Решение № 348 от 18.05.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Бургас, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МариА. Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20262100500428 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№7947/16.12.2025г. на РС- Айтос, предявена от Н. Д. П.- Д., ЕГН ********** и С. Д. Д., ЕГН **********, чрез адв. Ана Панайотова- БАК, срещу Решение № 300/21.11.2025г., постановено по гр. дело № 780/2024г. по описа на Районен съд - Айтос.Със същото решение съдът е отхвърлил иска по чл.109 от Закона за собствеността на Н. Д. П.- Д., ЕГН ********** и С. Д. Д., ЕГН **********, двамата ***, с адрес: ГР.***, ОБЩ.***, Ж.К. *** № ** вх.* ет.* ап.** за осъждане на С. Ч. Д., роден на ********** г. във *** гр.***, притежаващ разрешение за постоянно пребиваване № **********, с постоянен адрес: гр.*** обл.*** ул.*** № **, да преустанови действията, с които пречи на ищците да ползват собствения си недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 1199 кв.м., находящо се в .с.Лясково, общ.Айтос, обл.Бургас, съставляващо УПИ VII-77 в квартал 13 по подробния устройствен плана на същото село, одобрен със Заповед № РД - 0956/14.02.1989г., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, с разгърната площ от 163 кв.м., придобит по силата на Нотариален акт № *, том ****, рег.№ * от **.**.20**г. на нотариус Б.Демирев с № 324, изразяващи се в прекъсване на единственото преминаващо през описания 1 имот сградно водопроводно отклонение за водоснабдяване на сградата и да възстанови прекъснатото сградно водопроводно отклонение. Със същото решение, съдът е отхвърлил иска по чл.45 от Закона за задълженията и договорите на двамата ищци за осъждане на ответника да заплати на всеки един от тях обезщетение от по 1000(хиляда) лева за нанесени неимуществени вреди: здравословни, психологически и социални последици, причинени от липсата на вода, в резултат от прекъсването на водопровода от страна на ответника, при което положение ищцовият имот в .с.Лясково, общ.Айтос, обл.Бургас, съставляващо УПИ VII-77 в квартал 13 по подробния устройствен плана на същото село, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, с разгърната площ от 163 кв.м., придобит по силата на Нотариален акт № *, том ****, рег.№ * от **.**.20**г. на нотариус Б.Демирев с № 324, е останал без достъп до вода.В полза на ответника С. Ч. Д.,, роден на ********** г. във *** гр.***, са присъдени направените съдебно-деловодни разноски .

С въззивната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Развиват се съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Посочва се, че съдът неправилно приел, че при уважаване на иска по чл.109 от ЗС, следвало да са налице противоправни действия.Навеждат се доводи във връзка с правната природа на негаторния иск. Цитира се съдебна практика(ТР№4/06.11.2017г. по тълк.д.

№4/2015 на ВКС, ОСТК; Решение№50110/20.01.2023г. по гр.д.№4712/2021г. на ВКС, II-ро г.о.).

Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че ,,ВиК“ ЕАД следвало да доставя вода до имота на ищците, поради което не било налице осъществяване на противоправни действия от страна на ответника(въззиваем). Безспорно било установено по делото, че за водопроводното отклонение в процесния имот не съществували никакви строителни книжа. Твърди се, че ответникът следвало да подаде сигнал до съответните компетентни органи, с оглед провеждане на административна процедура при констатиране на нарушения, но ответникът предприел самоволни действия по прекъсване на водопроводното отклонение.Съгласно чл.15,ал.1 от Наредба№4/2024г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, когато за осъществяване на присъединяването поради технологична и/или конструктивна необходимост се налагало в чужд поземлен имот да се изградят водопроводи и съоръжения, необходими за водопрекарване във връзка с водоснабдяването на съседни имоти, всички водомерни устройства на съседните имоти се разполагали в една шахта в първия имот. Собственикът на служещия поземлен имот учредявал право на водопрекарване при условията и 2 по реда на чл. 193 ЗУТ за вътрешните водопроводни мрежи след водомерната шахта в полза на собствениците на водоснабдяваните имоти. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез извършената по делото експертиза.Излагат се аргументи, че районният съд смесил различни правни институти- вещноправна защита и деликтна отговорност.Навеждат се доводи във връзка с изложеното в мотивите на решението, че след като кладенецът съществувал като съоръжение , ищците имали достъп до вода.Твърди се, че по делото било налице признание на факт, на основание чл.175 от ГПК.Жалбоподателите намират, че съществуването на кладенец в имота, не освобождавало въззиваемия от отговорност за неговите действия. Пояснява се, че действията се изразявали в премахване на водопроводно отклонение, прекъсване на действащата водопроводна връзка, разрушаване на съоръжение, служещо за водоснабдяване имота на въззивниците , както и препятстване техния достъп до водомерна шахта. Излага се становище, че горните действия създавали пречки за собствениците да упражняват правото си на собственост в пълен обем.Отбелязва се, че за процесния имот било издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация, което свидетелствало, че строежът, включително всички негови инсталации, водопроводни връзки, шахти и технически съоръжения, е изпълнен в съответствие със строителните книжа и норми.Развиват се съображения относно претърпените от въззивниците вреди(чувство на тревога и дискомфорт, водещи до негативни промени в емоционалното състояние, промени в ежедневните атгажименти, семейния и социален живот), явяващи се пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на С. Ч. Д..Навеждат се доводи за основателност на предявните претенции за присъждане обезщетение за вреди в общ размер от 2000 лева.Моли се отмяна на първоинстанцинното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат уважени предявените искови претенции.

