Определение № 11203 от 10.06.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11203 гр. София, 10.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100506263 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 116713/03.12.2024 г. на длъжника В. К. С., чрез адв.

Е.А., срещу разпореждане с изх. № 226621/11.11.2024 г. за приключване на изпълнително дело № 20248600402704 по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 860 на КЧСИ в частта за разноските.

В жалбата се излагат твърдения, че в хода на изпълнителното дело след връчване на поканата за доброволно изпълнение и съобщенията за наложените му запори длъжникът е възразил поради липсата на съразмерност на броя и вида на предприетите изпълнителни действия, които не съответстват на дълга, което е в нарушение на чл. 442а ГПК. В тази връзка посочва, че обемът на предприетите изпълнителни способи – запор на три банкови сметки, запор на пенсия, запор на трудово възнаграждение и опис на движими вещи е несъответстващ на паричното вземане в размер на 1 300 лв., подлежащо на принудително изпълнение, поради което само едно от тях е било достатъчно за удовлетворяване на същото.

Заявява, че дължимата сума е събрана вследствие на удръжки в рамките на два последователни месеца въз основа на наложен запор на пенсията му, поради което всички останали изпълнителни действия не са били необходими и по този начин се е стигнало до превишаване пределите на допустимата процесуална принуда. Едновременното налагане на три отделни запора до пълния размер на дълга счита за необосновано, поради което оспорва да му се възлагат в негова тежест разноските за извършване на изпълнителни действия, които не са послужили за целите на изпълнението, позовавайки се на чл. 79, ал. 3 ГПК.

Счита начисленият размер на адвокатското възнаграждение на взискателя за прекомерен, тъй като надхвърля фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения моли за изменение на обжалваното разпореждане за приключване на изпълнителното дело в частта за разноските, като в тежест на взискателя се възложат сторените такива за онези изпълнителни действия, които не са били необходими за изпълнението, а именно: три запора на банкови сметки до пълния размер на вземането в т. ч. и разноските по изпълнението, запор на трудовото му възнаграждение и опис на движими вещи, както и да се намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя съобразно действителната сложност на делото. Претендира и разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят по изпълнителното дело В. В. К., чрез адв.

Д.К., оспорва жалбата като недопустима, а по същество я счита за неоснователна. Излага съображения, че постановлението за приключване на изпълнителното дело не е сред 1 категорията актове на съдебния изпълнител, изброени в чл. 435, ал. 2 ГПК, които длъжникът е легитимиран да обжалва, поради което подадената от него жалба срещу него е недопустима. Конкретно посочва, че за длъжника липсва правен интерес от обжалване на постановлението за приключване на изпълнителното дело, доколкото влизането му в сила води до незабавното му освобождаване от всички приложени изпълнителни способи, позовавайки се на чл. 435, ал. 3 ГПК. В случай, че жалбата бъде счетена за допустима, счита, че в нея се излагат преклудирани доводи във връзка с разноските по изпълнението, доколкото в постановлението за приключване на изпълнителното дело не се съдържа произнасяне по въпроса за разноските, а такова е обективирано в поканата за доброволно изпълнение с изх. № 165811/15.08.2024 г., както и в последващото постановление с изх. № 188862/05.09.2024 г., без същият да е подал жалба срещу някои от постановените от съдебния изпълнител актове, обективиращи негово произнасяне относно разноските по изпълнението. Счита, че процедурата по чл. 248 ГПК не намира приложение в изпълнителното производство, тъй като то не приключва със съдебен акт, с който се разрешава правен спор, а задължението на длъжника за разноските произтича от чл. 79 ГПК, според който разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично изброените в посочената разпоредба случаи, каквито в настоящата хипотеза не са налице.

Счита, че при липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника преди образуване на изпълнителното дело, няма основание за отпадане на отговорността за разноски на длъжника. Сочи, че претендираният от него размер на адвокатското възнаграждение не се явява прекомерен, тъй като извършените от страна на пълномощника на взискателя действия не се изчерпват единствено с подаване на молба за образуване на изпълнителното дело.

Допълва, че наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки не се явяват несъразмерни, тъй като на същия са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, без да има индиция, че налагането на запор върху една от банковите му сметки ще доведе до ефективно събиране на конкретното вземане. По изложените съображения моли жалбата да се остави без разглеждане като недопустима, а в случай, че се разгледа по същество, да се остави без уважение. Претендира и разноски.

Жалбата е постъпила в съда с копие на изпълнителното дело, като ЧСИ В.М. е изложила мотиви по обжалваните действия. Излага съображения за нейната недопустимост, тъй като е насочена срещу действие, което не подлежи на обжалване. Излага хронологично действията по принудително изпълнение и другите процесуални действия, предприети по изпълнителното дело. Посочва, че с постановление с изх. № 1888/05.09.2024 г. подаденото от длъжника възражение с вх. № 72050/23.08.2024 г. е оставено без уважение, като същото е получено от пълномощника му по имейл на 07.10.2024 г., за което е съставен констативен протокол с изх. № 216406/22.10.2024 г., удостоверяващ връчването на съобщението по реда на чл. 44, ал. 3, т. 3 ГПК. Сочи, че обжалваното постановление не е от категорията актове на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2 ГПК, които подлежат на обжалване от длъжника, който има интерес от приключване на изпълнителното дело. Отделно от посоченото, счита, че в обжалваното постановление не се обсъжда въпросът за разноските по изпълнението, който е разгледан в поканата за доброволно изпълнение с изх. № 165811/15.08.2024 г. и последващото постановление с изх. № 188862/05.09.2024 г., но длъжникът е пропуснал възможността да ги обжалва. По същество счита жалбата за неоснователна, тъй като съгласно чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично изброените в посочената разпоредба случаи, каквито в настоящата хипотеза не са налице.

