Решение № 185 от 12.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20231100105567 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът В. Е. твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от 28.08.2019 г. му е повдигнато обвинение за избягване на установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери (престъпление по чл. 255, ал. 3 НК), като едновременно с това му е определена и мярка за неотклонение парична гаранция от 50 000 лв., чийто размер след подадена от ищеца жалба е намален от съда на 5 000 лв. Посочва, че на 05.02.2020 г. срещу него е внесен и обвинителен акт по същото обвинение, като след проведени 13 съдебни заседания с присъда от 04.10.2021 г. на СГС той е оправдан по повдигнатото му обвинение.

Присъдата е потвърдена от САС с решение от 26.07.2022 г., което е влязло в сила на 26.08.2022 г. Ищецът твърди, че в хода на досъдебното производство му е наложена забрана за напускане на пределите на България, за която не е бил уведомен, поради което е планирал почивка в чужбина, като е направил резервация за хотел и закупил самолетен билет на обща стойност 1 387,25 лв., но е бил спрян на летището, което, освен загуба на заплатените от него суми, му е причинило и срам, и неудобство. Освен това ищецът твърди, че върху притежаваните от него недвижими имоти и леки автомобили, както и вземания по банкови сметки са били наложени възбрани и запори в хода на досъдебното производство, които са отменени на 07.09.2022 г. Твърди, че междувременно на 02.07.2020 г. останалите съсобственици на един от имотите, върху които е наложена възбрана върху притежаваните от ищеца идеални части – дворно място от 930 кв. м, находящо се в с. Световрачене – са продали своите общо 5/6 ид. части от имота за общо 62 500 евро, докато ищецът не е могъл да продаде притежаваната от него идеална част поради наложената възбрана. Той твърди, че е сторил това на 20.10.2022 г. след отмяната на допуснатата обезпечителна мярка и за сумата 12 500 евро. С оглед обаче на междувременно настъпилите инфлационни процеси, ищецът 1 твърди, че получената от него парична сума през 2022 г. се е обезценила спрямо същия размер на сумата през 2020 г. с 26,2%, като по този начин ищецът е претърпял загуба в размер на 6 402,62 лв. (3 275 евро). Твърди също така, че е направил разходи за адвокатска защита в наказателното производство в размер на 1 000 лв. Освен това ищецът твърди, че така повдигнатото обвинение и наказателното производство срещу него са се отразили отрицателно върху психическото му състояние, като също така са пострадали честта, достойнството и доброто му име. Поради това иска ответникът да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., както и за посочените имуществени вреди в размер общо на 8 789,87 лв., заедно със законната лихва върху тези суми от 12.05.2023 г. до окончателното им изплащане, а също и сумата 1 380,90 лв. – лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди за периода 09.10.2018 г. – 11.05.2023 г.

Претендира разноски по делото.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва предявените искове.

Оспорва настъпването на сочените от ищеца неимуществени и имуществени вреди.

Възразява и за това, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

Не е спорно по делото, като това се установява и от представеното постановление за привличане на обвиняем от 28.08.2019 г., че на посочената дата на ищеца В. Е. е повдигнато обвинение за избягване на установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери на обща стойност 1 889 340,12 лв., извършено в условията на продължавано престъпление с 26 отделни деяния в периода 13.11.2013 г. – 13.10.2015 г. (престъпление по чл. 255, ал. 3 НК). На ищеца е определена първоначална мярка за неотклонение „парична гаранция“, която е в размер на 50 000 лв., като впоследствие, след обжалването на постановлението от ищеца, е намалена на 5 000 лв. с определение от 05.11.2019 г. на СГС.

Впоследствие, видно от представения обвинителен акт от 03.02.2020 г., срещу ищеца е внесен обвинителен акт в СГС с обвинение за посоченото по-горе престъпление, по който е образувано НОХД № 525/2020 г. на СГС, НО, 28 състав. С присъда от 04.10.2021 г . ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение. Срещу така постановената присъда е постъпил протест от СГП от 05.10.2021 г. Видно от представеното по делото решение на САС от 26.07.2022 г. въззивният съд е потвърдил присъдата на СГС. Както е отбелязано върху представената присъда, тя е влязла в сила на 26.08.2022 г.

Видно от представения протокол от съдебно заседание на САС от 27.06.2022 г. на посочената дата съдът е отменил наложената на ищеца мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“. Според посоченото в определението на съда, мярката е наложена с постановление на СГП от 25.09.2019 г. Също така, от представеното по делото определение на СГС от 07.09.2022 г. се установява, че с определение на СГС от 09.09.2019 г. е допуснато обезпечение на конфискацията, която е предвидена като наказание за престъплението, за което на ищеца е повдигнато обвинение.

2

Допуснатите обезпечителни мерки представляват налагане на възбрана върху 1/2 ид. част от правото на собственост, което ищецът притежава върху пет недвижими имота, включително и върху 1/2 ид. част от притежавания от ищеца дял от дворно място с площ от 930 кв. м в с.

Световрачене, заедно с построената в него административна сграда на два етажа с РЗП от 924 кв. м, а също така запори върху 6 автомобила, върху дружествените дялове, притежавани от ищеца в търговско дружество, както и върху вземанията на ищеца по две конкретно посочени банкови сметки. Тези обезпечителни мерки са отменени с посоченото определение на СГС от 07.09.2022 г., постановено по молба на ищеца след влизане в сила на оправдателната присъда.

