Решение № 4362 от 18.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4362 гр. Пловдив, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20265330102245 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. Д. Д. срещу „ВИВУС.БГ” ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласен ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ №***, сключен с „Вивус. БГ“ ЕООД за нищожен на основание чл.

26, ал. 1 от 3ЗД, като сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, да прогласи за нищожна клаузата за „такса разглеждане" по Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 23.01.2025г., към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ****** на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от 3ЗД и при неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК и на чл. 143, ал.1 от ЗЗП; да осъди на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД „Вивус. БГ“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 27.80 евро, недължимо платена по недействителен ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ №****** ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност да се осъди „Вивус. БГ“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 25.14 евро, недължимо платена „такса разглеждане" по Споразумение за 1 предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 23.01.2025г., към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ №***** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът поддържа, че между страните е сключен договор за кредит № **** г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер от 50 лева. Поддържа се, че съгласно споразумение за предоставяне на доп. услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от 23.01.2025г. към договора за кредит ищцата следвало да заплати и дп. услуга такса разглеждане от 14,99 лева. На 24.01.2025г. ищцата била сключила Анекс към договор за кредит ******и споразумение към него, с който анекс получила допълнителна сума от 150 лева главница или общо 200 лева главница, лихвата се увеличавала до 5.21 лева, и допълнителна услуга 49.17 лева. Счита договор за кредит ***** за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от 3ЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че допълнителната услуга „такса разглеждане" по Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 10.01.2025г., към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ***** e нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от ответника със становище за неоснователност на предявените искове. Изтъква се, че липсват основания за прогласяване нищожността на договора и на клаузата. Признава, че дружеството било получило от ищеца сумата от 249,39 лева, с която били погасени: главница от 200 лв.; договорна лихва от 0,22 лв. и такса за допълнителна незадължителна усуга за бързо разглеждане от 49,17 лева.

Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно член 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правна квалификация член 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално член 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и член 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД.

2

С определение от 27.03.2023 г. е отделено като безспорно и признато между страните обстоятелството, че страните са сключили договор за кредит № 9706548032/23.01.2025 г., по силата на който кредиторът е предал на длъжника сума в размер от 50 лв., че между страните е сключен анекс за допълнителна сума от 24.01.2025г. за сумата от 150 лева; че ищецът е заплатил на ответника сумата от 249,39 лева, от които сумата от 49,17 лева за такса бързо разглеждане.

Съдът намира, че сключения между страните Договор за кредит № * * * * * г. има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на член 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП и за него са приложими разпоредбите на член 143 и 146 ЗЗП, както и и защитата по ЗЗП.

Установява се по делото, че със споразумение за предоставяне на доп. услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от 23.01.2025г. към договор за кредит №****** г. ищцата е поелаа задължението да заплати допълнителна услуга такса разглеждане в размер на 14,99 лева. Също така се установява, че на 24.01.2025г. ищцата е скрлючила и анекс, съгласно който е следвало да заплати допълнителна услуга такса разглеждане в размер на 49,17 лева.

Съдът счита, че в разходите при формиране на ГПР като компонент не е включена доп. услуга такса разглеждане, като това става ясно от предоставения отговор на исковата молба, в който кредиторът е посочил, че се касае за допълнителна незадължителна услуга, предоставяна по изрично искане на потребителя, свързана с ускорено обрабонване на заявлението за кредит, а не разход, който е условия за получаване на кредита и по тази причина таксата не следва да се включва при изчислявено на ГПР. Съгласно член 19, ал. 1 от ЗПК , ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита, настоящи и бъдещи, изразени като процент от общия размер на предоставения кредит. Заплащането на сумата за доп. услуга такса разглеждане е елемент от общия разход по кредита за потребителя и се заплаща от потребителя, като с уговорката за заплащане на доп. услуга се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения във лева и валута определена с ПМС № 426/2014 г. Ето защо съдът намира, че сключеният договор е недействителен, поради неспазването на член 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Следователно предявеният иск с правно 3 основание член 26, ал.1, пр.1 ЗЗД е основателен, поради което не са налице условията за разглеждането на предявения евентуален иск прогласи за нищожна клаузата за „такса разглеждане" по Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата ***г., към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ***** на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от 3ЗД и при неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК и на чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

По предявения иск с правно основание член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

С оглед безспорно отделения като ненуждаещ се от доказване факт, че ищецът е престирал на дружеството сумата от 249,39 лева, с която са погасени 200 лева главница, договорна лихва от 0,22 лева и такса допълнителна услуга за бързо разглеждане в размер на 49,17 лева, следва извода, че сумите за договорна лихва и такса са платени без правно основание поради недействителност на целия договор за кредит. Ето защо сумата от 49,46 лева /25,25 евро/ подлежи на връщане.

По разноските: Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в договора за правна защита и съдействие изрично е посочен този текст от закона.

Възнаграждението съдът определя в размер на 246 евро по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски от 51,13 евро държавна такса.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за недействителен на осн. член 22 ЗПК сключеният 4 между М. Д. Д., ЕГН ********** и „ВИВУС.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458 ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № **** г.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.*******, да заплати на М. Д. Д., ЕГН ********** сумата от 25,25 евро, представляваща недължимо платена по недействителен

ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ №***** г., ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от 19.03.2026 г. до окончателното й изплащене.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр. ******, да заплати на адв. Д. В. М., ПАК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 246 евро с ДДС – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр. *******, да заплати на М. Д. Д., ЕГН ********** разноски по член 78, ал. 1 ГПК в размер на сумата от 51,13 евро за държавна такса по производството.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5