Решение № 10915 от 04.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10915 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20241110151554 по описа за 2024 година

Предявени са от Г. И. Г. и Я. И. срещу Я. Г. Г. искове с правно основание чл. **** ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част на наследодателя на ищците- ** Г. Г., от наследството на неговата майка **** Г.а, накърнена чрез извършено от последната в полза на ответника Я. Г. Г. дарение, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 168, том VII, рег. № 4800, дело № 1269/2006г. по описа на нотариус ** с рег. № 350 по описа на НК, на следния недвижим имот:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № РД- 18-739/21.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „***“, ул. „***“ № 3, вх. А, ет. 6, ап. ***** който самостоятелен обект се намира на ет. 6 в сгарда с идентификатор в сграда ***, с предназначение: жилищна сграда- многофамилна, брой етажи- 12, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, ***** в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 67.79 кв.м., с прилежащи части: мазе № 30; 1,615 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта:

***, стар идентификатор: няма, който самостоятелен обект съгласно документ за собственост представлява: ***** № 15, находящ се в гр. София, Столична община, район ***“, улица „***“ № 1-5, с настоящ административен адрес: № 3, вх. А, етаж 5, състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 67.79 кв. м., с брутна кубатура от 280.64 куб. м., при съседи: отляво - ***** № 14, отдясно – ***** № 46 от вход „Б“, отгоре - ***** № 18 и отдолу - ***** № 12, заедно с прилежащото към *****а мазе № 30, разположено на втори сутерен, без посочена площ и съседи по документа за собственост, и заедно с припадащите се 1.615% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.

Ищците твърдят, че техният баща ** Г. Г., починал на 12.06.2022г., както и ответникът Я. Г. Г. били наследници по закон на **** Г.а, починала на 09.02.2022г., която преди смъртта си прехвърлила в полза на последния правото си на собственост върху гореописания 1 недвижим имот по силата на договор за дарение от 27.12.2006г. Поддържат, че доколкото посоченият имот бил единственото имущество, включено в наследството на *********** Г.а, с процесното дарение била накърнена запазената част на баща им ** Г. от наследството на неговата майка *********** Г.а, поради което в качеството си на негови наследници претендират да бъде възстановена запазената част на наследодателя им от наследството на баба им чрез намаляване на извършеното в полза на ответника дарствено разпореждане.

Изясняват, че след дарението, което оспорват, приобретателят по него прехвърлил правото на собственост върху имота в полза на своя син по силата на договор за дарение от 03.09.2018г., като запазил в правната си сфера вещното правно на ползване върху жилището.

Претендират разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват с възражение, че след извършване на оспореното дарствено разпореждане от 27.12.2006г. ответникът- надарен по него, го придобил по давност, тъй като установил своя фактическа власт върху имота, който в продължение на повече от 10 години владял като свой явно, необезпокоявано и непрекъснато- до 03.09.2018г., когато прехвърлил правото на собственост върху жилището в полза на сина си. При тези съображения претендира предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се от надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен от страните Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 168, том VII, рег. № 4800, дело № 1269/2006г., че на 27.12.2006г. *********** *** Г.а е дарила на сина си- ответника Я. Г. Г., собствения си недвижим имот, представляващ ***** ***** находящ се в гр. София, район „***“, ул. „***“ № 1-5, с настоящ административен адрес: № 3, вх. А, ет. 5, както и прилежащите към него части- мазе и съответни идеални части от общите части и от правото на строеж върху мястото.

От Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване и дарение на недвижим имот № 187, том I, рег. № 5209, дело № 129 от 2018г. се установява, че Я. Г. Г. е запазил за себе си и е учредил в полза на **** Г.а вещно право на позлване върху същия имот и го е прехвърлил чрез дарение в полза на своя син Калоян Я. Г..

Съгласно представеното с исковата молба удостоверение за наследници на **** Г.а с изх. № РЛЦ24-УГ01-2537(1) от 28.03.2024г. по описа на Столична община, район „***“ същата е починала на 09.02.2022г., като е оставила като свои наследници по закон синовете си- Я. Г. Г. и ** Г. Г., като съобразно нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН всеки от тях е придобил по ½ идеална част от притежаваното от починалата към момента на смъртта й имущество.

От представеното с исковата молба удостоверение за наследници на ** Г. Г. с изх. № РОК24-УГ01-1837(1) от 27.03.2024г. по описа на Столична община, район „Овча купел“ се установява, че същият е починал на 12.06.2022г., т.е. след *********** Г.а, като е оставил за свои наследници по закон при равни дялове- арг. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, съпругата си ***** Г.а и низходящите си по права линия от първи ред- ищците Г. И. Г. и Я. И..