Така цялостната продължителност на наказателното производство срещу ищеца е от 28.08.2019 г. до 26.08.2022 г. или общо три години. Както се посочи, в хода на производството на ищеца е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лв. (продължителността на която във времето не е установена), мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“ за периода от 25.09.2019 г. до 27.06.2022 г., т.е. за две години и девет месеца, както и обезпечителни мерки (запори и възбрани върху имущественото на ищеца) за обезпечаване на конфискацията като наказание, предвидено за престъплението, в което е обвинен ищецът, които са наложени за цялото времетраене на наказателното производство от три години. Тези мерки, с изключение на паричната гаранция, за която по делото липсват доказателства, са отменени непосредствено преди и непосредствено след постановяване на решението на въззивния съд, с което е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда.

Поначало всяко лице, на което неоснователно е повдигнато обвинение, преживява определен стрес от това, което обстоятелно е нормална последица от ситуацията, в която лицето попада. Този стрес е в зависимост и от тежестта на повдигнатото обвинение, тъй като възможността за налагане на по-тежко наказание, особено лишаване от свобода за попродължителен срок с оглед на повдигнатото обвинение, утежнява негативните емоции, които обвиняемият изпитва. Поради това в конкретния случай следва да се отчете, че повдигнатото на ищеца обвинение е за тежко престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до осем години (чл. 255, ал. 3 НК). Освен това в случая предвиденото наказание включва и допълнителни негативни последици от имуществен характер, тъй като нормата предвижда кумулативното налагане на конфискация на част или дори на цялото имуществено на ищеца, което обстоятелство утежнява негативното въздействие на повдигнатото обвинение върху ищеца.

При съобразяване на продължителността на въздействието върху ищеца като обвиняем, а впоследствие и като подсъдим, което е свързано и с продължителността на изпитваните от него отрицателни емоции във връзка с наказателното производство срещу него, следва да се има предвид, че общата продължителност на наказателното производство срещу ищеца, която е три години, не може да бъде определена като надхвърляща нормалната продължителност на производството. При това следва да се съобрази, че делото срещу ищеца е разгледано на две съдебни инстанции, а също така следва да се отчете и 3 сложността на деянието, за което му е повдигнато обвинение, свързано с данъчното облагане и то като продължавано престъпление, състоящо се от 26 отделни деяния, извършени в период от две години.

Следва да се има предвид и неудобството, причинено на ищеца, свързано с необходимостта да участва в наказателното производство. По делото няма данни за участието на ищеца на досъдебното производство, макар да може да се направи извод, че той е участвал най-малко веднъж – при повдигането на обвинение, което е съпроводено с разпит на обвиняемия и евентуално предявяване на разследването. Видно от представената по делото деловодна справка, производството пред първата инстанция е протекло в рамките на 13 съдебни заседания (макар и да липсва информация в колко от тях е участвал ищецът).

Няма данни колко заседания са проведени на въззивната инстанция, но може да се приеме, че заседанието е било само едно с участието на ищеца с оглед на посоченото в мотивите на въззивното решение относно това, че не е провеждано съдебно следствие, както и че подсъдимият се е изказал пред тази инстанция.

При определянето на интензитета на въздействие на наказателното производство спрямо ищеца не следва да се отдава съществено значение на наложената му мярка за неотклонение „парична гаранция“, тъй като тази мярка не ограничава личните и имуществени права на ищеца, включително като се има предвид неголемият размер от

5 000 лв. (доколкото първоначално определеният размер е намален след обжалване пред съда). От друга страна обаче следва да се съобразят другите наложени на ищеца ограничения като част от наказателното производство – забраната за напускане на пределите на страната за период от две години и девет месеца и обезпечителните мерки върху имуществото на ищеца за цялата продължителност на производството от три години. Макар тези мерки да не ограничават твърде значително правата на ищеца (с изключение на невъзможността да напуска страната), те засилват негативните последици на наказателното преследване по отношение на ищеца.

По отношение на наложената на ищеца мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“, чиято продължителност почти съвпада с продължителността на наказателното производство, както се посочи, следва да се приеме, че тя е от естество да причини по-значителни негативни емоции и преживявания на ищеца, тъй като ограничава свободата му на придвижване, макар и само по отношение на напускането на страната и пътуването му до други държави. В случая обаче следва да се отчете посоченото от ищеца обстоятелство, че към момента на налагане на тази забрана той е планувал пътуване в чужбина, за което е предприел необходимите приготовления, като пътуването е осуетено. Тези обстоятелства се установяват и от представената по делото разпечатка на електронен самолетен билет (и бордна карта) за двупосочен полет от гр.

София до гр. Меминген (летище в близост до гр. Мюнхен, Германия), съответно на 17.01.2020 г. и 27.01.2020 г. Въпреки че този документ не е представени в превод на български език, от него може да се установи, че ищецът е закупил двупосочен самолетен билет за посочените дати и дестинация Тъй като няма данни наложената на ищеца мярка (от 4

25.09.2019 г.) да му е била съобщена, следва да се приеме, че той е закупил самолетния билет, тъй като не е знаел, че няма да може да напусне страната, и съответно е върнат при проверка на летището, което неминуемо му е причинило немалки неудобства и се е отразило неблагоприятно върху него. Този извод се потвърждава и от показания на свидетеля С.И., като следва да се съобрази и посоченото от свидетеля обстоятелство, че ищецът е предприел пътуването си до Германия, за да се срещне със сина и внуците си, които живеят там.