Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 342 от 26.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 190/2026
Вид
Определение № 342
Подписан
26.06.2026
В сила
26.06.2026
Състав
МАЯ ПЕЕВА, АНЕТА ИЛИНСКА, ЖЕНЯ ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 446 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 450 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 342 гр. Велико Търново, 26.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500190 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, обективирана в молба от 24.03.2026 г., подадена от Д.

А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Троян, ***********, срещу Определение № 193 от 12.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 128/2026 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу действия на ЧСИ В. П., рег. № 879 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20148790400849, изразяващи се в налагане на запор върху пенсията му и върху притежавани от него моторни превозни средства, оставено е без уважение искането му за спиране на изпълнителното производство и е прекратено производството по делото. Със същата молба жалбоподателят е направил искане за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от заплащане на държавна такса.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по исканията.

В частната жалба се поддържа, че е налице перемпция по изпълнително дело № 20148790400849, тъй като през периодите 2015 – 2017 г. и 2020 – 2025 г. не са предприемани изпълнителни действия от съдебния изпълнител, а единствено са подавани молби от взискателя, които според жалбоподателя не прекъсват течението на срока по чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК.

След образуване на настоящото производство е постъпила и молба от 17.06.2026 г., с която жалбоподателят е поискал на основание чл. 389 ГПК спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20148790400849 до приключване на производството по настоящото дело, като е изложил твърдения за незаконосъобразност на извършените от съдебния изпълнител действия и за настъпващи за него вреди от продължаващите удръжки от пенсията му.

1

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е от лице, което е било страна в производството пред първоинстанционния съд и има правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл.

261 ГПК, приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред Окръжен съд – Ловеч е било образувано по жалба с вх. № 23439/19.02.2026 г., подадена от Д. А. Д. на основание чл. 435, ал. 2 ГПК срещу действия на ЧСИ В. П., рег. № 879 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20148790400849, изразяващи се в налагане на запор върху получаваната от него пенсия през месец март 2025 г. и в налагане на запори върху притежавани от него моторни превозни средства. В жалбата са изложени твърдения, че изпълнителното производство е било прекратено по право поради настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като в продължение на повече от две години не са били извършвани изпълнителни действия, а подаваните от взискателя молби не прекъсвали течението на срока по посочената разпоредба. Поддържало се е, че наложените след настъпването на перемпцията запори са незаконосъобразни, поради което е поискано спиране на изпълнителното производство, констатиране настъпването на перемпция и вдигане на наложените обезпечителни мерки.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима. Изложил е съображения, че оспорените действия на съдебния изпълнител са били известни на жалбоподателя значително преди подаването на жалбата, поради което двуседмичният срок по чл. 436, ал. 1 ГПК за тяхното обжалване е изтекъл.

Прието е, че длъжникът е бил уведомен за запора върху пенсията най-късно към 07.11.2025 г., а за запорите върху моторните превозни средства – още при извършването им съобразно данните по изпълнителното дело. Поради това съдът е счел жалбата за просрочена. Наред с това е приел, че въпросът относно твърдяната перемпция и отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство вече е бил разрешен с Решение № 240 от 28.11.2025 г. по в. гр. д. № 647/2025 г. на Окръжен съд – Ловеч. По тези съображения жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, оставено е без уважение искането за спиране на изпълнителното производство и производството по делото е прекратено.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените в частната жалба доводи, намира същата за неоснователна.

Обжалваното определение е правилно като краен резултат.

Съображения:

Изпълнително дело № 20148790400849 по описа на ЧСИ В. П., рег. № 879 на КЧСИ, е образувано въз основа на изпълнителен лист от 22.04.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 316/2014 г. по описа на Районен съд – Троян. От материалите по изпълнителното дело се установява, 2 че поканата за доброволно изпълнение с изх. № 07619/15.07.2014 г. е връчена лично на длъжника Д. А. Д. на 25.07.2014 г. Следователно твърденията му, че не е бил уведомяван за образуваното срещу него изпълнително производство, не намират опора в доказателствата по делото.

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва само изрично предвидените в закона действия на съдебния изпълнител. Производството по обжалване действията на съдебния изпълнител не представлява средство за осъществяване на общ контрол върху законосъобразността на изпълнителното производство, нито предоставя възможност за цялостна проверка на въпросите относно съществуването на изпълняемото право, настъпването на перемпция или погасяването на вземането по давност извън предвидените в закона хипотези.

На първо място следва да бъдат разгледани оплакванията относно наложения запор върху пенсията на длъжника:

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС длъжникът разполага с право да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо. Това право обхваща и случаите на наложен запор върху пенсия, когато се поддържа, че изпълнението е насочено върху несеквестируем доход или върху част от дохода, която надхвърля допустимите от закона удръжки.

