Решение № 639 от 12.05.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 4624/2023
- Вид
- Решение № 639
- Подписан
- 12.05.2024
- В сила
- 28.08.2025
- Състав
- Мария Гецова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5 · Закон за наследството
- чл. 9 · Закон за наследството
- чл. 500 · Кодекс за застраховането
- чл. 500 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.500, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 9 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 639 гр. Русе, 12.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20234520104624 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Застрахователна компания „ДЗИОбщо Застраховане”ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище гр. София, представлявано от Гл.
Изп. Дир. Коста Чолаков и Изп. Дир. Бистра В., чрез адв. П. Петкова, АК-Варна, с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу С. В.
К., ЕГН **********, И. Й. К., ЕГН ********** и З. Й. К., ЕГН **********, тримата от гр.
Русе, като наследници по закон на Й.И. К., ЕГН **********, починал на 10.03.2017 г., както следва: 1/ Да бъдат осъдени ответниците на основание чл.500, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. чл. 9 и чл. 5 от ЗН да заплатят на ищеца общо сумата 21 253,44 лв. - главница, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение, в резултат на вреди, причинени от наследодателя им Й.И. К., който на 10.03.2017 г., на главен път I-5, в района на км.10+800, управлявайки, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата, с лек автомобил „Пежо 405“, рег.№ *******, на излизане от десен завой навлязъл в насрещната лента за движение и се блъснал в товарен автомобил „Волво“, рег. № *********, собственост на „А. Транс“ ЕООД, вследствие на което К. починал на място, а на товарния автомобил били нанесени значителни материални щети, като се претендират по 7084,48 лв. от всеки един от тримата ответници, представляващи 1/3 част от застрахователното обезщетение, възстановено от ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/06/117000732302/ 06.03.2017 г., в полза на ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“, заплатено от второто дружество по полица „Булстрад каско стандарт“ № 4704161100000913; както и 2/ Да бъде осъдена ответницата С.
В. К., ЕГН **********, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 2248,40 1 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 7084,48 лв., за периода от 05.09.2020 г. до 05.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответника С. К., чрез адв. К. Х. и от ответниците И. К. и З. К., чрез адв. В. В., като считат исковете за неоснователни и недоказани и молят да се отхвърлят, оспорват: механизма на процесното ПТП; вината на наследодателя си за реализирането на ПТП; че е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото; причинната връзка на настъпилото ПТП с вредите по т.а.“Волво“, размера на тези вреди и стойността на разходите за възстановяването им.
Правят възражение за изтекла погасителна давност. Считат, че регресното право на застрахователя по чл. 500 ал. 1 КЗ възниква спрямо застрахования от момента на деликта, а плащането на обезщетението на увреденото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената по делото Застрахователна полица № BG/06/117000732302/ от 06.03.2017 г. се установява, че към датата на ПТП между ищцовото дружество и Й.И. К. е съществувало застрахователно правоотношение, възникнало от сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил Пежо 405, рег. ***, валидна от 06.03.2017 г. до 05.03.2018 г.
Видно от представения по делото Протокол за ПТП с пострадали № 290/53 от 11.03.2017 г. се установява, че на 10.03.2017 г. към 19,08 ч. на главен път I-5, в района на км.
10+800, Й.И. К., управлявайки лек автомобил “Пежо 405”, рег. № ********* на излизане от десен завой, навлязъл в насрещната лента за движение и се блъснал в товарен автомобил “Волво”, рег. № *********, собственост на “А. Транс” ЕООД, като е отразено, че водачът Й.И. К. е починал на мястото на ПТП, вследствие на удара.
Видно от приложената пр.пр. № 1561/2017 г. по ДП №520/2017 г., на ОД на МВР Русе, приобщена към доказателствата по настоящото дело, съгласно изготвената химическа експертиза № 97/15.03.2017 г. /л.65/ в кръвната проба, иззета от трупа на Й.И. К.се е установено наличие на етилов алкохол в количество 2,9 промила. В хода на досъдебното производство е установено, че причина за пътния инцидент е неправомерното поведение на Й. К., който навлизайки в лентата на товарния автомобил, предизвикал челен удар, като не се е опитал да отклони или спре лекия автомобила, а с висока скорост е продължил да се движи срещу товарния автомобил. Съгласно заключението по приложената към преписката съдебно медицинска експертиза смъртта на на Й. К. е в резултат от остра кръвозагуба, настъпила след тежка инерционна и механична травма, в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Видно от представената по делото Застрахователна полица № 4704161100000913 е сключена на 15.06.2016 г. застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ между „А. Транс“ЕООД 2 и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с основно покритие „Пълно каско“, по отношение на собствения му товарен автомобил влекач /без прикачно устройство/ „Волво“, рег. № *********, с период на покритие от 17.06.2016 г. до 17.06.2017 г.
По подадено на 15.03.2017 г. от А. К. А., като управител на „А. Транс“ЕООД Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди е образувана преписка по щета № 470416171712921. Видно от съставения опис на претенция № 59-0504000296/17/15.03.2017 г. /на л. 11/ са констатирани уврежданията по Volvo Truck F.
