Решение № 2242 от 25.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2242 гр. Пловдив, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20215330103934 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.92, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила два предварителни договора с ответника, както следва: предварителен договор от 16.08.2017 г., за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент №** с площ от 57,15 кв.м., находящ се в гр. *****, както и предварителен договор от 16.05.2018 г. за покупко-продажба на недвижим имот – гараж №*, с площ от 21,73 кв.м. Съгласно чл.14 от първия договор ответникът се е задължил да входира документи за въвеждане в експлоатация на сградата в срок до 30.12.2017 г. Ответното дружество изпаднало в забава от 31.12.2017 г., която продължила до 12.10.2018 г., когато било депозирано искане за издаване на разрешение за ползване, което било издадено под № ***** Съгласно чл.14 от втория договор ответникът се задължил да входира документи за въвеждане в експлоатация на сградата в срок от 60 дни от датата на издаване на Акт образец 15. С разрешение за ползване № ***** частта от сградата с гаража били въведени в експлоатация, като искането за въвеждане в експлоатация било входирано на 19.06.2019 г. В чл.20 от договорите било уговорено, че при забава на продавача, същият дължи неустойка в размер на 5 евро за всеки просрочен ден за забава, но не повече от 90 дни. Ищцата твърди, че ответното дружество не изпълнило задълженията си по чл.14 от договорите, поради което претендира неустойка в размер на 450 евро по договора от 16.08.2017 г. и 450 евро по договор от 16.05.2018 г. Предвид изложените твърдения, предявява 1 настоящите искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Алфа инвест” ЕООД – гр. Пловдив, със становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че забавата се дължала на бездействието на общината по неосигуряване на инфраструктурата, необходима за сградата. Ответното дружество било принудено само да изгради вместо Община Пловдив канализационното отклонение, след преодоляването на административни спънки за това. Прави възражение за погасителна давност на претенцията за неустойка по договор от 16.08.2017 г., по който падежът на задължението за входиране на документите е 31.12.2017 г., поради което вземането за неустойка ставало изискуемо от 31.12.2017 г. и към 01.01.2021 г. било погасено по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна и правна страна:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.

За неговото уважаване следва да са се проявили кумулативно в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валидно облигационно правоотношение между страните; 2. поето задължение, чието изпълнение е скрепено с клауза за неустойка; 3.виновно неизпълнение (при липса на обстоятелства, които изключват отговорността за неизпълнение) на задължението, респективно забавено или неточно изпълнение на задължението; 4. изправност на претендиращата неустойката страна; 5. изтичане на претендирания период от време на начисляване на неустойката. В доказателствена тежест на ищцата при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е установяването на посочените обстоятелства. В този изричен смисъл Решение № 55/11.09.2015 година, Търговска колегия, второ отделение, т.дело № 58/2014 година на ВКС, Решение № 279/ 03.07.2012 г., състав на четвърто гражданско отделение, гр. дело № 691 /2011 г. на ВКС, Решение № 21 от 12.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 470/2009 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 333/2011 г., II т. о., ТК на ВКС.

Според настоящия състав всички горецитирани предпоставки са налице.

От представените на л.8-20 от делото предварителни договори за покупкопродажба и строителство на недвижим имот се установява валидното възникване на облигационни отношения между ответника, от една страна, в качеството му на изпълнител, и ищцата, от друга страна, в качеството и на купувач – възложител. Всеки от договорите е с предмет построяване, въвеждане в експлоатация, и прехвърляне собствеността върху самостоятелни обекти в сграда, описани подробно в тях. Предмет 2 на предварителния договор от 16.08.2017 г. е апартамент №**, находящ се на *****, с площ от 57,15 кв.м., обект „*****“, секция *, а на предварителния договор от 16.05.2018 г. – СОС с идентификатор № *****, представляващ гараж №* с площ от 21,73 кв.м., обект „*****“. Посочените недвижими имоти са придобити от ищцата с окончателни договори за покупко-продажба на недвижим имот, обективирани в нотариален акт № ***** – л.21-26.

При изпълнение на договорните задължения ответникът не е отправял възражения, че не е валидно обвързан от сключените договори. Нещо повече, макар и със закъснение е изпълнил всичките си задължения, произтичащи от договорите и е приел насрещните престации на ищцата. В хода на съдебното производство не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства за наличие на обстоятелства, които да водят до невалидно възникване или последващо прекратяване на облигационите отношения. Поради това съдът приема, че същите валидно са обвързали страните.

В чл. 14 от предварителния договор от 16.08.2017 г. е предвидено задължение на ответника да входира документи за въвеждане в експлоатация на сградата или част от нея в срок до 30.12.2017 г. Съгласно чл.14 от предварителния договор от 16.05.2018 г. срокът за входиране на документите е 60 дни от датата на издаване на Акт-образец № 15. В чл. 20 от двата договора неизпълнението на задължението по чл. 14 е скрепено с неустойка в размер на 5 евро на ден за всеки ден забава, но за не повече от 90 дни.

Видно от приложената по делото административна преписка, изискана от РДНКС – гр. Пловдив и по-конкретно от разрешение за ползване № *****, се установява, че задължението по чл.14 от договора от 16.08.2017 г., с предмет апартамент №**, обект „*****“, подобект секция *, е изпълнено на дата 12.10.2018 г., с подаване на искане № *****. Ответното дружество е било длъжно да депозира искането в срок до 30.12.2017 г. съгласно чл.14 от процесния договор, което не е сторено. Поради това ищецът има право на уговорената неустойка в максимално предвидения размер от 90 дни за периода от 31.12.2017 г. до 30.03.2018 г., по 5 евро на ден.

