Определение № 5912 от 25.03.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5912 гр. София, 25.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно гражданско дело № 20251100502330 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436- чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на А. В. А., подадена чрез пълномощника му адв.М.М., с правно основание чл. 435, ал. 1, т.6 и т. 7 ГПК против отказът на ЧСИ М.К. с рег. №788, съгласно регистъра на КЧСИ, обективиран в съобщение с изх.№10193/08.11.2024г. да прекрати на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК изп.дело №20247880400574, както и Постановление от 08.11.2024г. на съдебния изпълнител, с което са приети размерите на разноските в изпълнителното производство.

Жалбоподателят поддържа, че разпореждането на ЧСИ за отказ да прекрати изпълнителното производство е незаконосъобразно, защото още преди образуването му длъжникът е заплатил част от главницата в размер на 1900 лв., а освен това вземането на взискателя било погасено с изтичането на абсолютната давност. Сочи, че ЧСИ неправилно и неясно е изчислил актуалният размер на дълга, като по тази причина неправилно са определени и размерите на разноските в изпълнително производство. Освен това са изложени исканията съдът на основание чл.433,ал.1, т.8 ГПК да прекрати изпълнителното производство поради погасяването на вземането с изтичането на абсолютна давност, както и на основание чл.423 ГПК да спре изпълнителното производство.

Взискателят Я.З. в срок е представила отговор на жалбата, с който оспорва последната като неоснователна и сочи, че длъжникът действително е 1 заплатил чрез превод на сумата в общ размер на 1900 лв. по нейна сметка през 2010г. част от задължението, но от тогава до настоящия момент не е погасил друга част или цялото вземане, което заедно с натрупаните лихви все още е дължимо.

В мотивите си съдебния изпълнител сочи, че правилата за образуването, воденето и прекратяването на изпълнителни дела са императивно заложени в нормите на ГПК. Погасителната давност, за която се споменава в жалбата, не е сред институтите на правото, по които съдебния изпълнител има правомощие да взема каквото и да било отношение. Още повече, че за давността не се следи служебно, а тя е предмет на доказване в нарочно исково производство в съда. Изпълнителният титул не е обезсилен, представлява годно изпълнително основание и всеки ЧСИ/ДСИ е длъжен да го приведе в изпълнение. Твърди, че в изпълнителното дело се съдържали данни за дължими суми към взискателя, за неспазено от длъжника писмено споразумение, за потвърдено от взискателя частично погасяване по негова сметка, които са отразени на гърба на изпълнителния лист, както и за правомерно начислени такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ с вкл. ДДС, определени не от съдебния изпълнител, а от Министерски съвет на Република България.

Съдът като взе предвид становищата на страните и приложените писмени доказателства, съдът намира следното от фактическа страна:

Видно от приложените документи към изпълнителното производство, последното е било образувано по молба на взискателя Я.Г.З. от 02.07.2024г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.05.2009г. по гр.д.

№14683/2009г. по описа на СРС, с който длъжникът А. В. А. е осъден да заплати на Я.З. сумата от 5 725 лв., представляваща задължение по Запис на заповед от 09.12.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.03.2009г. до окончателното изплащане на задължението, както и 414,50 лв.

–разноски по делото. В молбата е изложено искането към съдебния изпълнител да образува изпълнително дело, да изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника, като на основание чл.18 ЗЧСИ съдебният изпълнител е упълномощен от взискателя сам да определя и предприема способите за изпълнение. Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено и старо пълномощно за адв.К. от 2009г. и договор за правна защита и съдействие за сумата от 500 лв., които са послужили за образуването на предходно изпълнително дело, което е било прекратено през 2016г. поради настъпила перемпция. В настоящото изпълнително производство не се съдържат доказателства за това, че взискателят е била представлявана от адвокат.

Видно от гърба на изпълнителния лист, както и от представените от длъжника в изпълнителното производство писмени доказателства и писмени изявления на взискателя, с частични плащания от 16.07.2010г., 21.07.2010г., 20.08.2010г. и 28.10.2010г. длъжникът е заплатил част от дълга в общ размер на 1900 лв.

2

Това плащане е било отразено от ЧСИ в покана за доброволно изпълнение от 08.11.2024г. като в нея е посочено за разлика от предходната такава, че главницата вместо 5725 лв. е 4856,91 лв., а дължимата законна лихва вместо в размер на 9 335,10 лв. и за периода от 13.03.2009г. до 07.08.2024г. е в размер на 7230,61 лв. и за периода от 28.10.2010г. до 22.11.2024г. От тези данни е очевидно, че ЧСИ е преизчислил дълга като е отнесъл платените през 2010г. суми в общ размер на 1900 лв. към погасяването на натрупаната мораторна лихва върху главницата за периода от 13.03.2009г. до 28.10.2010г. в размер на 1031,91 лв. и остатъкът за погасяване на част от главницата в размер на 868,09 лв. Така общият размер на дължимото вземане към 22.11.2024г. (датата на която би изтекъл двуседмичния срок за доброволно изпълнение при положение, че поканата бъде връчена в деня на издаването й) е определено в размер на 15 160,86 лв., като в него освен посочените по-горе суми са включени и сумата от 414,50 лв.-разноски по делото, присъдени с изпълнителния лист, 730 лв. –разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение и 1928,84 лв. –такси по Тарифата към ЗЧСИ.

