Решение № 51 от 04.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Бургас, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Д. К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20262100600032 по описа за 2026 година , за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивна жалба от адв. Диана Вълчева от АК - Бургас, упълномощен защитник на Й.

Н. Ф. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: гр. Айтос, ул. „Цар Освободител“ № 10, ет. 2, подсъдим по НЧХД № 558/2024 г. по описа на Районен съд - Айтос, против Присъда № 20 от 17.11.2025 г., постановена по същото дело. С присъдата подсъдимият Ф. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за което е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. Със същата присъда съдът е уважил частично предявения срещу Ф. граждански иск, осъждайки го да плати на Д.

В. Д. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените на тъжителя неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 02.08.2024 г. до окончателното й заплащане, отхвърляйки гражданската претенция за горницата над 2000 лева до първоначално предявената от 10000 лева.

Най-накрая с присъдата първоинстанционният съд се е произнесъл по сторените разноски, като на основани чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия да заплати на тъжителя сумата от 1012 лева, както и да заплати по сметка на РС-Айтос дължимите държавни такси.

С жалбата се иска отмяна на първоинстанционната присъда и признаване на подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение. В тази връзка защитникът посочва, че неправилно съдът е извел фактическата обстановка по случая, доколкото необосновано е приел, че изложеното в тъжбата се подкрепя от събраните доказателства. Допълва, че констатациите на АРС почиват на предположения, поради 1 което и се иска отмяна на атакувания акт, признаване на Ф. за невиновен и отхвърляне на гражданската претенция.

В писмено допълнение към жалбата защитникът детайлизира и допълва доводите си, като посочва, че неправилно РС-Айтос е приел, че телесното увреждане е причинено от водача на лекия автомобил, докато с тъжбата е повдигнато обвинение, че това е сторено от возещия се на предната дясна седалка, което сериозно разколебава извода, кой е автор на деянието. Застъпва се, че не са събрани доказателства за събаряне и влачене на тъжителя по земята, а възраженията на подсъдимия не са били надлежно обсъдени. Счита се, че съдът е допуснал нарушение, като не е кредитирал показанията на св. С., който според зашитата е единствен свидетел-очевидец на случая, за сметка на показанията на св. Д., а отделно от това не са събрани надлежни доказателства за личността на тъжителя. Иска се отмяна на присъдата, признаване на подсъдимия за невиновен и отхвърляне на гражданския иск.

С жалбата и допълнението не са отправени доказателствени искания.

По делото е постъпил и писмено възражение срещу въззивната жалба от страна на повереника на частния тъжител - адв. Нуретин – БАК, с което подадената въззивна жалба се окачествява като неоснователна. Изразява се съгласие с мотивите на РСАйтос, като се счита, че по делото са събрани безспорни доказателства за вината на подс. Ф.. Иска се потвърждаване на първоинстанционната присъда изцяло.

В закрито заседание на 12.01.2026 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

Пред въззивния съд повереникът на частния тъжител – адв. Рамадан Нуретин БАК пледира за потвърждаване изцяло на атакуваната присъда, която намира за правилна и законосъобразна. Счита, че РС-Айтос е изложил правилни съображения за кредитирането на доказателствените материали, като на база на тях е достигнал до верни изводи относно авторството на деянието в лицето на подс. Ф.. Претендира разноски за въззивното производство.

Защитникът на подсъдимия Ф. - адв. Диана Вълчева – БАК поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, като намира първоинстанционната присъда за неправилна и незаконосъобразна. Счита, че присъдата почива на предположения, като фактическата обстановка по делото не е категорично установена. Възразява срещу кредитирането на показанията на св. Д. за сметка на тези на св. С.. В заключение пледира за отмяна на осъдителната присъда и произнасяне на нова, с която Ф. да бъде изцяло оправдан.

Подсъдимият Й. Ф., редовно призован, не се явява във въззивното производство.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, допълнението към нея и възражението срещу нея‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради следните съображения:

Производството на делото пред първата инстанция е протекло по общия ред, като съдът е приобщил всички необходими доказателствени материали, въз основа на които е постановил присъдата, излагайки подробни мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи. Тези мотиви не страдат от съществени непълноти или грешки, с едно изключение, за което ще стане дума по-надолу и което успешно може 2 да бъде коригирано от окръжния съд.

Въззивната инстанция като инстанция по същество дължи направата на собствен доказателствен и правен анализ. При този доказателствен анализ и по собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав прие следната фактическата обстановка:

Подсъдимият Й. Н. Ф. с ЕГН: ********** е роден на ******** г. в гр. А.. Той е ***, *** гражданин, ***, ***. Ф. е с чисто съдебно минало, без данни за противоправни прояви.

Частният тъжител Д. Д. живеел в гр. Айтос, ул. *** № ***, но често пребивавал и в Германия. Ha 02.08.2024 г. Д. се прибрал в гр. Айтос със семейството си, като около 23.30 часа се намирал пред дома си. По същото време по улицата преминал лек автомобил „Опел“ с водач св. Й. С. (братовчед на подсъдимия) и пътник на предната дясна седалка – подс. Й. Ф., който тъжителят познавал като Д. (известен с турското име „Х.“). Подсъдимият Ф. поискал цигара от тъжителя, като последният се приближил до автомобила и посегнал, за да подаде на подс. Ф. цигарата. През отворения прозорец на автомобила подсъдимият хванал тъжителя за ръката и го задържал, като през това време автомобила потеглил, като в следствие на това тъжителят бил суркан по асфалта около 10 метра, след което бил пуснат, а автомобилът с намиращите се в него лица продължил. В резултат на суркането Д. получил множество кръвонасядания по гърба, гръдния кош, корема, горните и долните крайници - реализирали медико-биологичния признак – „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Действията били възприети от св. Д. Д. (баба на тъжителя), която по това време се намирала в двора на къщата на ул. *** № ***. След инцидента тъжителят бил прегледан, като му било издадено съдебномедицинско удостоверение (СМУ) № 279/24 г., в което били описани горните наранявания, ведно със заключението на съдебния лекар, че всички констатирани увреждания, кореспондират с механизма на получаване, изложен от Д..

