Решение № 824 от 11.07.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 824 гр. Кюстендил, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20251520100885 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Г. Г., с която са предявени установителни искове по чл.422 ГПК с правно основание чл.150 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, както и по чл.86, ал.1 ЗЗД от срещу ответницата с искане да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество 1/3 от общо задължение, а именно: сумата в размер на 148,13 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 05.2021г. до 01.2022г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва за период от подаване на заявлението до изплащане на вземането, сумата в размер на 40,39 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до 29.10.2024г., сумата в размер на 3,86 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 09.2021г. до 01.2022г., ведно със законната лихва за период от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, сумата в размер на 1,29 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 15.11.2021г. до 29.10.2024г.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата била потребител на топлинна енергия за битови нужди на топлоснабдения имот, като съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от „Топлофикация София” ЕАД и се одобрявали от Комисията за 1 енергийно и водно регулиране. Ответницата не е упражнила правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ (чл.106а, ал.3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея ОУ били влезли в сила.

Съгласно чл.ЗЗ ОУ, клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислявала обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Наред с това, на основание чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намирал имота на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно чл.32, ап.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот били начислявани от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата – „Техем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Ответницата използвала доставяната от ищцовото дружество, топлинна енергия през процесния период, но не погасила задължението си. За вземането си ищецът подал заявление по чл.410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 67231/2024г. по описа на СРС, 173-и състав.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, наименуван „опровержение“, от ответницата, в който е изложено, че последната не дължи никакви суми на ищеца, доколкото е заплатила всички задължения с оглед процесния имот за доставена топлинна енергия за периода от 2016г. до януари 2022г. Било образувано гр.д. № 11817 по описа на СРС, във връзка с което заплатила цялата дължима сума в размер на 2025,55 лева, за което представя касови бонове. След което, на 07.02.2024г. заплатила сумата в размер на 1338,95 лева във връзка с образувано гр.д. № 65171 по описа на СРС. Твърди, че месец февруари 2022г. процесният имот бил продаден на друго лице. Твърди, че й била надвзета сума за период от февруари до септември 2022г.

Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца счита така предявените искове за основателни.

2

В проведеното отрито съдебно заседание са изслушани заключенията по допуснатите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, докладвана е и молба от 18.06.2025г. от ответницата, с която последната е представила документ за платена сума от 198,18 лева, включваща главница в размер на 152 лева, мораторна лихви в размер на 41,68 лева и законна лихва в размер на 4,50 лева.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, както и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на следните обстоятелства: 1) по иска за главница: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност; 2) по акцесорния иск за мораторна лихва: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. В доказателствена тежест на ответницата е да докаже плащане на дълга.

Със своето Определение № 552/12.05.2025г., съдържащо проекта на доклад по делото, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по реда на чл.146, ал.1, т.3 ГПК следните обстоятелства: че между страните е било налице облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот между страните.

От приетите по делото заключения по допуснатите СТЕ и СЧЕ, които съдът кредитира по реда на чл.202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвени, доколкото намират потвърждение и в представените по делото писмени доказателства, се установява, че за процесния период е била доставена топлинна енергия, че начислените суми върху разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите през процесния период цени на топлоенергията за потребителите в гр. София, както и че към датата на подаване на заявление, респ. на исковата молба няма плащане от страна на ответницата.

От приетия по делото фискален бон се установява, че в хода на исковото производство, на 17.06.2025г. ответницата е извършила плащане на сумата от общ размер от 198,18 лева за главница, мораторна лихва и законова лихва, която сума покрива целия размер на претендираните вземания за топлинна енергия и дялово разпределение.

3

Съгласно задължителните указания, дадени с т.9 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо съдът следва да вземе предвид по реда на чл.235, ал.3 ГПК факта на извършеното пълно плащане, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.

При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът, доколкото плащането е извършено в хода на процеса и ответницата е дала повод за завеждане на исковете. Направено е искане за присъждане на разноски, като с молба вх. № 7721/03.07.2025г. ищцовото дружество е представило списък по чл.80 ГПК. Действително, посочената молба е докладвана на съда с постъпването си на деня /03.07.2025г./, следващ деня на откритото съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване.

Доколкото обаче молбата е изпратена по пощата на 30.06.2025г., тоест преди съдът да сложи край на устните състезания, искането за присъждане на разноски по представения списък по чл.80 ГПК е надлежно сторено в срок.

Съответно, всички претендирани от ищеца разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответницата.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ поради плащане предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец“ 23Б, срещу М. Г. Г., с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че М. Г. Г. дължи на Топлофикация София“ ЕАД 1/3 от общо задължение, а именно: сумата в размер на 148,13 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 05.2021г. до 01.2022г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, ведно със законната лихва за период от подаване на заявлението до изплащане на вземането, сумата в размер на 40,39 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до 29.10.2024г., сумата в размер на 4

3,86 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 09.2021г. до 01.2022г., ведно със законната лихва за период от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, сумата в размер на 1,29 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 15.11.2021г. до 29.10.2024г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 67231/2024г., 173-ти състав, на СРС от 01.12.2024г.

ОСЪЖДА ответницата М. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата в общ размер на 725 лева разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК 130036512, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Георги Павлов“ № 3, на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5