Образуваната застрахователна преписка е приключила с мнение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата 20 010 лв., която е била приета от застрахования собственик с декларация от 21.04.2017 г. /л.24/ и платена от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ на „А. Транс“ЕООД с преводно нареждане чрез Банка ДСК от 28.04.2017 г. /л. 28/. На „А. Транс“ЕООД е била възстановена и заплатената от застрахованото лице и сумата 1564 лв. за репатриране на катастрофиралия влекач с преводно нареждане чрез Банка ДСК от 17.11.2017 г. /л. 28/.
Като застраховател по задължителна застраховка ГО на увреждащия автомобил “Пежо 405” ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД е одобрило и възстановило на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ сумата от 21238 лв., по регресна претенция от 17.09.2018 г. /л. 33/ със споразумение за прихващане между двете дружества и доплащане с кредитен превод от 19.10.2018 г.
Видно от представената по делото Регресна покана изх. № 92-313/08.02.2019 г. от ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, изпратена до наследниците на Й.И. К., с покана, в 15 дневен срок от получаването й, да възстановят сумата 21 253,44 лв., по регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение от 21 238,44 лв. и 15 лв. ликвидационни разходи.
Поканата е получена на 28.02.2019 г. от С. К.. Същата е изразила писмено становище на 06.03.2019 г., че принципно не отказват да съдействат за доброволно уреждане на отношенията по заведената щета, но искат да им бъде предоставено копие на документите по преписката за обезщетение. С писмо от 11.03.2019 г. е изпратена документацията по щета № 470416171712921, получено на 29.03.2019 г., но плащане не е постъпило. На 06.03.2020 г. е изпратена същата Регресна покана до Й.И. К., за която няма данни да е получена.
По делото не е спорно, че ответниците са наследници по закон на Й.И. К., като С. В.
К. е преживяла съпруга, И. Й. К.-син и З. Й. К.-дъщеря, видно от предоставена информация от Община Русе /л.45/.
От показанията на изслушания по делото свидетел А. К. А. се установява следното: спомня си за пътен инцидент с управляван от него товарен автомобил/влекач Волво/, настъпил на 10.03.2017 г., като пътувал в посока Румъния-България и бил първа кола на кантара на Дунав мост. След като му проверили документите, потеглил към Стара Загора.
Тръгнал нормално, но малко преди разклона на с. Пиргово, точно преди завоя, една кола Пежо влязла в неговото платно и се ударила в него. Ударът е настъпил в долната дясна част 3 на превозното средство отпред и бил челен. Свидетелят управлявал товарния автомобил Волво като управител на фирмата си. Първоначално го свалили от камиона, за да го прегледат като дошла линейка, бил натъртен в гърдите, но отказал да влезе в болница.
Полицаите казали, че са го гонили това Пежо, защото е сякъл пътя на доста хора, но не са могли да го спрат на КПП-то. По техните думи е карал неразумно и затова са го гонили.
Дошли пожарникарите и следователите, издърпали камиона и на следващия ден го пуснали да си отива. Изплатили му застрахователно обезщетение, но не помни в какъв размер, тъй като било преди седем години. Предполага, че колкото му е било каското, толкова са му изплатили.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ във вр. чл. 9 и чл.
5 от ЗН и чл. 86 от ЗЗД:
Правото на застрахователя да иска от застрахованото при него лице, причинило вредата в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ след плащането на застрахователното обезщетение, е регресно право. Това право е предвидено само за един вид имуществена застраховка - Гражданска отговорност на собственици, ползватели, водачи на МПС. Това право е специално предвидено в закона. При тези хипотези застрахователят е освободен от задължение да покрие вреди, претърпени от застрахован, но той е длъжен да изплати на пострадал обезщетение за вредите, претърпени в следствие на поведението на застрахования. От момента, в който е удовлетворил третото увредено лице, в полза на застрахователя е възникнало регресното му право срещу деликвента да му възстанови платеното застрахователно обезщетение. (В този смисъл Решение № 279 от 29.05.2007 г. на ВКС по т. д. № 1037/2006 г., ТК).
За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на възникване на деликтна отговорност на застрахования към трето лице, поради причиняване на застрахователно събитие, при което застрахован е провел поведение попадащо в хипотеза на чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в размер на пазарната стойност на вреди към настъпване на събитието, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.
Хипотезата на разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ урежда като предпоставка за възникване на правото на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" да търси връщане на изплатено от него обезщетение за вреди причинени от застрахован на трето лице, поведение на застрахования, след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. В доказателствена тежест на застрахователя е да установи по делото това поведение на застрахования.
В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства, 4 включително и от доказателствата по пр.пр. № 1561/2017 г./ ДП № 520/2017 г./ приобщени към настоящото дело, се установи че процесното ПТП е настъпило от противоправно поведение на наследодателя на ответниците, който е нарушил правила за движение след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
При така възприетото съдът приема, че отговорността на ответниците към ищеца по чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ следва да се ангажира за изплатеното от ищеца обезщетение за вреди от това ПТП.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че по делото е установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответниците за заплащане на претендираната сума, представляваща стойност на вреди причинени от наследодателя на ответниците на трето лице при управление на МПС, застрахован при ищеца по застраховка "ГО", причинени при ПТП, след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и за които вреди ищецът е изплатил обезщетение на увредено лице.