Решение № 332 от 29.12.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. С., 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20225400500354 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 111/29.08.2022 г. по гр. д. № 101/2022 г. М. районен съд е осъдил „Горубсо – М.“ АД да заплати на Х. Р. Т. на основание чл. 200 от КТ сумата от 150 653, 20 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания по причина на получените вследствие на трудовата злополука от 12.01.2020 г., настъпила на промишлена площадка „К.Д.“ – между битовия корпус и паркинга за автомобили, травматични увреждания: политраума, контузия на тялото и гръдния кош, счупване локализирано в тялото на 11 гръден прешлен с разместване на счупените костни фрагменти. Компресия, контузия и прекъсване на гръбначния мозък, долна плегия, счупване на V, VІ, VІІ, ІХ леви ребра; както и сумата от 33 363, 32 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби вследствие на злополуката, изразяващи се в разходвани средства за лечение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на злополуката – 12.01.2020 г., до окончателното им изплащане; иска за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над присъдения размер от 160 653, 20 лева до пълния предявен размер от 800 000 лева.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 55, 33 лева разноски за превод на документи по съразмерност с уважената част от иска; ответникът е осъден да заплати на „Адвокатско дружество Саръев и партньори“ сумата от 4 003 лева за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА по съразмерност с уважената част от иска; ответникът е осъден да заплати по сметка на РС – М.

ДТ в размер на 7 360, 66 лева, както и сумата от 101, 20 лева, представляващи заплатени от бюджета на съда разноски за СМЕ и свидетели, по съразмерност с уважената част от иска. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 280, 80 лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение по съразмерност с 1 отхвърлената част от иска.

Това решение в частта, с която е уважен иска за неимуществени вреди за разликата над 100 000 лева до 150 653, 20 лева, се обжалва от ответникът „Горубсо – М.“ АД, чрез юрисконсулт Я.К., с оплаквания, че е неправилно.

Във въззивната жалба се твърди, че съдът неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, като не е спазил принципа на справедливостта, намерил отражение в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като не е взел предвид присъжданите обезщетения по подобен род дела.

Твърди се, че обезщетение е прекомерно завишено и не отговаря на действително претърпени от ищеца вреди. Излагат се доводи, че уредбата на чл. 200 от КТ има репаративен, а не репресивен характер. Твърди се, че съдът не е отчел обстоятелствата, че ищецът е стабилизиран, със зараснали рани и леко подобрена сетивност след проведената рехабилитация, изведен е от болнична среда и е обслужван в дома му от близките му хора при създадени условия за това. Сочи се, че предвид младата възраст на пострадалия, реално никой, дори вещото лице по СМЕ не може да каже дали в бъдеще не би се появила възможност за успешна интервенция, водеща поне до частично подобрение. Според жалбоподателят съдът не е съобразил обстоятелството, че след като лицето е живо, съществува и възможността за положителна промяна в състоянието му.

Твърди се в жалбата, че съдът не е отчел възражението на ответника за допринасяне от страна на работника за настъпване на трудовата злополука, проявявайки груба небрежност. Твърди се, че напускайки работното си място 35 минути преди края на работното време, работникът сам се е поставил в ситуация с повишен риск; нарушил е разпоредбата на чл.

33 от ЗЗБУТ. С оглед показанията на свид. П. се сочи, че той не е задължил никой да напуска битовия корпус преди края на работната смяна; ако някой е излезнал в зимната утрин от битовия корпус 35 минути преди края на смяната и е бързал към колата си, това е риск, който е предприел на собствен риск.

Твърди се, че работодателят е осигурил автобуси от гр. М. до всички участъци и обратно при съответното разписание, съобразено с работните смени; работниците, които пътуват с автобуса /в 7, 30 ч./, обезателно трябва да изчакат да свърши работната смяна в 6, 45 ч., за да могат да пътуват с него; работодателят е осигурил автобус, но не може да задължи никой да го ползва.

Сочи се, че от свидетелските показания се установява, че някои от работниците пътуват със собствен транспорт, при което е възможно недобросъвестно да излизат от битовия корпус и да си тръгват преди края на установеното работно време, избирайки необичайни маршрути, за да избегнат монтираните в района на корпуса камери за видеонаблюдение, поставени точно за целта; работниците може да не са били инструктирани изрично по кой маршрут да преминават от битовия корпус до паркинга за автомобили, но несъмнено са били инструктирани за спазване на установеното в предприето работно време и спазване на правилата за безопасност.

Твърди се, че предвид факта, че злополуката се е случила зимно време, в тъмната част на денонощието, когато районът е бил мокър, заскрежен и хлъзгав, пострадалият е бил длъжен да се съобрази с обстановката навън и да се погрижи за собственото си здраве, като избере подходящ маршрут за преминаване до паркинга за автомобили; дори и при липсата на инструктаж за преминаване от битовия корпус до паркинга и липсата на обозначителна табела, забраняваща преминаването на пешеходци по релсовия мост, Т. е бил длъжен да се съобрази със зимната обстановка и условията навън при избора си на маршрут. Твърди се, че в случая работникът освен нарушения на нормативните актове е допуснал и нарушения на житейските правила за безопасност, които нормално спазва всеки човек.

По отношение възражението за проявена груба небрежност се 2 прави позоваване на Решение № 19/18.09.2018 г. по гр. д. № 4842/2016 г. на ІV г.о. на ВКС.

