Решение № 4 от 06.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№4 гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000500787 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 09.12.24г. /с участието на секретаря Йорданова/ въззивно гражданско дело № 787/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-16 състав от 16.01.24г. по г.д. № 16663/19г. е отхвърлен /изцяло/ частичен иск по чл. 49 от ЗЗД на Н. Г. против “Уникредит Булбанк“ АД.

Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от Н. Г..

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ писмени и експертни доказателства - преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:

Страните /ответникът – банка, заемодател/ и ищцата /кредитополучател/ са били обвързани от правоотношение /възникнало на основание на договор от 24.09.07г./. В рамките на посочената договорна връзка – “Уникредит Булбанк“ АД е предоставила на Н. Г. парична сума /кредит/. Вземането на банката по договора е било обезпечено с ипотека върху собствен на ищцата недвижим имот. Дружеството се е снабдило /в рамките на производство по чл. 418 от ГПК във връзка с чл. 417 от ГПК/ със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ищцата. Срещу Н.

Г. е било образувано изпълнително производство и в рамките на същото са били предприети изпълнителни действия /публична продан/ спрямо даденото в полза на банката обезпечение /процесният ипотекиран имот/. Проданта е финализирана с влязло в сила постановление за възлагане. Ответникът е провел производство по чл. 422 от ГПК и същото е приключило /в това число и след осъществен касационен контрол/ с негативен за “Уникредит Булбанк“ АД резултат.

Описаните обстоятелства не са и спорни между страните /в това число и към момента; на този етап от съдебното производство/.

Процесният дълг е индивидуализиран конкретно /от първоинстанционния съд/ по основание и размер /и към момента на учредяване на земното правоотношение, и към момента на 1 финализиране на производството по чл. 418 от ГПК във връзка с чл. 417 от ГПК/. Същият съд е индивидуализирал и процесния недвижим имот /който е бил ипотекиран в полза на банката - за обезпечаване на вземанията й по договора от 24.09.07г./. В първоинстанционното решение е проследена също /конкретно и подробно/ релевантната за спора част от проведеното срещу ищцата /и имота й/ изпълнително производство.

С оглед това: в предходния абзац на настоящото решение не се съдържат конкретни описания в посочените насоки /досежно всички изброени обстоятелства - въззивният съд препраща към съдържанието на първоинстанционното решение/.

Ищцата поддържа, че е претърпяла имуществени вреди вследствие на това, че: имотът й е бил осребрен /в рамките на процесното изпълнително производство/ на занижена цена /в сравнение с актуалната такава - и към момента на финализиране на публичната продан, и към настоящия момент/.

С оглед това: Н. Г. иска да бъде ангажирана /при условията на чл. 49 от ЗЗД/ имуществената отговорност на “Уникредит Булбанк“ АД - в качеството й на взискател, който не е осигурил /бездействал е да осигури/ възможността - обезпечението да бъде осребрено за найвисока пазарна стойност. Искът е заявен /процесната имуществена отговорност се търси/ в частичен размер, като цената на иска /обемът на претендираната имуществена вреда/ се съизмеряват с разлика между двете цени: за която /занижена такава/ процесният имот е бил реално осребрен и за която /действителна; пазарна такава/ е можел да бъде продаден.

Жалбата е неоснователна /първоинстанционното решение е постановено съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/: в

Възражението на банката /касаещо допустимостта на иска; поддържано и пред въззивния съд/ е относимо към съществото на процесния правен спор: процесуалната легитимация на ответника се определя спрямо /произтича от/ заявените твърдения в исковата молба; материално-правната легитимация /относима към въпроса - дали соченият от ищеца правен субект или различен такъв може да носи отговорност/ касае съществото на правния спор.