От представените от името на ответника и неоспорени от ищеца решение № 04-ТР от 08.03.1999г. на ПК- гр. Радомир за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село **** и решение № 04-ПОЗ от 01.02.2006г. на ОСЗГ- гр. Радомир за обезщетяване със земеделска земя съгласно плана за обезщетяване в землището на село **** се установява, че на наследниците на ******* са предоставени като обезщетение, респ. са възстановени земи в землището на селото. Съгласно приобщеното като доказателство по делото негово удостоверение за наследници с изх. № 336/24.07.2024г. наследници по закон на **** към момента на смъртта 2 му- 06.05.1972г., са били дъщеря му **** Г.а, както и съпругата му Влаинка Николова Войнишка, като след смъртта на последната на 03.05.1990г. съгласно представеното в проведеното на 18.03.2026г. удостоверение за наследници неин единствен наследник по закон е **** Г.а. С оглед на това следва да се приеме, че след смъртта и на ****** правото на собственост върху възстановените, респ. върху предоставените в обезщетение имоти на наследниците на **** се е съсредоточило изключително в правната сфера на неговата дъщеря *********** Г.а, поради което и при липсата на данни, а и на твърдения преди смъртта си същата да е отчуждила това право от патримониума си, следва да се приеме, че същото е било част от наследственото й имущество.

Съгласно разпоредбите на чл. 28 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството, а частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН когато наследодателят е оставил две или повече деца или низходящи от тях, без да е оставил съпруг, какъвто е настоящият случай, запазената част на същите е общо 2/3 от имуществото на наследодателя.

В нормата на чл. 30 ЗН е регламентирано субективното потестативно право на всеки наследник с право на запазена част съгласно предходните разпоредби да иска намаляване на безвъзмедните актове на разпореждане, извършени приживе от наследодателя с негово имущество, с цел възстановяване на запазената му част в обема съобразно закона.

Правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството на починало лице като имуществено такова е наследимо, в какъвто смисъл са и изричните разяснения в т. 3, б.

„б“ от ППВС № 7/1973 г. Наред с това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че когато наследникът със запазена част почине, преди да е упражнил правото си да приеме наследството или да се откаже по надлежния ред (в случая по делото няма данни наследодателят на ищците ** Г. да е приел наследството на своята майка, преди самият той да почине), неговото право не се погасява и може да се упражни от наследниците му- чл. 57 ЗН- в този смисъл постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 64 от 05.02.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 867/2024 г. В случая, с предявяване на процесните искове ищците са приели наследството на наследодателя си ** Г. Г., поради което всеки от тях може да упражни неговото право да приеме и наследството на **** Г.а и да претендира възстановяване на запазената част на своя баща от нейното наследство до размера на своите наследствени права. Така, обемът на наследствените права на всеки от ищците, които, както бе изяснено, са наследници по закон на ** Г., заедно с преживялата му съпруга Светлана Г.а, възлиза на по 1/3 част от наследственото имущество на починалия техен баща, което по изложените правни съображения включва и правото на същия да иска възстановяване на запазената му част от наследството на неговата майка.

В случая, ищците твърдят, че запазената част на техния баща от наследството на баба им е накърнена с извършеното от нея в полза на другия й син, т.е. в полза на друг призован към наследяване неин наследник по закон, дарствено разпореждане.

От приобщените като писмени доказателства и неоспорени от името на ищците решения на ПК- гр. Радомир, респ. на ОСЗГ- гр. Радомир съответно от 08.03.1999г. и от 01.02.2006г. и удостоверенията за наследници на Слав и Влаинка Войнишки се установи, че към момента на смъртта си *********** Г.а е притежавала недвижимо имущество, което е придобила по силата на наследяването от своите родители, поради което, за да се определи дали с оспореното дарение същата е накърнила запазената част на сина си ** Г., следва да бъде образувана наследствена маса, като бъдат спазени правилата и последователността за приложението им, предвидени в нормата на чл. 31 ЗН, съгласно която за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, 3 като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откр**ето на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.

Както бе изяснено, от приобщената доказателствена съвкупност се установява, че към датата на откр**е на наследството на **** Г.а наследственото й е включвало правото на собственост върху три поземлени имота, подробно описани в приложените по делото решение № 04-ТР от 08.03.1999г. на ПК- гр. Радомир за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село **** и решение № 04-ПОЗ от 01.02.2006г. на ОСЗГ- гр. Радомир за обезщетяване със земеделска земя съгласно плана за обезщетяване в землището на село ****, чиято стойност към тази дата- 09.02.2022г., съгласно неоспореното заключение на съдебно- оценителната експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, възлиза на сумата от общо 10 840.00 евро.