Определение № 385 от 02.08.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 385 гр. П., 02.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Бозаджиев

Членове:

Ани Харизанова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно частно гражданско дело № 20235200500403 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 , ал.1,т.2 във вр.с чл.248, ал.3 от ГПК Образувано е по частна жалба от ищеца по делото И. И. П. с ЕГН ********** от село Л., ул.“В.“№2,община П., подадена чрез пълномощника му адвокат П. Г. срещу определение №1061/28.04.2023г. по гр.д.№4016/2022г по описа на РС-П., с което е изменено определение №830/30.04.2023г.в частта за съдебните разноски и е осъден И. И. П. да заплати на адвокат Р. Ц. П. от АК-П. на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 1125лв.

В частната жалба се излагат оплаквания, че така постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че за да постанови обжалваното определение районният съд неправилно е приел, че на процесуалния представител на ответницата Г. С.

П. се дължат разноски на основание чл.38, ал.2 от ЗА. Съдът не е уважил в цялост възражението на жалбоподателя за намаляване размера на присъденото възнаграждение, а е определил същото при условията на чл.9, ал.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Твърди се също така, че по отношение на ответницата Г. П. не са били налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ, тъй като в кориците на първоинстанционното дело се съдържат данни, че същата е отчуждила два недвижими имота, които са предмет на претенцията на ищеца по чл.135 от ЗЗД. За единият имот ответницата е получила продажна цена доколкото разпореждането с този имот е извършено чрез покупко- продажба, оформена с нотариален акт №175, том II, рег.№3688, дело №336/2017г по описа на нотариус с рег.№436 на НК.Вторият имот бил прехвърлен срещу задължение за издръжка и гледане.Сочи се, че ответницата е имала възможност съобразно получената цена на продажбата на недвижимия имот да заплати адвокатско възнаграждение или с оглед на прехвърлянето на имота си срещу задължение за издръжка и гледане да поиска от приобретателя по сделката сума, за да заплати дължимото възнаграждение за адвокат.Всички тези обстоятелства опровергават твърдението , че 1 ответницата Г. С. е социално слаба като това, че същата е пенсионер не обуславя извод да е материално затруднена. На това основание се прави искане да бъде отменено обжалваното определение.

В случай, че не бъде уважено това искане жалбоподателят моли да бъде изменено обжалваното определение като съдебните разноски да се редуцират до минимума съгласно чл.9, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като са завишени и не са съобразени с фактическата и правна сложност на делото. Сочи се, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да е справедлив и да е съобразен с обема и сложността на извършената дейност , както и с величината на защитавания интерес. Процесуалният представител- адвокат е изготвил един отговор на исковата молба от името на всички ответници, доколкото всички са с един общ интерес.Ето защо не следва да му се присъжда адвокатско възнаграждение за всеки ответник поотделно, а с оглед свършената работа.Сочи се, че по делото адвокатът не е осъществил самостоятелно процесуално представителство по отношение на Г. С., не е изготвил отделен отговор, по отношение на тази ответница ход на делото не е даван. Поддържа се, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, но когато помощта, която е предоставил е безплатна , размерът съгласно чл.36, ал.2 от ЗАдв. се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в рамките на Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На следващо място се сочи, че районният съд е следвало да определи възнаграждение за процесуално представителство на ответницата С. като съобрази разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г, тъй като съгласно представите по делото два боря удостоверения за данъчна оценка като данъчната оценка на първия имот е 5 042.50лв. Претенцията по Павловия иск е за ½ ид.част, следователно данъчната оценка е 2 521.25лв. Данъчната оценка на втория имот е 2074лв., като половината от тази сума е 1037лв. Общият материален интерес на претенцията е 3 558.35лв и съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство и съдействие по дела с материален интерес от 1000 до 10 000лв. е 400лв. плюс 10% за горницата над 1000лв, а именно 255.80лв. или общо 655.80лв. Съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата№1/2004г за изготвяне на писмен отговор се определя възнаграждение в размер на ¾ от възнаграждението по чл.7 или сумата, която евентуално би се присъдила е 491.85лв. Районният със с обжалваното решение е постановил трикратно по-висок размер от 1125лв.

Прави се искане да се отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно. В случай, че съдът счете, че се дължат разноски да се измени обжалваното определение и да се присъдят разноски в размер на 491.85лв;

В срока по чл.276 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Пазарджишкият окръжен съд ,като взе предвид оплакванията в частната жалба и прецени данните по делото , намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна/ ищеца по делото/, в 2 законовоустановения срок по чл.275 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото пред районния съд е образувано по конститутивен иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД, предявен от И. И. П. с ЕГН ********** от село Л., ***, община П. срещу Х. И. П. с ЕГН **********, Г. С. П. с ЕГН ********** двамата от село Д., община П. и С. Х. Н. с ЕГН ********** от село Звъничево, ул.“Т.“№10, община П. . Ищецът е твърдял, че е кредитор на първия ответник, срещу когото има ликвидно и изискуемо вземане в размер на 25 000лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди от деликт, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането 23.09.2017г. до плащането. Твърдял е , че след възникването на вземането длъжникът Х. И. П. се е разпоредил с имуществото си като на 20.12.2017г. заедно със съпругата си – втория ответника са продали на своята дъщеря- третия ответник притежавания от тях в режим на съпружеско имуществена общност недвижим имот представляващ УПИ VII-419 в кв.56 по плана на село Д., община П., незастроен с площ от 504 кв.м. с приложена регулация при граници от изток УПИ XI-420, на запад –УПИ XIII- 415 и УПИ XIV-414, на север УПИ II409 и на юг –улица, а според КККР при СГКК П.- поземлен имот с идентификатор ***, Д., п.к.4405, с площ от 504 трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване : ниско застрояване / до 10 м/ , предишен идентификатор няма, с номер по предходен план 419 кв.56 парцел XII при съседи ПИ:

***, ***, ***, ***, ***. Освен това с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №12 от 23.01.2018г, том I, рег.№205 дело №10/2018г. по регистъра на Ю.В. –нотариус с рег.