Предвид изложеното /и по съществото на правния спор/:

Ангажирането на имуществената отговорност на ответника /в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД/ предполага да бъде установена противоправност в „поведението“ /действията или бездействията/ на банката /при водене на процесното изпълнително производство и конкретно – при провеждане на процесуалните действия, насочени към определяне на цената на осребрявания имот/. Именно тази законова предпоставка не се установява в случая:

Всички действия на кредитора /взискател/ са били съобразени /в посочената насока/ с правилата на процесуалния закон /в актуалната му редакция към момента на движение на изпълнителното дело/. Конкретно в тази връзка:

В процесният времеви отрязък /когато е била определена цената на имота/ нито взискателят, нито длъжникът са разполагали с процесуална възможност да влияят върху остойностяването на актива /тази дейност е била законодателно възложена изцяло в правомощията на съдебния изпълнител, косвено и в компетентността на привлечен от органа по изпълнението оценител – вещо лице/. Предвид изложеното: взискателят в случая е следвал точно законовата изпълнителна /“осребрителна“/ процедура /която в спорната й част, касаеща цената на актива се е движела изцяло служебно от органа по изпълнението/. Именно по този начин банката е защитила своя имуществен интерес /произтичащ от ненадлежно изпълнен договор/. В този смисъл /предвид също правната възможност по чл. 441 от ГПК; предвид възможността да се търси имуществена отговорност при условията на чл. 45 от ЗЗД и от съответния оценител - привлечен от органа по изпълнението като вещо лице/: процесният имуществен негатив в случая не може да бъде възложен в тежест на ответника /заради противоправно бездействие от страна на дружеството/.

По същите съображения /предвид горните изводи относно липсата на „противоправност“ в бездействието на банката/: доводите на ищцата /обосновани със съдържанието на цитираната в исковата молба Директива на ЕС/ не могат да бъдат съобразени. В тази връзка:

2

От една страна:

В случая е била следвана точно - изрично регламентирана законова процедура.

Процесната Директива не е била действащо право към релевантния за спора времеви период /когато е текла публичната продан на имота; когато е била фиксирана цената на имуществения актив/.

От друга страна:

Легитимиран ответник /в хипотеза на несъобразяване на правото на Общността/ е друг /различен/ правен субект /в такава насока са постановките и по ЗОДОВ/.

Обстоятелството, че процесът на банката по чл. 422 от ГПК е бил финализиран с негативен за дружеството резултат също не може да обоснове ангажиране /при условията на чл. 49 от ЗЗД/ на имуществената отговорност на ответника:

Посоченият иск е бил отхвърлен единствено поради постановката по т. 18 от ТР на 4 от 14г. на ВКС /но при липса на твърдения от страна на Н. Г. – същата да е била изправна страна в рамките на процесната договорна връзка; напротив – в случая е налице доказано неизпълнение по кредитното правоотношение; именно поради това банката е инициирала следващ общ исков осъдителен процес срещу ищцата и същият към момента е с позитивен за кредитора резултат/.

Липсата на противоправност в „поведението“ на банката може да бъде обоснована и с производството по чл. 420 от ГПК /което регламентира изричен способ за защита на правата на длъжника в хипотеза на висящо принудително изпълнение/.

Предвид горните съображения /които налагат извод, че предпоставките по чл. 49 от ЗЗД не са налице/ първоинстанционното решение следва да бъде – потвърдено.

На последно място:

Съдържанието на събраният в процеса доказателствен материал сочи, че: издаденият в полза на ищцата обратен изпълнителен лист /след финализиране на процеса по чл. 422 от ГПК с негативен за кредитора резултат/ е приведен в реално изпълнение /събраната от банката по процесното изпълнително дело сума е била върната на ищцата; в тази връзка е бил оформен и договор за цесия в полза на процесуалния представител на Н. Г./.

С други думи: стореното /заради процесния изпълнителен процес/ имуществено разместване е било възстановено в полза на ищцата /с изключение само на претендираната разлика в цената на имота, която обаче не може да бъде присъдена – предвид горните съображения/. Това развитие на събитията е довело в крайна сметка до следния резултат: при изцяло върната сума банката вече не разполага с гаранция /обезпечение/ да реализира правата си /дори и при успешно финализиране на новото висящо исково производство срещу Н. Г./. Точно заради хипотеза като описаната /за да бъде избегнат такъв правен ефект/ е създадена новата редакция на чл. 422, ал. 4 от ГПК.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ответника следва да бъдат присъдени /при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски за въззивното производство.

Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК не е заявено от ищцата.

Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-16 състав от 16.01.24г. по г.д. № 16663/19г.

ОСЪЖДА Н. С. Г. да плати на “Уникредит Булбанк“ АД 1 200 лева /съдебни разноски за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4