Тъжителят подал жалба за случилото се в РУ-Айтос, която била заведена под вх.

№ 237000-3383/2024 на РУ-Айтос. В хода на проверката били стени сведения от част от установените лица (сведения от тъжителя не били снети, доколкото той напуснал България на 21.08.2024 г. през ГКПП - Калотина), приобщени били писмени доказателства. Материалите били докладвани в РП-Бургас, ТО-Айтос, като с постановление от 11.11.2024 г. прокурорът отказал да образува досъдебно производство по подадената от Д. жалба, приемайки че фактите по случая не сочат на извършено престъпление от общ характер, а евентуално на лека телесна повреда, която се преследва по частен ред, което принудило Д. да подаде и процесната тъжба до съда.

Горната фактическа обстановка, възприета от въззивната инстанция, не се различава съществено от тази, установена от РС-Айтос, с изключение на това, че ОСБургас счита, че неправилно районният съд е приел, че подс. Ф. е бил водач на автомобила. В действителност от свидетелските показания, които ще бъдат посочени по-долу, а и от неотклонно поддържаното от частния тъжител в жалбата и тъжбата му – Ф. е бил пътник в автомобила и е седял на предната дясна седалка, поради което и изводите на РС-Айтос, че е бил водач, не могат да се споделят. Това несъвършенство на мотивите на присъдата обаче, успешно може да се преодолее от въззивната инстанция, чрез посочване на правилната фактическа обстановка и не се отразява на цялостната правилност на първоинстанционния съдебен акт.

Подобно на РС-Айтос въззивният съд прие, че следва да даде вяра на гласните 3 доказателствени източници – показанията на св. Д Д. и св. С. Й.. Въззивният съд, също като районният, кредитира показанията на тези свидетели, като ги оценява като логични, последователни и взаимосвързани. Съдът не съзира причина, поради която да не цени изложеното от тях. Вярно е, че св. Д. е баба на тъжителя и от там се явява заинтересована от хода на делото, но в конкретни случай съдът не констатира признаци на пристрастност или субективност. Тази свидетелка е пряк очевидец на случилото се, като заявеното от нея намира опора в приложеното писмено доказателство – СМУ, поради което и съдът счита, че показанията й следва да се кредитират с доверие.

По отношение на св. Й. съдът отчита, че тя не е свидетел-очевидец на инцидента, но е възприела пострадалия в момент много близък до инкриминираните събития и има непосредствени възприятия относно неговото състояние и видими увреждания. Няма спор, че относно главния факт – механизмът на получаване на нараняванията, показанията на Й. се явяват производно доказателство, доколкото възпроизвеждат не лични възприятия, а преразказ на казаното от частния тъжител и роднините му, но практиката на касационната инстанция (Решение № 282/09.03.2017 г. по к.н.д. № 1222/2016 г. на I н.о. на ВКС) се е ориентирала във виждането, че производните доказателства могат да послужат като средство за разкриване и проверка на първичните доказателства или да ги заменят тогава, когато първичните доказателства са недостъпни (било то по фактически/обективни или юридически причини). В случая е налице втората хипотеза, доколкото по отношение на показанията на частния тъжител – поради невъзможността да бъде разпитан като свидетел, поради несъвместимост на тези две процесуални качества - същите успешно могат да се ползват за замяна на неговите възприятия (първичните доказателства), доколкото последните са „юридически недостъпни”. Изрично в този смисъл е и Решение № 113/23.06.2015 по дело № 93/2015 на ВКС, НК, II н.о., където също се приема, че липсва процесуална пречка производните доказателства да бъдат използвани като средство за разкриване на първични доказателства, за проверка на първичните доказателства и за замяна на първичните, ако последните са недостъпни.

Поради тази причина, а и с оглед на това, че пред нея е изложена фактическа обстановка, която се подкрепя от заключението по СМУ, то и въззивният съдът подобно на първата инстанция, счита че показанията й следва да се кредитират с доверие.

По отношение на свидетеля – Й. С. /братовчед на подсъдимия/, то правилно РСАйтос не се е доверил на заявеното от него, най-вече по отношение на начина на получаване на нараняванията на Д.. Както правилно е констатирал районният съд – този свидетел е близък родственик на подсъдимия, поради което и е заинтересован от изхода на делото. Отделно от това С. е и пряко замесен в събитията, като играе активна роля в причиняване на телесните увреждания на пострадалия, посредством подкарване на автомобила, поради което и е лесно обясним стремежът му да представи фактите, в максимално изгодна за подсъдимия, а и за себе си, светлина. Не следва да се забравя и че този свидетел не е длъжен да дава правдиви показания, които биха го уличили в извършване на престъпление и не носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, досежно тези факти (чл. 292, ал. 1, т. 1 НК), което също следва да се вземе предвид при преценката за достоверност на изложеното. В случая, заявеното от С., че пострадалият е получил нараняванията само от непровокирано падане на земята, категорично се оборва от показанията на св. Д., а и от отразеното в СМУ, в което съдебният лекар изрично е посочил, че всички наранявания отговарят да са 4 получени по описания от тъжителя начин, поради което и не търпи критика решението на РС-Айтос да не се довери на показанията му, относно механизма да получаване на нараняванията на пострадалия.