Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 891 от 12.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 568/2026
Вид
Определение № 891
Подписан
12.06.2026
В сила
12.06.2026
Състав
Петър Узунов, Вера Коева, Емилия Дончева

Цитирани разпоредби

  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.99, ал.3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 891 гр. Благоевград, 12.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20261200500568 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, Столична община, р-н „Люлин“, бул.“***“ №25, Офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против определение №635/01.04.2026г на РС-Разлог по ч.гр.д.№318/26г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр.осн.чл.413, ал.2 вр. с чл.418, ал.5 ГПК.

С атакувания акт е отхвърлено заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми: 143, 93 евро, главница по договор за кредит от 25.07.2024г; 8, 43 евро, договорна лихва за периода 02.08.2024г-15.11.2024г; 28,27 евро, мораторна лихва за периода 03.08.2024г17.03.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане.

Недоволен от определението е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.

Настоява за неговата отмяна и издаване на исканата заповед за въпросните суми.

Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

1

От материалите по делото се установи, че действително жалбоподателят е поискал издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника О. Л.

Т. за подробно описаните суми, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение. Основал се е на представения договор за потребителски кредит, с подписването на който кредитополучателят дължи уговореното в него възнаграждение. Освен това, в заявлението се твърди, че страните са уговорили връщането на претендирените суми да се разсрочи във времето и да се погасява съгласно погасителния план. Заявителят се позовава още на сключен между него и кредитора по договора („Файненшъл България“ ЕООД) договор за продажба на вземания, по силата на който са му прехвърлени процесните вземания.

Установява се още, че с разпореждане №716/17.03.2026г РС-Разлог е оставил без движение заявлението, като е указал на завителя в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за платена държавна такса, доказателства за твърденията за сключен договор за цесия, ведно с извършено уведомление до длъжника, като при неизпълнение в срок е указано, че заявлението ще бъде отхвърлено.

С молба от 20.03.2026г заявителят е представил доказателства за платена държавна такса.

Същевременно с друга молба от 26.03.2026г заявителят е аргументирал тезата, че в казус като настоящия не следва да се прилага договора за цесия и доказателства за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне.

При тези данни РС правилно и законосъобразно е отказал издаването на заповед по чл.410 ГПК за подробно описаните суми. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основани на закона, теорията и константата съдебна практика, поради което и по арг. на чл.272 ГПК препраща към тях.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за цедираните вземания не е необходимо да е представен договора за цесия, респ. приложение към рамков договор за цесия и уведомлението до длъжника за прехвърляне на вземанията. Съгласно чл.410, ал.3 ГПК когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи 2 условия, ако има такива. В случая заявителят претендира издаването на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира като титуляр на вземанията срещу длъжника, е нужно да е представен договора за цесия и да има доказателства за изпълнение на изискването за надлежно уведомяване по реда на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Към заявлението обаче не е представен договора за цесия, както и приложенията към него, включващи начина и датата на уведомяване на длъжника, като въпреки указанията на заповедния съд за представянето им по делото, същите не са представени, поради което правилно заявлението в отхвърлено.

В подкрепа на горното следва да се посочи, че с договора за цесия е осъществено частно правоприемство между стария кредитор (цедента) и новия кредитор (цесионера), т.е. заявителя. Съгласно приетото в т.4г от ТР№4/18.06.2014г на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/13г настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство (на каквото се позовава и заявителят) трябва да бъде установено с документа по чл.417 ГПК (напр. нотариално заверен договор за цесия), тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението. В такъв случай този документ е основание за издаване на заповедта за изпълнение в полза на правоприемника. Следователно необходимо е към заявлението да се приложи договора за цесия. По настоящото дело не е представен договора за цесия, а само договора, който легитимира цедентът („Файненшъл България“ ЕООД) като кредитор на длъжника, но не и цесионера като такъв. В този контекст следва да се приеме, че липсват доказателства за материалната легитимация на заявителя-цесионер да претендира процесните суми, тъй като не е доказал своето качество на кредитор относно длъжника. Отделно от това, съобразно цитираната точка на тълкувателния акт когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл.99, ал.4 ЗЗД). Такива доказателства в случая не са представени, което е още едно основание за отхвърляне на подаденото заявление.

Несъстоятелно е възражението на жалбоподателя, че съобщаването на цесията не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, поради което и не следвало да се ангажират доказателства в тази насока.

3

Действително, съобщаването не елемент от фактическия състав на договора за цесия, но за да породи действие цесията следва да е налице съобщаване на длъжника (арг. от чл.99, ал.4 ЗЗД). Длъжникът не участва в самия договор, той е трето лице, поради което същата следва да му бъде съобщена. Поради тази причина следва да се представи на заповедния съд, освен договора за цесия, още и доказателства за съобщаването й, за да може този съд да прецени породила ли е действие цесията.Оттук неоснователност на доводите на жалбоподателя в обратната насока.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че представянето на договора за цесия и доказателства за съобщаването й са необходими при подаване на заявление по чл.417 ГПК, не и на такова по чл.410 ГПК, каквото е подаденото. В тази насока следва да се посочи, че и по двата вида заявления следва да се установи материалната легитимация на заявителя, т.е. че същият е кредитор, и че цесията поражда действие по отношение на длъжника.

Следователно няма разлика между доказателствата, които следва да се приложат към двата вида заявления.

В този контекст първоинстанционният акт се явява правилен и законосъобразен, което налага потвърждаването му изцяло.

В изложеното се съдържа отговор на всички доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.

С оглед изхода от спора разноските пред настоящата инстанция си остават за сметка на жалбоподателя.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №653/01.04.2026г на РС-Разлог по ч.гр.д.

№318/26г по описа на с.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5