Решение № 129 от 02.06.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. гр. Хасково, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20255640200209 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от В. Т. Х. от град Д.град срещу Наказателно постановление № 25-1253-000210 от 17.02.2025 г. на Началник - група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл.

53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като, след очертаване на приетата от жалбоподателя за осъществена фактическа обстановка, неправилно наказващият орган бил преценил наличие на управление на МПС с несъобразена скорост и причинна връзка с падането на жената, доколкото липсвал контакт между автомобила и нея. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, като претендира 1 и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява, като лични и чрез упълномощения по делото процесуален представител - адв. Костов от АК – Хасково заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество заявяват подробни доводи за нейната основателност.

Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата, като оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 01.12.2022 г., свидетелите К. З. К. и Д. Д. Б., двамата на длъжност „*****“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково били на работа и след подаден сигнал за настъпило пътно – транспортно произшествие, били изпратени да извършат проверка по случая. След пристигането им пострадалите лица - С. Р. К. и свид. Ю. К. Т. били установени на място, като първата била откарана от пристигналия екип на ЦСМП – Хасково за оказване на спешна медицинска помощ. Въз основа на констатациите при извършения оглед и след събиране на данни от водача на моторното превозно средство, участник в инцидента – жалбоподателя В. Т. Х., който също бил на място и след като събрали данни от другите участници в произшествието, установили движение в град Хасково, по бул. „****“ в посока изхода за град Кърджали на специален автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № *****, държава България, като липсва спор по делото, че същото е било управлявано именно от жалбоподателя. Установено било, че по същото време С. Р. К., живуща в град Л., Република Турция и свид. Ю. К. Т. били до болницата, имали да подготвят и документация и се движели по левия източен тротоар на бул.

„Освобождение“, когато предприели на необозначено място, пресичане в 2 посока изток – запад, след като погледнали, че нямало приближаващи автомобили. Времето било мрачно и дъждовно, а пътната настилка - мокра, като при пресичане на пътното платно С. Р. К. била ударена от превозното средство, управлявано от жалбоподателя и съборена на земята, при което пешеходецът паднала като тялото й било на пътното платно. Водачът, въпреки, че бил задействал спирачната уредба веднага и предприел маневра наляво, не успял да избегне контакта, спрял след удара, излязъл от автомобила и подал сигнал на ЕЕН 112 за инцидента, като на място пристигнал екип на спешна медицинска помощ. Контакт имало между превозното средство и другия пешеходец – свид. Ю. Т. К..

С оглед направените на мястото на инцидента констатации, въз основа на сведенията от участниците в транспортното произшествие и възприятията им от огледа, контролните органи достигнали до извод за допуснато от жалбоподателя В. Т. Х., като водач на специален автомобил марка „*****, модел „****“ с рег. № *****, държава България нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В резултат на този извод, срещу него бил съставен на същата дата, в негово присъствие от свид. К. З. К. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, бл. № 736125, за нарушение, квалифицирано по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, а графата за възражения и обяснения вписал, че няма такива. Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, според изричното отбелязване в тази насока.

С Мотивирана резолюция № 22-1253-М000352 от 14.12.2022 г. на наказващия орган от състава на СПП при ОД на МВР – Хасково, административно наказателното производство, образувано въз основа на съставения АУАН, е било прекратено, поради образуване на наказателно производство за същото деяние.

С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 29.01.2025 г. на прокурор в РП – Хасково, на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК и предвид изявлението по чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК на пострадалото лице, е прекратено Досъдебно производство № 1057/2022 г. по описа на РУ на МВР – Хасково, пр.вх. № 5484/2022 г. по описа на РП – Хасково, водено срещу В. Т. Х. от град Д.град за престъпление по 343, ал. 1, б.

„б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. С цитираното постановление, препис от същото, 3 след влизането му в сила и материалите по ДП е постановено да се изпратят на Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково за преценка относно реализирането на административно наказателна отговорност.