ЧСИ е изчислил размера на дължимите такси като по т.1 от ТТЗЧСИ е определил размер на таксата от 24 лв. с ДДС, по т.2 в размер на 60 лв. с ДДС, по т.5 за връчване на 11 покани, призовки, преписи от жалби, уведомления или книжа сумата от 264 лв. с ДДС, по т.11за присъединяване на взискател в размер на 60 лв. с ДДС, по т.12 за изготвяне на сметка за размера на дълга-36 лв. с ДДС, а по т.26 от тарифата сумата от 1369,92 лв. с ДДС, която не представлява правилно изчислена такса съгласно чл.26, б.“г“ от тарифата, тъй като върху сумата от 15 160,86 лв. тази такса с ДДС е в размер на 1355,68 лв.

Видно от материалите приложени по изпълнителното дело, покани, призовки, преписи от жалби, уведомления или книжа, които са изготвяни и изпращани от ЧСИ или негов служител са 5 броя, а не 11 бр., а изпратените запорни съобщения не са 6, а 5.

В изпълнителното дело липсва доказателство за изготвянето на сметка за размера на дълга, нито за изготвянето на постановление за присъединяване на втори взискател по реда на чл.456 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащи на обжалване актове, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата е частично основателна.

Съгласно чл.433, ал.1, т.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от 3 взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

В случая длъжникът е представил доказателства, че е заплатил само част от вземането преди образуване на настоящото изпълнително производство, като по тази причина не е налице основание то да бъде прекратено, докато не бъде погасено изцяло задължението. ЧСИ е отразил осъществените през 2010г. плащания, като е премахнал от общия размер на дълга натрупаните мораторни лихви за периода от 13.03.2009г. до 28.10.2010г.-датата на последното плащане, както и част от дължимата главница, съобразявайки правилата на чл.76,ал.2 ЗЗД, тъй като длъжникът не е посочил какво точно погасява с четирите превода. Не е налице основание да се счита, че с тях длъжникът е погасил само част от главницата в размер на 1900 лв., а не е погасил и натрупаната законна лихва, за да се приеме, че ЧСИ е определил неправилно размерът на дължимата главница. Затова в тази й част жалбата е неоснователна.

Тук следва да се отбележи, че погасяването на вземането по давност не представлява основание за прекратяване на изпълнителното производство, както и, че подобно възражение длъжникът може да релевира спрямо кредитора си само в исков процес. Съдебният изпълнител има задължението по чл.433,ал.1, т. 7 ГПК да прекрати изпълнителното производство при представянето на решение по чл.439 ГПК, с което евентуално е признато за установено, че вземането е погасено по давност. Настоящият съд в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител също не разполага с правомощието да прекрати изпълнителното производство.

Напълно лишено от смисъл и основание е и искането мотивирано с разпоредбата на чл.423 ГПК за спиране на изпълнителното производство, доколкото тази норма е относима към съвсем различна процедура.

В изпълнителното производство по новообразуваното изп.дело №20247880400574 взискателят не е била представлявана от адвокат и по тази причина изобщо не са налице разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, а още по-малко такива в размер на 730 лв.

Предвид това съдът констатира, че ЧСИ е включил неправилно в общия размер на задължението на длъжника и сумата от 730 лв.-разноски за 4 адвокатско възнаграждение. Тази сума следва да се приспадне от задължението въз основа на което се определя таксата по т.26 от Тарифа за ТРЗЧСИ. Предвид това размерът на задължението вместо 15 106,27 лв. следва да се отбележи, че е в размер на 14 376,27 лв., при което размерът на дължимата такса по т.26 е 1299,09 лв. с ДДС, а не 1369,92 лв. с ДДС. Въз основа на изложеното, се налага извода, че в тази й част жалбата е основателна.

От представените писмени доказателства приложени по делото се установи, че дължимата такса по т.5 от тарифата не е 264 лв. с ДДС, а 120 лв. с ДДС, тъй като поканите, призовките и уведомленията са общо 5 на брой.

Изпратените запорни съобщения също са 5 броя, при което дължимата такса по т.9 от тарифата следва да бъде в размер на 90 лв. с ДДС, а не 108 лв. с ДДС.

Липсват доказателства за изготвянето на сметка за размера на дълга от страна на ЧСИ, поради което неправилно в постановлението за разноските е включена и такса по т.12 от тарифата в размер на 36 лв. с ДДС. В изпълнителното производство не се е присъединявал втори взискател по реда на чл.456 ГПК, а присъединяването на държавата съгласно чл.458 ГПК не предполага начисляването на такса по т.11 от тарифата. В случая липсват доказателства по делото дори за уведомяването от страна на ЧСИ на НАП чрез изпращането на нарочно съобщение за започнатото от него изпълнение.

Поради това неправилно в обжалваното постановление ЧСИ е включил и такса по т.11 от тарифата в размер на 60 лв. ДДС.

По отношение на останалите посочени в постановлението такси съдът констатира, че те са определени правилно.

Предвид изложеното, се налага извода, че дължимите обикновени такси в изпълнителното производство са само тези по т.1, 2, 5 и 9 от тарифата и то в общ размер на 294 лв. с ДДС, а пропорционалната такса по т.26 е 1299,09 лв., или общо такси по ТТРЗЧСИ в размер на 1593,09 лв. с ДДС, а не 1929,92 лв. с ДДС. Затова относно размера от над 1593,09 лв. до 1929,92 лв. постановлението следва да бъде отменено. То следва да бъде отменено и в частта му относно определените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 730 лв.

Съразмерно с уважената част от жалбата, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото за внесена държавна такса в 5 размер на 12,50 лв. Не са представени други доказателства за направени от жалбоподателя разноски във връзка с обжалване на действията на ЧСИ, поради което искането за присъждане и на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в неясно какъв размер, следва да бъде отхвърлено.

Разпечатката съдържа 38 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de083985-04b4-434e-9c07-63d7288a87c0