Допълва, че всички начислени на длъжника такси касаят изпълнителни способи, които са били приложени, както и, че за съдебния изпълнителя няма предварителна информация относно наличностите в отделните банкови сметки, респ. дали върху тях няма предходно наложени запори с цел удовлетворяване на претенции от други кредитори. Счита, че за длъжника липсва правен интерес от оспорване съразмерността на приложените изпълнителни способи, тъй като понастоящем обезпечителните мерки са вдигнати, 2 позовавайки се на чл. 422а ГПК.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните и от съдебния изпълнител фактически и правни доводи, както и данните по изпълнителното дело, намира следното:

Жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане по следните съображения:

Изпълнително дело № 20248600402704 по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 560 на КЧСИ е образувано с разпореждане от 15.08.2024 г. въз основа на молба на адв. Д.К., действаща като пълномощник на В. В. К., срещу В. К. С. за принудително събиране на сумата по изпълнителен лист от 09.08.2024 г., издаден по гр. дело № 78131/2018 г. по описа на СРС, 167 състав, а именно: 1 300 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

В покана за доброволно изпълнение с изх. № 165811/15.08.2024 г. до В. К. С. се посочва, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 1 300 лв. – неолихвяема сума, 487 лв. – разноски по изпълнителното дело, както и 189,12 лв. с ДДС - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и 420 лв. – други, дължими до този момент суми (в т. ч. ДТ, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, пазач и пр.), или общо 2 396,12 лв., като на основание чл. 428, ал. 1, изр. 2 ГПК до длъжника е отправена покана в двуседмичен срок от връчването да изпълни доброволно задължението си. Видно от разписката към нея, поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника лично на 22.08.2024 г.

На 23.08.2024 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от адв. Е.А., ведно с пълномощно към нея, с която се прави искане за предоставяне на възможност за запознаване с материалите по него, в качеството на пълномощник на длъжника В. С.. Изрично в молбата се изразява съгласие всички съобщения и уведомления по делото да бъдат изпращани на описаните в нея адрес, телефон и електронна поща.

С възражение с вх. № 72050/23.08.2024 г. на В. К. С. до ЧСИ В.М. с рег. № 860 на КЧСИ длъжникът е оспорил като нищожен изпълнителния титул, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, направил е възражение за липса на съразмерност на броя и вида на предприетите изпълнителни действия, които не съответстват на размера на дълга от 1 300 лв., позовавайки се на чл. 422а ГПК, оспорвайки необходимостта от едновременно налагане на запори на банковите му сметки в три банки, запор на трудовото му възнаграждение, запор на пенсията му и опис на движимите му вещи, като е отправил искане за тяхната отмяна. Със същото възражение С. претендира разноските за посочените изпълнителни действия да се възложат в тежест на взискателя, на основание чл. 79, ал. 3 ГПК, оспорвайки и размера на претендираното от него адвокатско възнаграждение поради прекомерност.

С постановление с изх. № 188862/05.09.2024 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение исканията на длъжника за отмяна на онези изпълнителни действия, които не са необходими за изпълнението, за намаляване на адвокатското възнаграждение, както и за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК. Видно от представената електронна кореспонденция, ЧСИ В.М. с рег. № 860 на КЧСИ е изпратила постановлението във връзка с подаденото от името на длъжника В. С. възражение на пълномощника му – адв. Е.А., като същото е получено от нея на 07.10.2024 г., оспорвайки обаче да е налице надлежно връчване, тъй като изпратеният файл не представлява електронен документ, както и не е давано съгласие по смисъла на чл. 38, ал. 3 и 4 ГПК за връчване на съобщения по електронен път.

Съставен е констативен протокол с изх. № 216406/22.10.2024 г., с който съдебният изпълнител е приел, че постановление с изх. № 188862/05.09.2024 г. е редовно връчено на длъжника В. К. С., на основание чл. 44, ал. 3, т. 3 ГПК.

3

С последващо разпореждане от 11.11.2024 г. изпълнително дело № 2704/15.08.2024 г. по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 860 на КЧСИ е приключено поради пълно издължаване на дължимата по него сума, като изрично в него се посочва, че след влизането му в сила наложените възбрани и запори подлежат на вдигане на основание чл. 433, ал. 3 ГПК, а таксите за вдигане на мерките ще са за сметка на длъжника.

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК не е предвидена възможност за обжалване от страна на длъжника на постановлението за приключване на изпълнителното дело, като видно е, че с такава разполага единствено взискателят – арг. чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. 3 ГПК.

Съгласно тълкувателните разяснения, дадени в т. 8 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 ОСГТК на ВКС, при действието на отменения ГПК на обжалване подлежаха всички действия и откази на съдебния изпълнител, но съществувалата широка възможност за злоупотреба с правото на жалба от страна на длъжника беше на път да обезсмисли съществуването на изпълнителния процес. С приетия нов ГПК законодателят ограничи възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. Според разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Ето защо при съобразяване на задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 ОСГТК на ВКС, съдът намира, че длъжникът не е носител на процесуалното право на жалба срещу приключването на изпълнителното дело, доколкото то не попада сред лимитативно изброените действия в ал. 2 на чл. 435 ГПК, които подлежат на обжалване. Предвид това, в тази част жалбата е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.