Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260342 от 15.01.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14470/2019
Вид
Решение № 260342
Подписан
15.01.2021
В сила
15.01.2021
Състав
ЦВЕТОМИРА ПЕТКОВА КОРДОЛОВСКА ДАЧЕВА, ЗДРАВКА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н

И Е

Гр. София, 15.01.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

МАРИЯ

МАЛОСЕЛСКА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 14470 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение от 02.04.2019 г., поправено с решение № 200887 от 26.08.2019 г. по гр.д. № 73087/2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 156 състав е признато за установено по предявения от Ц.Т.П., ЕГН ********** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес Център иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл. 415, ал. 1 ГПК във вр.чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД , че „Ч.Е.Б.” АД дължи на Ц.Т.П., ЕГН ********** сумата от 806,26 лева, представляваща платена без правно основание сума по фактура № **********/30.07.2018 г., издадена въз основа на Констативен протокол № 3021680/20.12.2017 г. за корекция на потребено количество електрическа енергия, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 58704/2018 г. по описа на CPC, ГО, 156-ти състав.

С решението „Ч.Е.Б.” АД е осъдено да заплати на Ц.Т.П. сумата 50 лева, представляващи деловодни разноски за първоинстанционното и заповедното производство, на адв. В.В.Т. да заплати сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за заповедното производство, а на адв. К.Б.сумата от 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б.” АД, с която се обжалва постановеното от СРС на 02.04.2019 г. съдебно решение, с което е уважен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, при твърденията, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, по подробно изложени в жалбата съображения, като се цитира множество съдебна практика на СГС. Моли съда да отмени обжалваното решение, с което искът е уважен и същият да се отхвърли. Претендира разноски за двете инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък.

Въззиваемата страна – ищецът Ц.Т.П., чрез пълномощника си адв. Н.И., оспорва жалбата в депозирания по реда на чл. 263 ГПК писмен отговор.

По делото е депозирана частна жалба с вх.№ 5147100 от 11.09.2019 г. от адв. К.Б., с която се обжалва Решение № 200887 от 26.08.2019 г., в частта, с която е оставена без уважение молбата й с вх.№ 5076092/02.05.2019 г. за изменение на делото в частта за разноските.

Подаден е отговор на частната жалба от „Ч.Е.Б.” АД, в който се твърди, че жалбата е недопустима и неоснователна, тъй като присъждането на разноски в размер по-голям от 100 лева би било прекомерно.

Жалба с вх.№ 5144712 от 05.09.2019 г. е депозирана и от „Ч.Е.Б.” АД с която се обжалва постановеното в първоинстанционното производство по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК решение № 200887 от 26.08.2019 г. по подробно изложени в жалбата съображения. Искането към съда е да се отмени решението в обжалваните части, като се отхвърли изцяло молба с вх.№ 5075967/02.05.2019 г. от Ц.Т.П. и молба с вх.№ 5075962/02.05.2019 г. от В.В.Т..

Претендира разноски по списък.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;

№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Първоинстанционният съд е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за дължимост на сумата от 806,26 лв., представляващи платена без правно основание сума по фактура № **********/30.07.2018 г., издадена въз основа на Констативен протокол № 3021680/20.12.2017 г. за корекция на потребено количество електрическа енергия.

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

От фактическа страна съдът приема следното :

По делото не е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.

Ищецът не е оспорил факта, че е потребител на ел. енергия за процесния имот. Не е спорно, че между страните съществува валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при общи условия, както и съставянето на констативен протокол от служители на „Ч.Е.Б.” АД, въз основа на който на ищеца е начислена служебно корекция на задълженията с процесната сума по фактура № **********/30.07.2018 г., както и че същата е платена от ищеца.

От приетия пред СРС констативен протокол № 3021680/20.12.2017 г. се установява, че е извършена проверка на обект: „къща“, находяща се в с. Хлевене, общ. Ловеч, ул. „********, на СТЕ с фабричен № 3159107, като е установено, че холограмните стикери на СТЕ са разлепвани, както и фирмената метрологична пломба и пломба на клемния блок са отваряни. Посочено е, че електромерът е подменен с нов. В констативният протокол е посочено, че същият е подписан от Т.Т.Б.- лице обитаващо адреса.

Съгласно показанията на свидетеляД.– представител на федерация на потребителите се установява, че на 20.12.2017 г е присъствал на извършена съвместна със специалисти на ЧЕЗ проверка в с. Хлевене в къща на ул. „***********. Проверката била извършена в присъствието на жена, която излязла от къщата. Свидетелства, че таблото било нависоко и помолили да им предоставят стълба, за да го достигнат. След проверката, специалистите показали, и жената видяла, че холограмните стикери били разлепвани, клемният блок и пломбите били наранени, сплескани, което говорело, че са отваряни. Заявява, че след проверката в негово присъствие свалили електромера и го запечатели в плик, като същият бил изпратен за преглед в независима инстанция за отстраняване на повредата. Твърди, че констативният протокол бил изготвен на място, след което той го прочел и подписал, като последният бил подписан и от жената, която присъствала на проверката.

