Решение № 532 от 02.06.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Бургас, 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Гражданско дело № 20212100102231 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Б.К.И., ЕГН **********, с адрес: гр.*** ул.**** № * бл.**** вх.* ет.*, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Съборни“19А, ет.2, офис №4, с която моли да бъде осъден ответникът Б. Б. З., ЕГН **********, с адрес: гр.*** обл.*** ул.*** № ** да му заплати сумата от 5984,51 лв., представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди- платени средства във връзка с лечение и сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, всички в резултат от причинена му от ответника средна телесна повреда, ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата на завеждане на исковата молба- 21.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1823,76 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 5984,51 лв.(претендираното обезщетение за имуществени вреди) за периода 21.12.2018г.- 21.12.2021г., сумата от 9142,40 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 30 000 лв.(претендираното обезщетение за неимуществени вреди) за периода 21.12.2018г.- 21.12.2021г., както и направените по делото разноски. В подкрепа на исканията и твръденията си ангажира доказателства.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът Б. Б. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*** ул.*** №** е депозирал писмен отговор, с който 1 оспорва исковете по основание и размер. Навежда възражение и за изтекла погасителна давност. В случай, че съдът намери исковете за основателни, прави възражение за прекомерност на претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди и моли за съобразяване на размера на обезщетението с практиката. Отправил е и покана към ищцовата страна за постигане на спогодба по отношение на размера на претенциите, но до такава до края на производството не се стигна. Не представя доказателства.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна :

Ищецът твърди, че в резултат на нанесен му побой от ответника на 08.07.2018г., около 03.00 часа в гр.Обзор, пред бар „Анно Домини“, а именноудар с юмрук в лявата част на лицето, му е била причинена средна телесна повреда, с което се затруднява трайно дъвченето и говоренето му за срок от около два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, поради настъпили счупвания на горната челюст вляво и на зигоматичната костпрестъпление по чл.129, ал.2, предл.трето, алт.първа, във връзка с ал.1 НК .

Безспорно е по делото, че по случая е било образувано НОХД №20212150200257 по описа на Районен съд- Несебър, приключило със споразумение, имащо силата на присъда, с което ответникът се е признал за виновен за извършеното деяние и му е наложено наказание „пробация“.

Изяснявайки механизма на настъпване на увреждането, ищецът сочи, че ударът е бил неочакван от него и с нищо непредизвикан. Ищецът е паднал на земята, първоначално е изпитал силна и остра болка в главата, както и усещане, че челюстта му е строшена, тъй като са изтръпнали цялата му лява половина и зъбите. При удара е получил и аркада на лявата скула, от която е текла кръв. Кръв е текла и от носната кухина, продължило два-три часа след удара. Първоначално, заедно с момчето, което му е помагало- Георги, са отишли до спешния кабинет в гр.Бяла, където са обработили раните по лицето му, като са ги изпратили в Спешния център в МБАЛ“Света Анна“АДгр.Варна. Там са залепили аркадата на лявата скула, проведени са били клинични прегледи и рентгенографии. Резултатите от изследванията са показали, че ищецът има контузия на главата, разкъсно-контузна рана на 2 лицето, обсъждано е счупване на носни кости, дадено е указание за компютърен томограф на лицеви кости, обсъждане счупване на зигоматична кост. Изпратен е в лицево-челюстна хирургия в МБАЛ „Света Марина“ЕАДгр.Варна, където след преглед от специалист, е бил изпратен за изследванекомпютърна томография на глава. От резултатите от изследването се установило, че е налице: посттравматичен хематосинус вляво, множествени фрактури на стените на ляв горночелюстен синус, счупване на лява зигоматична дъга, счупване на птеригоидните процесури на сфеноидалната кост. През цялото това време /08-09.07/ ищецът твърди, че е изпитвал силни болки, страх и дискомфорт, тъй като е имал силен оток, лицето му е било подуто и деформирано в лявата част, лявото му око е било затворено и не е виждал с него. Всички лекари са му казали, че следва да се подложи на оперативна намеса. През цялото това време ищецът е бил сам и сам се е придвижвал.

Насочен е бил към „Специализирана болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия“ ЕООД, където се е подложил на операция на 18.07.2018г., след консултация с доц.Янев. Обяснено е било на ищеца, че се налага да му сложат титаниеви импланти и т.нар. „мрежи“- плаки.

Всичко това е породило и финансови проблеми за ищеца, тъй като тези медицински изделия не се поемат от НЗОК. Той е нямал всички средства, поради което се е наложило и баща му, който живее и работи в Англия да се върне в България, както е и станало. Баща му е бил в периода, когато е извършена операцията и го е подпомогнал в лечението. Операцията е била необходима, тъй като в противен случай лицето му е щяло да остане силно деформирано, лявото му око е щяло да хлътне още повече в очната кухина и с този външен вид ищецът е щял да остане за цял живот. Наред с физическите увреждания и болки, ищецът е щял да остане и психически травмиран цял живот.

Ищецът твърди, че преди операцията е изпитвал силен страх и притеснение, от една страна- от общата анестезия, от друга- че може да настъпят усложнения, които да застрашават живота му, от трета- да не бъде засегнат лицев нерв и не на последно място- дали впоследствие лицето му ще остане деформирано и асиметрично, дали ще има белези и др.подобни.

След операцията, ищецът е приемал обезболяващи медикаменти. Той 3 описва и състоянието си след операцията, при което е бил два часа в реанимация и е бил напълно дезориентиран.

Ищецът е бил 4 дни в болницата, като на 20.07.2018г. е бил изписан.

Притеснения за здравето си изпитвал и, защото в рамките на три месеца му се е наложило четири пъти да понесе стреса от вредното за тялото му облъчване с рентгенови лъчи.