Постъпил е писмен отговор с вх.№1122/10.02.2026г., предявен от въззиваемия С. Ч. Д., чрез адв. Николай Николов- САК, със съдебен адрес:гр.София, ул.,,Узунджовска“№12, ет.5, с който въззивната жалба се оспорва изцяло.Твърди, че решението на първоинстанционния съд се явявало правилно и законосъобразно. Твърди се, че съдът обсъдил всички обстоятелства и доказателства по делото- поотделно и в тяхната съвкупност, съобразявайки доказателствената тежест и възраженията на страните,като безспорно се установило по делото, че процесният водопровод се намирал в имота на въззиваемия и последният бил прекъснат след като се установила липса на съответните строителни книжа. Пояснява се, че С. Д. подал заявление за издаване разрешение за строеж, което компетентните органи отказали поради наличието на незаконен строеж- водопроводът, захранващ съседния 3 имот.Направен е подробен анализ на представените по делото писмени доказателства(Писмо, изх№94-200- 1660(1)/10.07.2024г. на Гл.архитект на Община Айтос; Писмо- възражение,вх№Ж0- 46/16.07.2024г. до Гл.архитект на Община Айтос; Копие на Нотариална покана до собствениците на съседния имот). Развиват се съображения, като се цитират разпоредби от ЗУТ. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез констатациите на вещото лице по извършената по делото експертиза, както и от свидетелските показания.

Излагат се аргументи, че видно от съдържанието на приложени по делото писма на Главнияг архитект на Община Айтос и на кмета на Община Айтос, от чието съдържание следва липсата на промяна на одобрения проект за имота на ищците Д.. Отбелязва се, че съгласно отговорите на кмета на Община Айтос, със заповед на кмета на Общината от 1989г., УПИ VI-77 и УПИ VII-77 са два отделни урегулирани поземлени имота, като от 1978 година за водопроводното отклонение и водомерна шахта, намираща се в УПИ VI- 77 (на ответника) нямало разрешение за строеж и строителни книжа. Посочва се, че за имота на ищците е било издадено разрешение за строеж през 2008 година, което не е претьрпяло изменения и строежът е завършен с удостоверение за въвеждане в експлоатация през 2010 година. От 1978 година нямало издадено разрешение за строеж за водопроводното отклонение и водомерната шахта в УПИ VI-77, към което да разрешава на съседния имот (на ищците) да се присъедини към шахтата в имота на ответника.Твърди се, че собствениците на съседния имот нямали право на строеж в чужд поземлен имот. Подчертава се, че в конкретния случай се касаело за възстановяване на незаконен водопровод, който не можело да бъде изграден и не следвало да съществува. Отбелязва се, че въззиваемият нямал законово задължение да осигурява водоснабдяването на имота на жалбоподателите, с доставка на питейна вода през имота си. Посочва се, че горното задължение следвало да се изпълни от ,,ВиК“ЕАД- Бургас.Водопроводът бил прекъснат след уведомяване на собствениците с нотариална покана за ограниченията, които въззиваемият следвало да търпи в собствения си имот, с отправено предложение до същите за изграждане собствена водомерна шахта, водопровод и водопроводно отклонение.От събраните по делото доказателства се установило, че имотът на въззивниците се водснабдявал извън границите на имота на Д. със собствен водопровод и водомерна шахта, както и че между Н. Д. и ,,ВиК“ЕАД- Бургас съществувала договор за водоснабдяване съгласно изискванията на ЗУТ.Съгласно чл.64,ал.1 от ЗУТ, проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата и общините и съответните експлоатационни дружества(ВиК оператора).Моли за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвържадаване на първоинстанционното решение с присъждане на разноските по делото.

4

След преценка на доказателствата по делото , съдът приема за установено следното:

Производството по гр.д.№780 по описа на Айтоския районен съд е било образувано по исковата молба на Н. Д. П. – Д. и С. Д. Д. против С. Ч. Д. , гражданин на *** – да бъде осъден да възстанови съществуващото фактическо и правно положение съгласно одобрен проект и да заплати сумата от по 1000 лева на ищците за причинените им неимуществени вреди , произтичащи от неговите неправомерни действия.