От разпита на св. Й., който работи при ответника като техник на ел. системи/контрол на нетехнически загуби, което се изразявало в проверка на табла и съоръжения за нерегламентирано ползване на ел. енергия се установява, че на въпросната дата, заедно със З.П.и А.Б., заедно с двама представители на Федерация на потребителите посетили въпросният адрес в с.

Хлевене. Ел. таблото се намирало в двора, входната врата била заключена.

Звънели и викали, след което излязла жена, която им отворила, а те се легитимирали и извършили проверка на електромера, за което им била необходима стълба, тъй като таблото било на височина около 1,80 м. Изяснява, че след това излязъл мъж, който им дал стълба. Свидетелства, че в момента на проверката имало консумация на ел. енергия над 15 ампера, което било над 3 киловата.

Дискът се въртял нормално, но броячът на електромера за около 4-5 минути не отчитал. При обстоен преглед на електромера видели, че двата холограмни стикера са нарушени, които се лепели на големия капак на електромера. Също така фирмената, метрологичната и пломбата на клемния блок били отваряни. Уведомили присъстващите, вероятно собственици на къщата, че имат за задължение да подменят електромера с нов и да го изпратя за експертиза в БИМ. Пакетирали електромера в специален чувал, пломбирали го с тяхна пломба, след това монтирали нов електромер, за което съставили констативен протокол. Последният бил подписан от всички, в това число и от жената, която обитавала адреса.

От заключението на приетата пред СРС СТЕ, която не е оспорена от страните се установява, че е бил осъществен нерегламентиран достъп до защитената вътрешност на електромера, като от констатираното състояние на механизмите на електромера води до непълно отчитане на количествата ел. енергия, консумирана в обекта на ищеца. Вещото лице е изяснило, че извършената корекция е в съответствие с предвидената формула, като същото е извършено според действащите за периода цени на ел. енергията утвърдени от КЕВР.

При така установените факти, СГС намира следното от правна страна:

Съгласно възраженията наведени във въззивното производство относно наличието на основание за начисляване на суми на ищеца въз основа на корекции, в допълнение на изложеното от СРС и във връзка с доводите и възраженията на двете страни направени във въззивното производство, настоящата инстанция приема следното :

Не е спорно, че ответникът е издал по фактура № **********/30.07.2018 г. за сумата от 806,26 лева и че ищецът е заплати сумата от 806,26 лева на ответника.

Следователно, правният спор между страните се концентрира върху обстоятелство, дали е налице валидно правно основание за заплащане на процесната сумата, съответно дали е спазен съответния ред за служебно начисляване на цена на електрическа енергия.

Въззивният съд споделя изводите, до които е достигнал и СРС, че ответникът не установява ищецът да му дължи исковата сума на основание ПИКЕЕ, приети по силата на законова делегация (със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.).

До изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/2012 г. практиката на съдилищата, вкл. постановената от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, непротиворечиво приемаше, че и при действието на ЗЕЕЕ (отм.), и при действието на ЗЕ липсва законово основание за едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на електрическа енергия. Коригирането на сметките само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната отговорност (чл. 82 ЗЗД).

Доставчикът на електрическа енергия не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на потребителите с приетите от самия него Общи условия, тъй като подобни клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП и поради това са нищожни съгласно чл. 16, ал. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1 ЗЗД – в този смисъл решение № 115/20.05.2015 г. по гр.д.№ 4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, в което е цитирана и многобройна практика по реда на чл. 290 ГПК. В решение № 487/29.11.2012 г. по гр. д. № 1750/2011 г. на ВКС, ІV ГО е прието още, че доставчикът на електрическа енергия – лицензианта е длъжен да осигурява, освен надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, също и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства; че при осъществяване на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия, както и че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ СТИ е собственост на доставчика на електрическа енергия, поради което последният има задължение да осигури правилното и коректно функциониране на СТИ, да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването. В решение № 38/15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ВКС, І ТО е прието и че възможността за корекция на сметката за потребена електрическа енергия не следва да се извежда от недоказаност на точното изпълнение на задължението на потребителя по договора да не въздейства върху СТИ - задължението е за бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността на потребителя е налице при доказано действие, каквото същият е поел да не осъществява, като тежестта на доказване е на доставчика на електрическата енергия.