Решение № 52 от 25.02.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Шумен, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Й. Р. К. като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно наказателно дело № 20243630200886 по описа за 2024 година ЗАНН.

Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1729-000139 от 11.04.2024г. на Началник РУ в ОД МВР гр. Шумен с което на В. С. К. ЕГН ********** е наложено наказание - глоба в размер на 200 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДВП .

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат твърдения, че управляваното от средство неправилно е определено като ППС и не е установена категорията на ППС, мощността му и собствеността му, твърди, че не било конкретизирано местото на нарушението . Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител, който излага подробни доводи за отмяна на атакуваното НП.

Административно наказващият орган, редовно призован, изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло наказателното постановление. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за основателна, 1 поради следните съображения:

По делото е безспорно установено, че на 24.03.2024г., около 19,00 часа свидетелите - служители в ОД на МВР гр. Шумен, изпълнявайки служебните си задължения в с.В. Друмев по ул. Хан Аспарух в посока ул. Свобода до № 5 извършили проверка на водача на четириколесно ППС марка Поларис модел 500, без поставена регистрационна табела с № на рама

4XAGJ50AX52535177 с неустановена собственост, като въпросното четириколесно ППС не е регистрирано по надлежния ред в РБ.

Установили, че водач бил жалбоподателя В. С. К. ЕГН **********. Бил съставен АУАН № 679117 в който е посочено, че е извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДВП .

Тъй като управлението на нерегистрирано МПС е престъпление по чл.345, ал.2 от НК с мотивирана резолюция от 01.04.2024г. административно наказателната преписка била прекратена, материалите били изпратени в Районна прокуратура Шумен, за което било образувано бързо производство.

С Постановление на ШРП от 02.04.2024г. било прекратено от наказателното производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, като прокурорът приел, че са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК.

Препис от постановлението било изпратено на началник сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен с оглед преценка за реализиране на административно наказателна отговорност по реда на ЗДВП.

Въз основа на постановлението на ШРП за прекратяване на наказателното производство, на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН Началник сектор ПП“ към ОД МВР гр. Шумен на 11.04.2024г. издал Наказателно постановление № 24-1729-000139 от 11.04.2024г. на Началник РУ в ОД МВР гр. Шумен с което на В. С. К. ЕГН ********** е наложено наказание - глоба в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДВП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите и приложени писмените доказателства, както и гласните разпитаните в съдебно заседание актосъставител и свидетели.

В хода съдебното производство е назначена и изготвена съдебно автотехническа експертиза, чието заключение е прието неоспорено от страните. Съобразно заключението на експертизата вещото лице посочва, че категорията на процесното превозно средство / тежко четириколесно за всякакви терени/ може да се определи на L7e-B и подкатегория L7e-B1: АТВ.

В хода на производството е назначена и изготвена съдебно – техническа геодезическа експертиза , приета и не оспорена от страните . В заключението на същата се посочва, че местоположението на служебния автомобил извършил проверка на 24.03.2024г. / АУАН № 679117/24.03.2024г./ съответства на описанията на свидетелите. Приложена е комбинирана скица към експертизата.

Настоящият състав намира, че административно-наказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган,на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено. От всички доказателства по делото изложената в НП фактическа обстановка по отношение ангажираната административно-наказателна отговорност на жалбоподателя, е доказана по безспорен начин.

2

В издаденото НП, АНО е посочил, че водачът - жалбоподателя управлява четириколесно

МПС, марка Поларис, модел

500 с рама

4XAGJ50AX52535177 с неустановена собственост, което не е било регистрирано по надлежния ред в Република България.

Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил описаното в акта и в НП нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДВП. Съгласно тази разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на 24.03.2024г. жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Г. и Н. - установили факта на извършеното административно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДВП. В настоящия случай безспорно се установи, че процесното ППС – АТВ не е било регистрирано, въпреки, че подлежи на регистрация по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, тъй като не попада сред изключенията на чл. 1, ал. 4 от нея и сред тези по чл. 143, ал. 5 от ЗДВП.