След нанесената му от ответника телесна повреда, освен че е изпитвал силни болки, ищецът не е можел да се храни и да пие течности по нормален начин, тъй като не е можел да си отваря нормално устата, не е можел да говори нормално и това състояние твърди, че е продължило повече от два месеца и половина. Тези обостоятелства са го травмирали допълнително и е изпитвал страх, и тревожност за бъдещето си.

Наред с нанесената му от ответника средна телесна повреда, ищецът е бил с влошено психическо състояние, прераснало в психическа травма.

Ежедневието и животът му се променили в негативна посока. Потърсил е специализирана помощ, като сочи, че е посетил д-р Ивайло Райчевпсихиатър и психотерапевт, който след извършен преглед е установил, че ищецът страда от „Посттравматично стресово разстройство“ и му е била изписана медикаментозна терапция. Бил му е издаден амбулаторен лист №652/08.10.2018г.

Твърди също така, че поради засегнат лицев нерв, повече от година и половина не е усещал лявата страна на лицето си, включително носа, зъбите и устните си, които са били изтръпнали дълго време.

Понастоящем, поради поставените метални плаки, ищецът имал асиметрия между лява и дясна половина на лицето, тъй като мястото, на което са поставени, е леко издадено като подутина. Тази деформация, ищецът твърди, че ще остане пожизнено. Ако се предприеме премахване на металните плаки-шини, което отново изисква провеждането на операция, той отново следва да преживее изследванията, болките, притесненията и страховете, както при първата операция.

Освен асиметрията на лицето, ищецът е получил като последица от травмата и силно щракане на челюстта при по-широко отваряне и затваряне на устата.

Въпреки, че от операцията са минал повече от три години, ищецът все 4 още има белег под лявото око и вътрешната страна на бузата, които вероятно ще са пожизнени.

По отношение на продължителността на болките от оперативната намеса, ищецът заявява, че непосредствено след операцията е изпитвал силни болки няколко седмици, а впоследствие болките са станали по-слаби, но са продължили няколко месеца.

По делото е извършена, приета неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която, след преглед на цялата представена по делото медицинска документация от момента, в който ищецът е бил в Спешна помощ до края на лечението си след операцията, както и след преглед на ищеца към настоящия момент, е установило безспорно, че травматичните му увреждания са следните: многофрагментно счупване на горната челюст в лявата половина; счупване на лявата орбита; счупване на лявата зигоматична кост; разкъсно-контузна рана; кръвонасядане и травматичен оток в областта на лицето и левостранен субконюнктивален кръвоизлив.

Не е спорно по делото, че тези увреждания са получени при инцидента, за който твърди ищеца, случил се на 08.07.2018г. в гр.Бяла. Получени са вследствие нанесен директен удар в лицето със значителна сила в посока отпред назад. Не е спорно между страните, а и се установява от представеното по делото НОХД №257/2001г. по описа на Районен съд Несебър, че ответникът е автора и носи вината за настъпилите увреждания на ищеца, след като му е нанесъл удар с юмрук в областта на лявата част на лицето и му е нанесъл средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на дъвченето и говоренето, поради настъпили счупвания на горната челюст вляво и на зигоматичната кост.

Получените телесни увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице е установило, че действително е било предприето оперативно лечение, което е свързано с оперативен и анестезиологичен риск, както и с необходимостта от поставяне на титаниев имплант. Според вещото лице, травматичните увреждания на ищеца са напълно възстановени след приложеното лечение. Но последиците от тях, изразяващи се в болка и изтръпване в лявата част на лицето, деформация, изразяваща се в изпъкване на лява зигоматична кост, „щракане“ на челюстта 5 при по-широко отваряне и затваряне на устата все още са налице и не е ясна прогнозата за пълно възстановяване от тях. Посочено е още от експерта, че ищецът е претърпял дълъг възстановителен период, по време на който е развил посттравматично стресово разстройство, изпитвал е силни болки и дискомфорт, както в покой, така и по време на хранене и прием на течности. В съдебно заседание, вещото лице д-р Тодоров уточнява, че болките, изтръпването и деформацията са налице към настоящия момент. Те са последица, която вероятно ще бъде доживотна и може да се приемат като усложнение. Дори при предприемането на нова оперативна интервенция, не може да се даде гаранция, че ще отшумят. Асиметрията, деформацията и белезите, които не са фрапантни, но ги има, ще останат пожизнено. Под „пълно възстановяване“ от всички травми и наложилата се операция, се пояснява, че се има предвид, че ищецът няма да изглежда така, както е изглеждал преди.

Освен физическата травма, стреса и болките, получени от удара, а впоследствие и от операцията, ищецът е получил и психическа травма.

Ежедневието и животът му са се променили в негативна посока.В продължение на повече от година не е ходил на работа, изпаднал в депресия, не излизал от дома си почти никъде, не се е виждал и срещал с хора, тъй като изпитвал страх, притеснение и неудобство. Често е сравнявал двете половини на лицето си. След повече от три години от инцидента, ищецът твърди, че продължава да е по-затворен и да не иска да излиза поради притеснение, свързано с промяната в лицето му. Заявява, че животът му се е променил в негативна посока- освен травматичните увреждания и стреса, получени по време на инцидента, както и след това, и към настоящия момент той изпитва стрес и дискомфорт, тревожни мисли, от които изпада в нервно напрежение и психо-емоционален стрес, не спи спокойно. Освен той, семейството му също е претърпяло и емоционални, и финансови щети. Наложило се баща му да прекрати работа в Англия за известен период от време- по време и малко след операцията. Всички разходи по издръжката му също били поети от баща му.