Определение № 753 от 26.08.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 753 гр. Разград, 26.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500402 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. С. С. срещу определение № 659/30.06.2025г. по гр.д. № 820/2025г. на РС Разград, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото. В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се поддържа, че районният съд не е съобразил всички обстоятелства, имащи значение за изпълнение на задължението му за внасяне на такса, както и че ищецът е завел още няколко граждански дела, по които дължи такси и разноски. Частният жалбоподател моли за отмяна на оспорения съдебен акт.

Частната жалба не е изпратена на ответника и такова действие към настоящия момент не се дължи, тъй като фазата на съдебното производство пред РС Разград е на етап проверка за редовност на исковата молба и насрещната страна все още не е конституирана.

Съдът, след преценка на извършените до този момент процесуални действия, приема следното: Т. С. е предявил искова молба за осъждане на ответника да му заплати сумата 212,58лв., за която твърди, че е заплатил без основание на ответното дружество.

С разпореждане № 1415/2.05.2025г. съдът е оставил без движение исковата молба и е дал указание на ищеца да отстрани нередовностите в нея в едноседмичен срок, като попълни обстоятелствената част и внесе ДТ в размер 50лв., за което да представи доказателството за плащане.

С молба от 5.06.2025г. ищецът е поискал от съда да го освободи от внасяне на държавна такса. Представил е декларация, в която е посочил получавано месечно трудово възнаграждение в размер 1080лв. и липса на други доходи. С молбата ищецът е поискал съдът служебно да извърши справка в НОИ, НАП, АВ и за кредитна задлъжнялост.

1

С разпореждане № 1768/5.06.2025г. съдът е дал на ищеца указание да прредстави в едноседмичен срок доказателства за размера на получаваните доходи и го е предупредил, че при неизпълнение на указанията ще остави искането за освобождаване от ДТ без уважение.

В отговор на горното разпореждане ищецът е представил трудов договор, видно от който месечното му трудово възнаграждение е в размер 950лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж 0,60% за всяка година трудов стаж.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса, като е приел, че ищеът е в трудоспособна възраст, няма задължения към други лица, реализира трудов доход около МРЗ за страната, поради което не може да се направи извод за наличието на предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК.

При така установените данни настоящият състав приема от правна страна следното:

Съгласно постоянната практика на ВКС /определение № 289 от 10.06.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1264/2015 г., II т. о. и цитираните в него съдебни определения/ в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК имущественото и семейното положение на молителя може да бъде установено с декларация или с представяне на доказателства в тази насока. Ако такива доказателства по делото не са представени, а в декларацията по чл. 83 ал. 2 ГПК и останалите съдебни книжа се съдържат само твърдения на молителя, съдът следва да извърши преценка дали представянето на доказателства е необходимо и в този случай да даде указания за представянето им. Преценката се извършва, за да се отстрани съществуващата неяснота относно тези обстоятелства преди постановяване на определението по молбата за освобождаване от държавна такса.

В настоящия случай районният съд е преценил, че освен представената декларация, ищецът следва да представи доказателства за получаваните от него доходи. Т.е. съдът е приел за установени останалите декларирани обстоятелства – че ищецът не е женен, няма деца, няма други доходи от извънтрудова дейност, не притежава недвижими имоти, МПС, ценни книжа, вещи със значителна стойност, влогове в банки, няма вземания от трети лица.

Съпоставена с получаваното от ищеца месечно трудово възнаграждение в размер 950лв., дължимата държавна такса от 50лв. не изисква особено затруднение за внасяне.

Ищецът няма задължения за издръжка към други лица. Няма данни по делото, от които да се приеме, че същият има други финансови задължения. Същият е в трудоспособна възраст, без данни за влошено здраве /не са представени доказателства в тази насока/, от което може да се направи извод, че същият е в състояние да реализира месечен доход в размер поне на една минимална работна заплата. В частната жалба е цитирана съдебна практика, но не са изложени конкретни твърдения по настоящото дело, които да бъдат анализирани и относони към посочените определения на ВКС.

Въззивният съд споделя извода на районния съд, че получаваната месечна работна заплата е достатъчна за изпълнение на задължението за внасяне на определената държавна такса.

На въззивния съд е служебно известно, че ищецът е завел и други граждански дела, 2 по които е задължен за внасяне на ДТ в размер 50лв. Този факт не променя горния извод, предвид съпоставката на получаваната месечна работна заплата и размера на дължимата държавна такса, както и обстоятелството, че таксите по всяко дело са дължими еднократно и не едновременно.