В случая обаче жалбоподателят не поддържа подобни твърдения. В жалбата липсват оплаквания за нарушение на правилата на чл. 446 ГПК, за неправилно определяне на размера на удръжките или за засягане на несеквестируема част от пенсията. Единствените наведени доводи са, че запорът е наложен след настъпила перемпция и след погасяване на правото на принудително изпълнение по давност. Следователно спорът, въведен от жалбоподателя, не е свързан с несеквестируемостта на дохода, а с твърдяното прекратяване на изпълнителното производство.

Независимо от това, дори жалбата да бъде разглеждана като насочена срещу действие по насочване на изпълнението върху доход на длъжника, същата е подадена след изтичане на срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че с писмо изх. № 3010-10 340#1/03.04.2025 г. ТП на НОИ – Ловеч е уведомило ЧСИ В. П., че върху пенсията на Д. А.

Д. е наложен запор по изпълнително дело № 20148790400849, считано от 01.05.2025 г. С писмо изх. № 3010-10-340#2/03.04.2025 г. НОИ е уведомило и самия длъжник за постъпилото запорно съобщение от съдебния изпълнител и за размера на удръжките, които ще бъдат извършвани от пенсията му.

Установява се също така, че с молба от 18.06.2025 г., подадена чрез адв. Б. К., длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция. С последваща жалба от 03.11.2025 г., постъпила при ЧСИ с вх. № 152714/07.11.2025 г., Д. изрично е заявил, че през месец май 2025 г. е наложен запор върху 3 пенсията му и е поискал същият да бъде отменен като незаконосъобразен. Разпореждането на съдебния изпълнител от 07.11.2025 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство, е връчено лично на длъжника на 10.11.2025 г.

Следователно най-късно към 07.11.2025 г., а несъмнено и към 10.11.2025 г., жалбоподателят е знаел за наложения запор върху пенсията и вече е оспорвал неговата законосъобразност. Настоящата жалба е подадена едва на 19.02.2026 г., т.е. след изтичане на двуседмичния преклузивен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК. Поради това правилно окръжният съд е приел, че жалбата срещу запора върху пенсията е процесуално недопустима като просрочена.

На следващо място следва да бъдат разгледани оплакванията относно запорите върху моторните превозни средства.

От изпълнителното дело се установява, че със запорно съобщение с изх. № 19380/28.09.2017 г. е наложен запор върху лек автомобил „Пежо 405“ с рег. № ОВ 53**** и лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ОВ 69****, а със запорно съобщение с изх. № 18074/31.07.2020 г. е наложен запор върху лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ОВ 22****. Запор върху лек автомобил „Пежо 405“ с рег. № ОВ 53**** е налаган и по-рано, видно от запорно съобщение от 04.08.2014 г. (което е констатирано и в мотивите на Решение № 240/28.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 647/2025 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч - приложено по изпълнителното дело).

Налагането на запор върху движими вещи представлява изпълнително действие по смисъла на чл. 450 ГПК. Същото обаче не е сред действията на съдебния изпълнител, които длъжникът може самостоятелно да обжалва по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. В случая жалбоподателят не твърди и не установява изпълнението да е насочено върху несеквестируемо имущество. Доводите му и в тази част са свързани единствено с твърдяна перемпция и погасяване на правото на принудително изпълнение по давност. Ето защо жалбата срещу запорите върху моторните превозни средства е недопустима и поради липса на предвидено в закона право на обжалване на атакуваните действия.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че съдът следва отново да се произнесе по въпросите относно настъпването на перемпция и погасяването на правото на принудително изпълнение по давност.

От доказателствата по делото се установява, че между същите страни вече е било образувано в. гр. д. № 648/2025 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, приключило с Решение № 240/28.11.2025 г., с което е оставена без уважение жалбата на Д. А. Д. срещу отказа на ЧСИ В. П. да прекрати изпълнително дело № 20148790400849. В това производство длъжникът е поддържал именно възраженията за настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и за погасяване на правото на принудително изпълнение по давност, по които съдът се е произнесъл с окончателен съдебен акт.

Поради това жалбоподателят не може чрез последващо обжалване на отделни изпълнителни действия да иска ново произнасяне по вече разрешените с влязъл в сила 4 съдебен акт въпроси относно твърдяната перемпция на изпълнителното производство и погасяването по давност на правото на принудително изпълнение.

Пред въззивната инстанция е направено искане за спиране на изпълнителното производство. Независимо от посоченото от молителя правно основание, в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител приложима е специалната разпоредба на чл. 438 ГПК. С постановяването на настоящото определение, което не подлежи на обжалване, и предвид извода за правилност на обжалвания съдебен акт, с който жалбата срещу действията на съдебния изпълнител е оставена без разглеждане като недопустима, не се налага самостоятелно произнасяне по направеното искане за спиране. Освен това спирането по чл. 438 ГПК предполага наличие на допустима жалба срещу действията на съдебния изпълнител, каквато в случая не е налице.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 193/12.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 128/2026 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________