Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3092 от 18.08.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1974/2021
Вид
Определение № 3092
Подписан
18.08.2022
Състав
Ивелина Митева Събева, Константин Димитров Иванов, мл. с. Ивелина Чавдарова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.293, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3092 гр. Варна, 17.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина М. Събева

Членове:

Константин Д. Иванов мл. с. Ивелина Чавдарова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20213100501974 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 17370/19.07.2022 г., подадена от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Л.М., с искане да бъде изменено в частта за разноските Решение № 885/07.07.2022 г. по настоящото дело като в полза на молителя бъдат присъдени разноски в общ размер от 3905.30 лв. Молителят сочи, че върху размера на присъдените в негова полза разноски за адвокатски възнаграждения, направени за четирите инстанции, следва да бъде начислен ДДС, съгласно §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 год.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е депозиран отговор от насрещната страна С. Т.

АТ..

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството се провежда след отмяна на въззивно решение по в.гр.д.№ 307/ 2020г., Окръжен съд-Варна , при условията на чл.293, ал.3 ГПК.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез процесуален представител, с която е оспорено решение № 5851/ 18.12.2019г. по гр.д.№ 10663/ 2019г., Районен съд-Варна, с което прието за установено, че ищцата С. Т. АТ. не дължи на дружеството сумата 5992.21 лв., представляваща стойност на доставена и начислена електроенергия за периода от 07.06.2017г. до 06.06.2018г., по издадена фактура на 1

21.06.2019г., на основание чл.124, ал.1 ГПК .

Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 885/07.07.2022 г. , с което е отменил обжалваното първоинстанционно решение и вместо него е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В резултат на това произнасяне въззивният съд е присъдил в полза на „Енерго – Про Продажби” АД сумата от 3401.22 лв., представляваща разноски за производствата пред ВРС, ВОС и ВКС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Материалният интерес, който е защитавала ответната страна (въззивник в настоящото производство) възлиза на 5992.21 лв. Възнаграждението за процесуално представителство от един адвокат по предявения иск, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза в размер на 629.61 лв., като съдът е преценил, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в този размер за всяка инстанция, съобразно направени възражения за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Ответната ответната страна (въззивна страна в производството пред ВОС) е възложила процесуалното си представителство по делото на адвокат, който е регистриран по ЗДДС, поради което е било заплатено от страната адвокатско възнаграждение с начислен ДДС. Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 год. за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, поради което към присъдените адвокатски хонорари следва да бъде начислен ДДС в размер на 20%, възлизащ на 125.92 лв. за всяка инстанция.

Настоящият състав на ВОС приема, че на въззивната страна „Енерго – Про Продажби” АД следва да бъдат присъдени направени разноски за четири инстанции в общ размер на 3905.36 лв., от които 915.53 лв. - пред първа инстанция; 875.40 лв. – по в. гр. д.

№307/2020 г. по описа на ВОС; 905.40 лв. –пред ВКС и 1209.03 лв.- в настоящото производство. С въззивното решение са присъдени разноски в размер на 3401.22 лв, поради което следва да бъде присъдена в полза на въззивната страната разликата между пълния размер на дължимите разноски и присъдените такива, възлизаща на 504.14 лв.

Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението следва да се измени в частта за разноските.

С изложените мотиви, съдът

2

2.

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание член 248 от ГПК, Решение № 885/07.07.2022 г., постановено по в. гр. дело № 1974/2021 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските:

ОСЪЖДА С. Т. АТ., ЕГН- ********** да заплати на „Енерго - Про[1]Продажби“ АД ,ЕИК 103533691, допълнитено сума в размер на 504.14 лв. /петстотин и четири лева и 14 ст./, представляваща разликата между присъдените с Решение № 885/07.07.2022 г. разноски в размер на 3401.22 лв. до пълния размер на дължимите такива за производствата пред ВРС, ВОС и ВКС, на основание чл. 78 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3