По отношение на втория договор от 16.05.2018 г. с предмет гараж №*, представляващ СОС с идентификатор № *****, находящ се в обект „*****“, сграда № *, входирането на искането за въвеждане в екплоатация е направено на 19.06.2019 г. със заявление вх. № *****, видно от текста на издаденото разрешение за ползване № *****. Това обстоятелство не се оспорва от ответника. Съгласно чл.14 от договора ответникът е бил длъжен да входира заявлението в срок от 60 дни от издаването и подписването на акт образец № 15. Последният е подписан на 19.07.2018 г., видно от представеното заверено копие на л.89-98 от делото. От този момент е започнал да тече уговорения 60-дневен срок, който е изтекъл на 17.09.2018 г. Доколкото заявлението е входирано на 19.06.2019 г., изпълнението на задължението е след срока. Поради това ищцата има право на уговорената неустойка в максимално предвидения размер от 90 3 дни за периода от 18.09.2018 г. до 16.12.2018 г., доколкото изпълнението е настъпили много след това.

От приложените на л.29-32 от делото преводни нареждания и споразумение към предварителния договор от 30.08.2017 г. се установява, че ищцата е била изправна страна по облигационните отношения, доколкото е заплатила припадащата и се цена за договореното строителство.

Основно възражение на ответника в писмения отговор, че причините за забавянето на изпълнението на задължението по чл.14 са извън поведението на строителя. Съгласно трайната съдебна практика вината в гражданското право е обективна категория и се изразява в неполагане на дължимата грижа. Така решение № 521/ 03.01.2013 г. по гр.д. № 1628 по описа за 2011 година, ІV гр.о. на ВКС. В случаите, когато длъжникът е търговец на основание чл. 302 ТЗ неизпълнението е виновно, когато той не е положил грижата на „добрия търговец“. Съгласно установените разбирания в теорията и трайната съдебна практика под „грижата на добрия търговец“ се разбира абстрактен и общоважим модел за минималния обем усилия и добросъвестност, които всеки търговец следва да положи и полага при:

- изпълнение на поетите с договора задължения;

- спазването на сроковете за изпълнение, уредени в договора;

- предвиждането на настъпването на неблагоприятни юридически факти и/или събития, които биха могли да осуетят или забавят изпълнението на поетите задължения в уговорените събития;

-преодоляване и/или неутрализиране на тези неблагоприятни юридически факти и/или събития.

От гореизложената дефиниция на дължимата грижа теорията и съдебната практика извеждат и условията, при които търговецът може да се „екскулпира“, респективно освободи от отговорност, а именно ако неизпълнението или забавеното изпълнение, се дължат на такива юридически събития /природно или обществено явление, действие или бездействие на трето лице и др./, които при полагане на грижата на добрия търговец не могат да бъдат предвидени и/или преодолени от длъжникатърговец. Така решение № 6 от 02.02.2009 г. по т. д. № 337/2008 г., I т. о. на ВКС, решение № 200/ 11.04.2014 г., I т.о., т. д. № 545 по описа за 2012 г. на ВКС, Решение № 180/10.08.2015 г., IV г.о., гр.дело № 3837/2014 г. на ВКС.

В писмения си отговор, а и в хода на цялото производство ответникът е поддържал, че такова обстоятелство е необходимостта от одобряване на проект и построяване на водопровод за процесната сграда, което е свързано с дейността на редица държавни и общински институции. От приложената по делото кореспонденция с Община Пловдив /л.123-129/ е видно, че още от 2014 г. ответникът е знаел за необходимостта да се построи водопровод за процесната сграда. Нещо повече, ответникът е бил изцяло наясно с особеностите на конкретния случай и сложните 4 процедури, през които следва да се премине, за да се реализира мероприятието. Още няколко години преди сключване на процесните договори ответникът е разполагал с необходимата информация, че имотите, през които следва да премине водопроводът, са публична държавна собственост и са предоставени за управление на Министерство на отбраната. Бил е също така надлежно информиран от Община Пловдив за необходимите стъпки и процедури, които следва да се предприемат, а именно смяна на режима на собствеността на земята, предоставянето й за безвъзмездно ползване от Министерството на отбраната на Община Пловдив, приемане на ПУП, провеждане на обществена поръчка за изготвяне на инвестиционен проект за строежа на водопровода, реално строителство на водопровода.

Фактът, че ответникът е знаел за тези обстоятелства още преди сключване на процесните договори изключва характера „непредвидимост“ на необходимостта от строеж на водопровода и на процесите и процедурите, свързани с тази необходимост.

Не е налице и „непреодолимост“ на сочената причина. Ответникът е професионалист в строителната област. В този смисъл от него може да се очаква при полагане на дължимата грижа не само да познава административните процедури, свързани с режима на земята, конструктивните особености на сградите и процеса по строителство като цяло, но и да е в състояние да предприема необходимите мерки за изпълнение на поетите с договорите за строителство задължения. Още повече, че от приложената в цялост административна преписка по заявление № ***** г. се установява, че от страна на държавната и общинска администрация не са налице действия, които могат да се определят като необичайни, нетипични и отклоняващи се от установения режим на работа на публичния апарат.