Решение № 2238 от 19.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2238 гр. Пловдив, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330100453 по описа за 2023 година

Производството е образувано на искова молба от Д. Е. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „****" № *, ет. *, ап. * против С. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. И., ул. „***" № *, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 -то ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2200 лв., която ответникът дължи на отпаднало основание – развален договор за транспорт на джип от ***** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 12.01.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски по делото.

Ищецът твърди, че на ***** г. между Д. Е. П. и С. Х. С. е било постигнато съгласие и е бил сключен договор, по силата на който П. е възложил на ответника, а последният се е съгласил и поел задължение да извърши транспорт на джип, марка и модел ***** („******"),*******, per. № ******, от Н. до П., срещу заплащане на възнаграждение в размер на 2200 лева.

На ***** г. възнаграждението от 2200 лева е било преведено по сметка на ответника. Със сключения между страните договор С. е поел задължение да замине за Н., за да транспортира автомобила, веднага след като получи възнаграждението. Независимо, че Д.

П. е изпълнил точно всички негови задължения, ищецът не е изпълнил задължението си да му достави автомобила.

С оглед неизпълнение задълженията му, Д. П. е заявил на ответника, че разваля договора без да му предоставя допълнителен срок за изпълнение (арг. чл.87, ал.2 ЗЗД), тъй като поради забавата на С. изпълнението е станало безполезно за ищеца, както и с оглед 1 обстоятелството, че задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

След разваляне на договора ищецът е поискал от ответника да му върне платеното възнаграждение.

На **** г. ответникът е обещал, че до края на седмицата ще върне сумата на ищеца, но не е изпълнил обещанието си.

На ***** г. ответникът обяснил на Д. П., че в момента чака да се направи ипотека на жилище и най-късно до месец ще му върне парите.

Ищецът настоявал да си получи парите по- рано.

В тази връзка на ***** г. С. С. казал на ищеца да си изпрати ЕГН и трите имена, тъй като веднага след като бъдат отпуснати парите от банката ще му върне дължимата сума.

Последният контакт на ищеза със С. С. е бил към края на месец ю. *** година, когато последният заявил на П., че го дразни и не иска повече да го занимава с глупости.

След този момент ответникът блокирал телефона на ищеца и всякакви опити на Д. П. да се свърже със С. са били неуспешни.

Моли се предявеният иск да се уважи. Претендират се разноски.

В законноустановения едномесечен срок не е постъпил отговор от страна на ответника.

Ответникът се явява лично и с процесуален представител в първото открито съдебно заседание и признава предявения иск по основание и размер. Твърди, че с поведението си не е станал причина за завеждането на делото, като моли да не се присъждат разноски в полза на ищеца.

Ищецът, чрез процесуалния си представител в първото открито съдебно заседание е поискал да бъде постановено решение при признание на иска. Съдът е уважил искането и е постановил, че ще се произнесе с решение, съобразно направеното признание на иска.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на 2 съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора.

Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава предявения иск.

Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в първото и единствено по делото съдебно заседание.

Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско съС.ие - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.

По така изложените съображения предявения иск следва да бъде уважен.

Отговорност за разноски:

Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя се определя с оглед изхода на спора относно предмета на делото – спорното материално право.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК възвежда изключение от този принцип само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска. В случая първата установена от законодателя предпоставка за възлагане на разноските в тежест на ищеца, така както са били сторени, не е налице – ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото. Договорът е развален през 2022 г., като ищецът многократно е отправял покани до ответника, като така изложените обстоятелства не са оспорени от ответника.

На основание гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на сумата от 608 лв., от които сумата от 88 лв.- платена държавна такса и сумата от 520 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. И., ул. „***" № * да заплати на Д. Е. П., 3

ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***" № *, ет. *, ап. * сумата от 2200 лв., която ответникът дължи на отпаднало основание – развален договор за транспорт на джип от ***** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 12.01.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 608 лв.- разноски по гр.д. №453/2023 г. по описа на ПРС.

Решението е постановено на основание чл. 237 ГПК, съобразно направеното признание на иска.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______________/п/_________

4