По повод приетото от районният съд, че съоръжението, по което е преминал Т., е било обезопасено с парапети след настъпване на злополуката, се прави позоваване на Решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на ІV г.о. на ВКС. Сочи се, че ищецът е предпочел за преминаване през реката именно този маршрут – съоръжение за избутване на вагони, с релсов път, без обезопасителни парапети, зимно време, когато навън е тъмно, мокро, заскрежено и хлъзгаво; ищецът е предприел това преминаване с ясно съзнание и при наличието на два обезопасени маршрута съвсем наблизо до въпросното съоръжение – метален пешеходен мост и бетонен мост за автомобили. Прави се позоваване на приетото с Решение № 218/15.03.2021 г. по гр. д. № 1092/2020 г. на ІV г.о. на ВКС, че в случай на знание от страна на пострадалия, че работодателят не е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата, но въпреки това е предприел изпълнението й при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегвайки основни правила за безопасност, т.е. когато не е положил дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил, е налице съпричиняване от страна на пострадалия при трудова злополука.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено решението за разликата от 100 000 до 150 653, 20 лева, а ако се приеме, че работодателят дължи обезщетение за разликата над 100 000 лева, същото да бъде намалено в съответствие с разпоредбата на чл. 201 ал. 2 от КТ с оглед степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Прави се искане адвокатското възнаграждение и ДТ да бъдат определени по съразмерност с уважената част от иска; претендират се разноски съобразно отхвърлената част от иска и за двете инстанции.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищецът Х. Р. Т., чрез пълномощник адв. Ф.С., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата; сочи се, че твърдените в нея отменителни основания не се обосновават от доказателствата по делото.

По отношение твърденията във връзка с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД в отговора се възразява срещу становището, че състоянието на ищеца е стабилизирано и с леко подобрена сетивност след проведената рехабилитация – напротив, от СМЕ се установява, че при извършения на 02.06.2022 г. преглед на ищеца, вещото лице е констатирало обективното състояние на ищеца: „Под пъпа няма чувствителност и нищо не се усеща; не може да движи краката; пареза от пъпа надолу; липса на сетивност и чувствителност от пъпа надолу“. Сочи се, че вещото лице е констатирало, че при ищеца има изведени анус и уретер, по повод на които е заключил, че „Здравето е разстроено за цял живот; постоянно има опасност от настъпване на инфекции от отделителните системи, които да доведат до сепсис и последваща смърт“.

По отношение твърденията в жалбата, че съдът не е съобразил вероятността в бъдеще да се появи възможност за успешна интервенция, която би довела поне до частично подобрение се сочи, че това твърдение би могло да бъде предмет на изследване от теория на вероятностите, още повече, че вещото лице категорично заявява, че ищецът ще остане в инвалидна количка за цял живот.

По отношение твърденията за груба небрежност в отговора се сочи, че районният съд е анализирал всички доказателства и е стигнал до единствено възможен извод за липса на принос от страна на пострадалия.

Сочи се, че ответното дружество е следвало да докаже, че трудовата злополука е настъпила поради проявена от работника груба небрежност; такава би била налице, когато работникът е съзнавал, предвиждал е настъпването на вредоносния резултат, но лекомислено е смятал и се е надявал, че той няма да настъпи или че ще го предотврати – от ангажираните 3 от работодателят доказателства не може да се направи извод, че пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, като се е надявал, че той няма да настъпи.

Твърди се в отговора, че по категоричен начин е установено, че ищецът не е допуснал нарушения нито на трудовата дисциплина, нито на ЗЗБУТ; в жалбата неправилно се интерпретират показанията на свид. П. – същият недвусмислено е заявил, че се приключили по-рано задачите и цялата смяна излезнала на повърхността и си тръгнали по-рано.

Сочи се в отговора, че във въззивната жалба за първи път се излага твърдение за осигурен от работодателя транспорт, като цитираната заповед не е приобщена като доказателство по делото, както и че е сведена до знанието на работниците. Твърди се, че дори и да има такава заповед, същата няма отношение към настъпилата с ищеца злополука, нито пък към установяване твърденията за проявена груба небрежност от страна на ищеца.

С отговора се прави искане да бъде оставена въззивната жалба без уважение.

В срок е предявена насрещна въззивна жалба от ищецът Х. Р. Т., чрез пълномощници адв. Ф.С. и адв. Д.С., срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди до пълния му предявен размер, с оплаквания, че в тази част решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон при прилагане разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

В насрещната въззивна жалба се твърди, че районният съд не е извършил точна преценка и в недостатъчна степен е съобразил всички конкретно обективно установени факти и обстоятелства, относими към правно-релевантните факти и в недостатъчна степен правилно е оценил тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението, а взетите предвид не е съобразил съответно на действителните вреди. Твърди се, че в резултат на това не е оценил в максимална степен: получените от Т. тежки травматични увреждания с траен характер, в резултат на което здравето на ищеца е разстроено за цял живот и всички последващи от тези увреждания неудобства в здравен, битов и социален план; че пострадалият е в активна възраст, а увреждането, изразяващо се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, осакатяване на долните крайници и трайно затрудняване движенията на снагата, неизбежно се е отразило на качеството му на живот, както и на вида дейности, които може да упражнява занапред; дългия и мъчителен лечебен период, свързан с неудобства, болки и неразположения, свързани с проведените четири оперативни интервенции в страната и пета в Сърбия за трансплантация на стволови клетки; дългия и мъчителен път, който пострадалият е извървял и усилията, които е положил, за да възвърне способността си да стои седнал, без да пада; че въпреки извършените в максимална степен рехабилитационни и физиотерапевтични процедури, същият не може да се обслужва сам и според СМЕ ще остане в инвалидна количка завинаги.