. Определението не е обжалвано от страните, поради което е и влязло в законна сила.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Г., който поддържа предявените искове. В депозирани писмени молби чрез адв. З. молят съда да постанови решение, с което предявените искове да бъдат уважени, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв. М., която оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като на страната се присъдят сторените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявен е искове по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните 2 суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 230 от 09.02.2022 г. по ч.гр.д. № 465/2022 г. на ПРС, поради което съдът намира, че установителния иск е допустим, и следва да бъде разгледан от съда.

По основателността:

От приложения Договор за потребителски кредит № *** от 13.10.2017 г., се установява, че на 19.10.2017 г. между ищеца и К.С.Н. и ответницата А.О.Н., в качеството им на кредитополучатели е сключен процесния договор за потребителски кредит, с който им е отпуснат потребителски кредит в размер на 7165.00 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за Кредитна карта с № *** от 06.03.2017 г., сключен между Банката и К.С.Н. като кредитополучател/картодържател, и Кредит № *** от 29.11.2013 r. на А. О. Н., като съкредитополучател, като кредитополучателите са се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.

В чл.14 от Договора, страните уговорили, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, а в чл.18 от Договора постигнали съгласие всички уведомления и изявления във връзка с договора да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора, освен ако в договора не е предвидено друго. В изречение второ от чл.18, страните уговорили, че по отношение на кредитополучателите адресът за получаване на известия е вписания в началото на договора или посочения в искането за отпускане на потребителски кредит настоящ адрес, както и всеки друг адрес, посочен от кредитополучателите в подписани от тях и представени пред Банката документи, а в случай, че някоя от страните промени последно заявения си адрес за кореспонденция, посочен в някой от описаните документи, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление, всички съобщения достигнали до последния деклариран от съответната страна адрес ще се считат за получени.

Видно от началото на договора, и за двамата кредитополучатели е посочен един и същ адрес в ***.

3

От приложения и констативен протокол от 30.08.2021 г. на ЧСИ – С.Б., се установява, че по възлагане от страна на ищеца, с искане за връчване на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане по Договор за потребителски кредит № *** от 13.10.2017 г., с цел извършване на действия по връчването му на основание чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, на адресата А.

О. Н., с адрес на местоживеене: гр. *** - в качеството на съкредитополучател, на 29.06.2020 г., в 10:40 часа; на 18.07.2020 г. /почивен ден/, в 14:15 часа, и на 29.07.2020 г., в 17:50 часа, служител от кантората на ЧСИ - К.З. – призовкар, е посетил адреса за връчване на уведомлението с вх. № *** г., а именно: гр.П., общ.П., обл.П., ***, но лицето не е открито. Призовкаря е събрал сведения от съседи, че лицето не живее на този адрес, поради което и на 29.07.2020 г. на адреса е залепил уведомление по реда на чл.47 от ГПК, за което е съставена нарочна разписка. В протокола е посочено, че в двуседмичния срок, изтекъл на 12.08.2020 г., адресатът не се е явил за да получи уведомлението. Посочено е, че е направена справка за регистрирания от ответницата постоянен и настоящ адрес, който съвпада с адреса, на който следвало да се осъществи връчването на уведомление, като е направена и справка за регистрирани за лицето трудови договори, но такива не са установени.

Ищецът „***” АД на 08.02.2022 г. е подал до ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против )К.С.Н. и ответницата А.

О. Н., по което е образувано ч. гр. д. № 00465/2022 г. н а ПРС, по което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение № 230 от 09.02.2022 г., с която е разпоредено К.С.Н. и А. О. Н. солидарно да заплатят на ищеца сумата от 5721.83 лева – главница по процесния договор, сумата от 1151.40 лева – възнаградителна лихва за периода от 13.04.2020 г. до 29.10.2021 г., сумата от 347.22 лева – мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 31.01.2022 г., и сумата от 66.50 лева – такси за периода от 13.04.2020 г. до 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от 08.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение по чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът – А. О. Н. е депозирала възражение за недължимост на сумите по нея, в което твърди, че не дължи изпълнение на сумите по заповедта. В едномесечния срок от съобщаването ищецът е предявил настоящия иск.

4

От приетата и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице – В. П. се установява, че процесният кредит от 7165.00 лева е усвоен на 13.10.2017 г., по разкрита разплащателна сметка обслужваща кредита № IBAN: ***, разкрита на името на К.С.Н. при “***” АД. Кредит е предоставен за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредитна карта № *** от 06.03.2017 г. на кредитополучател К.С.Н. и кредит № *** г. па А. О. Н. (съкредигополучател). Вещото лице е установило, че от общият размер на главницата от 7165.00 лева, по кредита е погасена главница на стойност от 1443.17 лева, като последната внесена сума по кредита е на 13.07.2020 г. След тази дата няма извършени погасявания по кредита. Вещото лице е изчислило, че по кредита е останала неплатена главница е в размер на 5721.83 лева, дължима възнаградителна лихва за периода от 13.04.2020 г. до 29.10.2021 г. (датата на предсрочна изискуемост) в размер на 1151.40 лева, мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 31.01.2022 г. в размер на 347.22 лева, и незаплатени месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, обслужваща кредита - чл.5, т.2 от Договор за потребителски кредит № *** г. в размер на 66.50 лева, или 19 такси х 3.50 лева.

По искане на ищцата по делото е разпитана свидетелката Д.И.Г., която в показанията си твърди, че познава ответницата и бившия и съпруг К. от около 20 години, като финансовото им състояние не било добро. Имали пари колкото да преживяват, а К. претърпя злополука, края на лятото 2017 г, счупил си крака. Твърди, че ответницата по това време не работела, защото К. не й давал да работи от ревност, а ответницата се страхувала от К., който тормозил, дори я биел, и тя от страх не работела. Твърди, че през 2017 г. имали и други кредити, а след злополуката К. останал без работа, но не знае дали му е бил прекратен трудовия договор. Сочи, че К. обещал на ответницата след прекратяване на брака да поеме кредита, но преди раздялата издръжката била осигурена само от К.. Свидетелката не можа да посочи, дали бившите съпрузи са теглили кредити от други банки.

По делото е прието и неоспорено от страните удостоверение от 29.03.2023 г. от ТП на НОИ П., от което се установява, че на К.С.Н. през м.11.2017 г. му е изплатено обезщетение за временна неработоспособност в размер на 396.22 лева, отнасящо се за м.10.2017 г.

5

По основателността на предявения установителен иск:

Предявените искове са по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, и са с правна квалификация чл.430, ал.1 и ал.2 от Търговския закон (ТЗ) и чл.86 от ЗЗД.

Предмет на иска по чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК е признаване за установено по отношение на ответника съществуване на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване на кумулативното наличие на няколко предпоставки: сключването на действителен договор за банков кредит с ответницата; изпълнение на задължението на ищеца за предоставянето на уговорения кредит на ответницата и неговият размер; падежирането на вноски по кредита, които са останали непогасени; настъпването на предсрочната изискуемост на целия дълг и от кой момент; валидно упражняване на правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, включително достигане на това волеизявление на банката до длъжниците, респ. изискуемо вземане на ищеца спрямо ответницата и размера на претенцията си; по иска с правно основание чл.430, ал.2 от ТЗ ищецът следва да установи: действително договорно задължение за възнаградителна лихва върху сумата по кредита; размерът на същата, както и изискуемост на лихвата, респ. обявен за предсрочно изискуем договор за кредит, а по иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ищецът следва да установи поставянето на ответницата в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението за забава.