В законоустановения срок е постъпил ОИМ от страна на ответника С. Ч.

Д. , с който иска се оспорва по допустимост и основателност като се спори по редовността на ИМ.

С допълнителна молба ищците са уточнили исковата си претенция – по чл.109 от ЗС – да бъде осъден ответника да преустанови действията си , с които пречи на ищците да ползват собствения си имот , изразяващи се в прекъсване на водопроводната система и да възстанови прекъснатото отклонение както и исковете по чл.45 от ЗЗД на всеки от ищците против ответника за заплащане на сумата от по 1000 лв. – за обезщетение за причинените неимуществени вреди – здравословни , психологически и социални последици.

По уточнената искова молба от страна на ответника Д. е постъпило становище чрез процесуалния представител – адвокат с искане за прекратяване на производството поради неизпълнение указанията на съда като се поддържат първоначалните възражения. Правят се и доказателствени искания , в т.ч. и за назначаване на СТЕ.

Съдът е приел за разглеждане предявените искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД.

От фактическа страна се установява , че ищците са собственици на недвижим имот – по нот. Акт № * от **.**.20** г. / находящ се на л.22 по делото на РС – Айтос/ , който са закупили от С. Ч. Д. , представляващ дворно място с площ от 1199 кв.м , находящо се в с.Лясково ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 163 кв.м като на изток граничи с имота на С. Д.. И двата имота / УПИ 7-77 и 6 -77/ С. Д. е придобил през 2019 г. с покупко-продажба с нот. Акт №***/**.**.20** г. / находящ се на л.17 по делото на РС/. Съгласно експертното заключение по тройната СТ- експертиза имота на ищците са захранва с вода от водопроводно отклонение от имота на ответника Д.. Установява се , че това отклонение е съществувало на място до момента на прекъсването му. С прекъсването му от страна на ответника Д. имота на ищците е останал без връзка с В и К системата и без вода. В имота на ищците съществува сондажен 5 водоизточник , който не осигурява питейна вода , а такава за битови нужди и за напояване. До есента на 2024 г. имота на ищците е бил захранен с вода чрез водопровода откъм имота на С. Д.. Д. самоволно е прекъснал водопровода и е преустановил водоподаването към съседния имот Това е довело до сериозни битови проблеми по твърдения на ищците, значителни неудобства, психологическо напрежение , ищцата , която е с призната инвалидност / ТЕЛК/ не можела да извършва предписаните й процедури във вода. Тези факти не се отричат от ответника Д. , който твърди , че е прекъснал водопровода в съответствие със закона , твърди , че водоснабдяването на имота на ищците не следва да става от неговия имот , а чрез одобрено към издаденото им разрешение за строеж водопроводно отклонение от юг – от уличния водопровод пред имота им. Ответникът оспорва твърденията на ищците за неудобствата като се позовава на съществуващия водоизточник в имота им – от месец юли 2024 г. са имали регистриран пред „Басейнова дирекция – Черноморски район“ тръбен кладенец – сонда като водата от него се е използвала за битови нужди и за напояване. Съдът е посочил , че по делото са представени от община Айтос – разрешение за строеж и пълен обем на част „В и К“ от проект на въведената в експлоатация по реда на ЗУТ жилищна сграда в УПИ 7-77 – собственост на ищците , което посочва , че според одобрената част В и К отклонението през имота на ответника Д. е строеж без законово основание. Понастоящем той препятства застрояването на имота на ответника. В приложената обяснителна част и чертеж – ситуацията в проекта на В и К връзките е видно липса на тръба , засягаща имота на ответника по отношение на водоснабдяването на имота на ищците като от разрешението за строеж става ясно , че проекта и разрешението за строеж не са претърпели промени. По делото са приложени писма на гл. архитект на община Айтос , на кмета на общината , от чието съдържание се установява липсата на промяна на одобрения проект за имота на ищците. От документацията се установява , че от 1989 г. са обособени двата съседни УПИ като за водомерната шахта и водопровода от имота на ответника няма разрешение за строеж и строителни книжа. За имота на ищците е издадено разрешение за строеж от 2008 г. , което не е претърпяло изменения и строежът е завършен с удостоверение за въвеждане в експлоатация през 2010 г. като липсата на издадено разрешение за строеж за водопроводно отклонение и водомерна шахта , намираща се в УПИ 6-77 в периода на строежа на имота на ищците според писмото на Кмета сочи , че имота на ищците няма законно установена връзка с имота на отв. Д. и в частност с водомерната шахта в имота му. Констатира се , че през времето няма издавани разрешение за строеж за водомерна шахта и водопроводно отклонение в УПИ 6-77 , към което да е разрешено присъединяването на имота на ищците на законово основание.