Процесното четириколесно превозно средство съобразно заключението на изготвената АТЕ е тежко четириколесно за всякакви терени, като категорията му може да се определи на L7e-B и подкатегория L7e-B1:

АТВ. Същото безспорно представлява моторно превозно средство по смисъла н а § 6, т. 11 от ДР на ЗДВП , а именно пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване. Процесното МПС "АТВ" е от категория L7e-B и подкатегория L7e-B1 съобразно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 1 от ЗДВП вр. с чл. 4, т. 2 б. Ж, "ii" от Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 година относно одобряването и надзора на пазара на дву, три - и четириколесни превозни средства.

Това МПС не е сред изключенията по чл. 143, ал. 5 от ЗДВП и чл. 1, ал. 4 от наредбата и съответно е следвало да бъде регистрирано. Съгласно чл.

150а ал. 2, т. 5 от ЗДВП за горепосочената категория и подкатегория водачът следва да притежава свидетелство за управление на МПС с категория В1. При това положение, съдът намира, че управлявайки процесното нерегистрирано АТВ, жалбоподателя е нарушил правилото на чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДВП.

В НП е описано, че деянието е установено в хода на разследване по БП № 27/2024г. по описа на РУ – Шумен, прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.04.2024г на прокурор Л. от ШРП с вх. № 1320/24/03.04.2023г.

В случая санкционното производство е протекло при стриктно съблюдаване на изискванията на ЗАНН, като до издаване на НП се е стигнало, след като е било отказано образуване на досъдебно производство с постановление за отказ и преписката е била изпратена на административно наказващият орган с оглед преценка за търсене на административно наказателна отговорност. В рамките на регламентирания законов срок 3 административно - наказващият орган, надлежно оправомощен, е пристъпил към ангажиране на отговорността на дееца.

Административно - наказващият орган изрично е посочил, че наказателното постановление се издава в административно - наказателно производство, образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН , като е изложил и конкретните индивидуализиращи данни за прокурорското постановление за отказ за образуване на наказателно производство. При условията на чл. 36, ал.

2 от ЗАНН НП се издава въз основа на постановлението на прокурора, поради което не е необходимо съставянето на АУАН.

Съдът намира, че не е налице допуснато нарушение на правото на защита.

Същевременно настоящата инстанция намира, че в настоящия казус са налице основания за приложимост на института на чл.9, ал.2 от НК по отношение на административно нарушение, което съдът приема, че е с незначителна обществена опасност. Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Съгласно чл.9, ал.2 от НК, не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

„Маловажният случай“ не следва да се отъждествява с т. нар.

„малозначително деяние“ по чл. 9, ал. 2 НК. Разликата между тях е съществена, доколкото диференцира престъпното от непрестъпното деяние.

Според разпоредбата на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН, "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушаване или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Нормата на чл.9 ал.2 от НК предвижда, че не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Разпоредба на чл.9 ал.2 НК е съотносима към всички престъпления от особената част на НК и съответно е съотносима и към всички административни нарушения по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, поради което е принципно приложима по отношение на всички състави на нарушения, в това число и тези по ЗДВП, като следва деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, съответно нарушение, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна. Т.е. по силата на тази норма, противоправния характер на деянието се изключва при наличието на една от двете форми на "малозначителност" - пълна липса на обществена опасност или наличие на обществена опасност, но с явна незначителност, като това предполага преценка относно пропорционалността между конкретно извършеното деяние, последиците от него и наложеното наказание. При маловажния случай следва 4 да бъде направена преценка както на обществената опасност на деянието, така и на дееца.

Съдебната практика приема, че при обсъждане приложението на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК за всеки отделен казус, следва да се отчита водещата роля на оценката на степента на обществена опасност на деянието, като на втори план стои степента на обществена опасност на дееца. В този смисъл, в случай че деянието е такова, че въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обекта на посегателство или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава този обект, ще бъде налице малозначителност в най-висша степен, то няма да бъде обществено опасно и следователно няма да бъде престъпно. Дори и когато малозначителността не изключва обществената опасност на деянието, но обосновава една нейна явна незначителност - т.е. такава ниска степен, която не е достатъчна за да бъде третирано деянието като престъпление, съответно нарушение, отново ще е налице хипотезата на чл.9 ал.2 от НК.