Определение № 9055 от 21.09.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9055 гр. София, 20.09.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20221100506120 по описа за 2022 година Производство по чл.274, ал.1 ГПК вр. чл.577 ГПК.

Образувано е по частна жалба на нотариус Л.Т., рег. № 4265 НК, с район на действие СРС, против определение от 16.05.2022 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е постановен отказ по заявление вх.№ 33699/16.05.2022г. за вписване на договор за цесия от 26.01.2022г. сключен между цедента „Ф.Д.” АД и цесионера „А.-ЛП“ ЕООД с предмет прехвърляне на вземания, произтичащи от договор за банков кредит от 11.08.2015г., споразумения и анекси към него, между първоначалния кредитор „Първа Инвестиционна Банка“ АД и длъжниците „П.Р.П.-Н“ ООД, „П.Р.П.“ АД, „А.Т.“ ЕООД, Р.Д.Т. и Я.Д.А., обезпечени с договорна ипотека.

Частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

С посоченото заявление нотариус Л.Т. е направила искане на основание чл.171 ЗЗД вр. чл.17, ал.1, б.”а” ПВп. за вписване прехвърляне на вземанията на цедента „Ф.Д.” АД на обща стойност 2 999 835.95лв. от длъжниците „П.Р.П.-Н“ ООД, „П.Р.П.“ АД, „А.Т.“ ЕООД, Р.Д.Т. и Я.Д.А., в полза на цесионера „А.-ЛП“ ЕООД, произтичащи от договор за банков кредит от 11.08.2015г., споразумение и анекси към него, обезпечени с договорна ипотека. В заявлението е посочено, че по силата на договор за цесия от 26.01.2022г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, „А.-ЛП“ ЕООД е придобило от „Ф.Д.“ АД вземанията по договора за банков кредит в посочения размер, изчислени към 19.12.2019г. Тези вземания били обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот, вписана в Служба по вписванията-гр. София с вх.рег. № 63964/29.10.2015г., акт № 71, том XXVII, дело № 46750/2015г., учредена с НА № 77, том II, рег. № 5612, дело № 181/2015г. на нотариус с рег. № 101 НК.

Отказът на съдията по вписванията е мотивиран с това, че при извършената 1 служебна справка не е установено в книгите за вписванията по отношение на ипотеката да е било извършено вписване на предходните две цесии на същите вземания от 09.12.2019г. между продавача „Първа Инвестиционна Банка“ АД и продавача „С.Г.Г.“ ЕАД и от 09.12.2020г. между продавача „С.Г.Г.“ ЕАД и купувача „Ф.Д.“ АД, което представлява пречка за действието на последващото прехвърляне, предмет на заявлението, и следващата се от това противопоставимост на ипотеката на трети лица с конкуриращи права.

В частната жалба се поддържа, че предишните две прехвърляния на обезпеченото вземане са вписани, което обстоятелство е видно както от партидата на ипотекарните длъжници в имотния регистър, така и от приложения договор за цесия от 09.12.2020г. Обжалваният акт застрашава сигурността на вписванията, доколкото по отношение на предходната цесия от 19.12.2019г. било допуснато отбелязване на същата с една обща молба по отношение на двете ипотеки, обезпечаващи вземанията на първоначалния кредитор.

Съгласно т.6 от ТР № 7/2013 по тълк.дело № 7/2012г., ОСГТК на ВКС, проверката, която извършва съдията по вписванията се ограничава само до въпроса дали актът подлежи на вписване и относно изискването за неговата форма и съдържание. Съдията по вписванията не разполага с правомощие да проверява материалните предпоставки на акта, с изключение на случаите, когато този проверка изрично му е възложена от закона.

В случая представеният за вписване акт е договор за цесия сключен на 26.01.2022г., от съдържанието на който е видно, че вземанията, които се прехвърлят с него са такива, които цедентът е придобил от „С.Г.Г.“ ЕАД съгласно договор за цесия от 09.12.2020г., а последното дружество на свой ред ги е придобило от „Първа Инвестиционна Банка“ АД също с договор за цесия от 19.12.2019г. Вземанията произтичат от договор за кредит от 11.08.2015г., сключен между банката и три юридически и две физически лица, и са обезпечени със споменатата договорна ипотека. Този договор подлежи на вписване съгласно разпоредбата на чл. 171 ЗЗД и чл. 17, ал. 1, б. "а" ПВп. Сключен е в писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържа индивидуализация на двете дружества страни по него, описание на недвижимия имот, върху който е учредена ипотека и данните за нейното вписване, поради което са спазени изискванията на чл.3, ал.1 и чл.6 ПВп.

Както се посочи, при вписване на определен акт съдията по вписванията не извършва проверка дали са налице предпоставките за неговото издаване, освен ако това задължение не му е възложено с изрична законова разпоредба, каквато в разглеждания случай не е налице. В хипотезата на искане за вписване на договор за прехвърляне на обезпечено с договорна ипотека вземане върху недвижим имот по чл.171 ЗЗД не е в неговите правомощия да извършва преценка дали е породил правно действие, както между страните по него, така и спрямо длъжника, нито проверка относно вписването на предходни цесии на същите вземания.

При последователното прехвърляне на обезпечено с ипотека вземане, всеки от договорите за цесия подлежи на вписване съгласно чл.171 ЗЗД. Вписването им обаче няма конститутивно, а оповестително действие и е от значение за противопоставимостта спрямо трети лица с конкуриращи права, за което на съдията по вписванията не е вменено задължението да следи. Ако някой от договорите не е вписан, той би бил непротивопоставим на трети лица и породеният във връзка с права по отношение вземането или ипотеката спор подлежи на разрешаване по общия исков ред. Вписването или не на предходно сключен договор за цесия не е условие за 2 вписването на последващ такъв.

При горното определението от 16.05.2022г. на съдия по вписванията при СРС е неправилно и следва да се отмени, а при наличие на всички законови предпоставки да се постави вписване на договора за цесия от 26.01.2022г. по заявлението.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 16.05.2022г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е постановен отказ по заявление вх. № 33699/16.05.2022г. на нотариус Л.Т., рег. № 4265 НК, с район на действие СРС, вместо което постановява:

ДА СЕ ВПИШЕ договор за прехвърляне на вземания от 26.01.2022г. сключен между „Ф.Д.” АД и „А.-ЛП“ ЕООД, с предмет прехвърляне на вземания, произтичащи от договор за банков кредит от 11.08.2015г., споразумения и анекси към него, между първоначалния кредитор „Първа Инвестиционна Банка“ АД и длъжниците „П.Р.П.-Н“ ООД, „П.Р.П.“ АД, „А.Т.“ ЕООД, Р.Д.Т. и Я.Д.А., обезпечени с договорна ипотека.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3