Обжалваното определение е законосъобразно. Частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на Т. С. С. срещу определение № 659/30.06.2025г. по гр.д. № 820/2025г. на РС Разград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 753 гр. Разград, 26.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500402 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. С. С. срещу определение № 659/30.06.2025г. по гр.д. № 820/2025г. на РС Разград, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото. В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се поддържа, че районният съд не е съобразил всички обстоятелства, имащи значение за изпълнение на задължението му за внасяне на такса, както и че ищецът е завел още няколко граждански дела, по които дължи такси и разноски. Частният жалбоподател моли за отмяна на оспорения съдебен акт.

Частната жалба не е изпратена на ответника и такова действие към настоящия момент не се дължи, тъй като фазата на съдебното производство пред РС Разград е на етап проверка за редовност на исковата молба и насрещната страна все още не е конституирана.

Съдът, след преценка на извършените до този момент процесуални действия, приема следното: Т. С. е предявил искова молба за осъждане на ответника да му заплати сумата 212,58лв., за която твърди, че е заплатил без основание на ответното дружество.

С разпореждане № 1415/2.05.2025г. съдът е оставил без движение исковата молба и е дал указание на ищеца да отстрани нередовностите в нея в едноседмичен срок, като попълни обстоятелствената част и внесе ДТ в размер 50лв., за което да представи доказателството за плащане.

С молба от 5.06.2025г. ищецът е поискал от съда да го освободи от внасяне на държавна такса. Представил е декларация, в която е посочил получавано месечно трудово възнаграждение в размер 1080лв. и липса на други доходи. С молбата ищецът е поискал съдът служебно да извърши справка в НОИ, НАП, АВ и за кредитна задлъжнялост.

1

С разпореждане № 1768/5.06.2025г. съдът е дал на ищеца указание да прредстави в едноседмичен срок доказателства за размера на получаваните доходи и го е предупредил, че при неизпълнение на указанията ще остави искането за освобождаване от ДТ без уважение.

В отговор на горното разпореждане ищецът е представил трудов договор, видно от който месечното му трудово възнаграждение е в размер 950лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж 0,60% за всяка година трудов стаж.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса, като е приел, че ищеът е в трудоспособна възраст, няма задължения към други лица, реализира трудов доход около МРЗ за страната, поради което не може да се направи извод за наличието на предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК.

При така установените данни настоящият състав приема от правна страна следното:

Съгласно постоянната практика на ВКС /определение № 289 от 10.06.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1264/2015 г., II т. о. и цитираните в него съдебни определения/ в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК имущественото и семейното положение на молителя може да бъде установено с декларация или с представяне на доказателства в тази насока. Ако такива доказателства по делото не са представени, а в декларацията по чл. 83 ал. 2 ГПК и останалите съдебни книжа се съдържат само твърдения на молителя, съдът следва да извърши преценка дали представянето на доказателства е необходимо и в този случай да даде указания за представянето им. Преценката се извършва, за да се отстрани съществуващата неяснота относно тези обстоятелства преди постановяване на определението по молбата за освобождаване от държавна такса.

В настоящия случай районният съд е преценил, че освен представената декларация, ищецът следва да представи доказателства за получаваните от него доходи. Т.е. съдът е приел за установени останалите декларирани обстоятелства – че ищецът не е женен, няма деца, няма други доходи от извънтрудова дейност, не притежава недвижими имоти, МПС, ценни книжа, вещи със значителна стойност, влогове в банки, няма вземания от трети лица.

Съпоставена с получаваното от ищеца месечно трудово възнаграждение в размер 950лв., дължимата държавна такса от 50лв. не изисква особено затруднение за внасяне.

Ищецът няма задължения за издръжка към други лица. Няма данни по делото, от които да се приеме, че същият има други финансови задължения. Същият е в трудоспособна възраст, без данни за влошено здраве /не са представени доказателства в тази насока/, от което може да се направи извод, че същият е в състояние да реализира месечен доход в размер поне на една минимална работна заплата. В частната жалба е цитирана съдебна практика, но не са изложени конкретни твърдения по настоящото дело, които да бъдат анализирани и относони към посочените определения на ВКС.

Въззивният съд споделя извода на районния съд, че получаваната месечна работна заплата е достатъчна за изпълнение на задължението за внасяне на определената държавна такса.