№436 първият и вторият ответник са прехвърлили на третия ответник притежаваната от тях в режим на съпружеска имуществена общност ½ идеална част от недвижим имот представляващ УПИXIII -415 в кв.56 по плана на село Д., община П., целият с площ от 504 кв.м. при съседи от изток УПИ XII-419,от запад –улица, север УПИ-XIV-414 от юг –улица, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда , състояща се от един редовен жилищен етаж и един приземен със застроена площ от 55 кв.м., както и цялата полумасивна едноетажна сграда – лятна кухня със застроена площ от 18 кв.м., който по данни от КККР при СГКК П. представлява поземлен имот с идентификатор *** адрес село Д., п.к.№4405, ул.“Седма“№43 с площ от 496 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване/ до 10 м/, при съседи ПИ:***, ***, ***, ***, ведно със следните сгради: сграда с идентификатор ***- двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 61 кв.м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 25 кв.м. брой етаж и1 с предназначение : друг вид страда за обитаване, , сграда с идентификатор 2155.501.415.3 със застроена площ от 10 кв.м. брой етаж и1 с предназначение селскостопанска сграда, сграда с идентификатор *** със 3 застроена площ от 36 кв.м., брой етажи един ,предназначение, : хангар, депо гараж. Ищецът е твърдял, че с тези свои разпоредителни действия длъжникът то е увредил и е формулирал искане до съда да бъдат обявени за недействителни спрямо него двете сделки до размера на притежаваната от длъжника част от правото на собственост върху прехвърлените имоти.

Разменени са съдебните книжа и по реда на чл.131 от ГПК от ответниците, чрез пълномощника им адвокат Р. П., е подаден писмен отговор вх.№6497/17.03.2023г. Към отговора са приложени три договора за правна защита и съдействие и три пълномощни.

С отговора на исковата молба ответникът Г. П. е поискала производството срещу нея да бъде прекратено и да и се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. С отговора е представила пълномощно за процесуално представителство и договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че същият е сключен при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, а именно поради обстоятелството, че представляваната Г. П. е пенсионер и социално слаба.

С определение №893 от 03.04.2023г по гр.д.№4016/2022г по описа на РС-П. първоинстанционният съд на основание чл.130 от ГПК е прекратил частично производството по делото по отношение на ответника Г. П. като е изложил мотиви, че Павловият иск , предявен във връзка с личен дълг на единия съпруг не засяга общи права или задължения на съпрузите, които са се разпоредили със свое имущество ,притежавано в режим на съпружеско имуществена общност , поради което между тях не е налице другарство и съпругът –недлъжник не е пасивно легитимиран да отговоря по иска. Искът би бил допустим и срещу съпруг а-недлъжник само ако ищецът претендира относителна недействителност на разпоредителната сделка и за неговата част, каквото искане не е предявено.

Със същото определение на основание чл.78, ал.4 от ГПК районният съд е осъдил ищеца И. И. П. да заплати на Г. С. П. съдебни разноски в размер на 1 500лв.

Срещу определението в частта за разноските са постъпили молби по чл.248, ал.1 от ГПК и от двете страни. Ищецът И. П. е поискал изменение на определението като се остави без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателства, установяващи затрудненото материално положение на ответника Г. П..

Алтернативно е поддържал за редукция размера на адвокатското възнаграждение до сумата от 400лв. съгласно чл.9, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Молбата по чл.248, ал.1 от ГПК, подадена от пълномощника на ответницата Г. П. съдържа искане за изменение на определението в частта за разноските като ищецът да бъде осъден да ги заплати в полза на адвокат Р. П. на основание чл.38, ал.2 във вр.с ал.1т.2 от ЗАдв.

С отговора си , депозиран на основание чл.248, ал.2 от ГПК ответницата Г. П., чрез пълномощника си, е представила писмени доказателства, съдържащи се на лист 134 -140 от досието на първоинстанционното дело, от които е видно, че същата получа пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 490.35лв., получава финансова подкрепа по чл.70,т.2 от Закона за хора с увреждания в размер на 54.45лв. Представената медицинска 4 документация/ три епикризи и експертно решение на ТЕЛК / установява факта, че Г. П. е 85% намалена работоспособност , като и че страна от множество заболявания.

С обжалваното определение №1061 от 28.04.2023г., постановено по гр.д.№4016/2022г по описа на РС-П. първоинстанционният съд е изменил свое определение №830/03.04.2023г в частта за разноските като е осъдил И. И. П. с ЕГН ********** да заплати на адвокат д-р Р.