При издаване на наказателното постановление, станало на 17.02.2025 г., административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, след което била наложена процесната административна санкция за описаното нарушение, като е вписано, ч е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН и постановление за прекратяване на наказателното производство.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите К. З. К. и Д. Д. Б., които макар и отчасти опосредени от показанията на други лица и от наблюденията при огледа, все пак излагат впечатления относно механизма на процесното ПТП и участниците в него, за вида на причиненото увреждане. На следващо място, дава се вяра и на изложеното от тези свидетели и относно обстоятелствата, свързани с действията им, развили се след пристигането им като част от състава на патрула от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, посетил мястото, където е възникнало ПТП, констатациите им при огледа на местопроизшествието и на показанията им, свързани с действията, предприети по отношение на участниците в инцидента и тези, отнасящи се до съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Необходимо на това място е и уточнението, във връзка с обвързващата доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение, че въпреки законовата повеля, тя следва да се прилага само и единствено в случаите, в които контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково пряко и непосредствено възприемат деянието. В случаите на причинени пътни – транспортни произшествия, в съставените актове се обективират не техни преки и непосредствени впечатления, а изводи относно причините и механизма на настъпване на транспортното произшествие, градени върху възприятията им относно обективните находки и събраните данни от участниците в съответните събития, като така достигнатите изводи подлежат на съдебен контрол за тяхната обоснованост и правилност. В случая 4 достоверността на гласните доказателства се консолидира от показанията на участник в инцидента – свид. Ю. К., имаща преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата къде точно и как са предприели пресичане на пътното платно с лицето С. Р. К.. Показанията й в частта, в която се градят на преките и непосредствени впечатления са достоверни и истинни, поради което изцяло се възприемат при обосноваване на фактическите изводи на съда.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. По силата на чл. 179, ал. 2 ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Следователно, деянието, за които на жалбоподателя е наложено административно наказание, е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат на това конкретно основание отмяна на санкционния акт.

Действително, не са допуснати пропуски в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя, посочен в него като нарушител. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него в процесуалния момент на самото съставяне на процесния АУАН. Това право следва да бъде гарантирано от актосъставителя с връчване на препис от съставения акт и от наказващия орган с цел обезпечаване възможността му да реализира правото си на защита в пълен предоставен закон. Включително и в 5 аспекта да подаде възражения срещу съставения по отношение на него акт за установяване на административно нарушение и да поиска събирането на доказателства, което изискване със самостоятелно правно значение е изпълнено. Процесният АУАН е съставен от лице, разполагащо със съответната материална компетентност без значение дали е пряк очевидец или не на транспортното произшествие и на поведението на участниците в него, доколкото е извършил проверка по случая и е изградил изводи за механизма на настъпване на инцидента и за авторството на всяко от описаните нарушения.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити в частта относно деянието по чл. 20, ал. 2от ЗДвП, като що се касае до описаното в него нарушение, тези изисквания са удовлетворени и по – конкретно на т. 4 и т. 5 от цитираната норма – да се опишат нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и нарушените правни норми. Цитираните разпоредби от ЗАНН не са самоцел, а пряко кореспондират с изискването да се гарантира правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да узнае и разбере всички факти, въз основа на които се цели да бъде ангажирана отговорността му, а последното е важно и в друг аспект. А именно да се приложи относимата за съответното нарушение правна норма, пряко отнасящо се до въпроса за законоустановеност на санкцията. Налице е в конкретната хипотеза, необходимата релативност между словесното описание на деянието и неговата правна квалификация, преценено само на база твърденията. Изискванията на разпоредбата на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН не са формални, а следват определена логика, насочена към гарантиране правото на защита и обезпечаване възможността за съдебен контрол като специално това по т. 5 се отнася до посочването не на кои да са правни разпоредби, а на нарушените, които са винаги и единствено възможни, поради това, че следва да съответстват напълно на словесното описание.