Решение № 351 от 11.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Велико Търново, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Еманоел Вардаров

Любка Милкова при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20224100500898 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1253/21.11.2022г., постановено по Гр. д.№1595/2022г. по описа на РС – Велико Търново, са отхвърлени предявените от „***“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище гр.П., ул.“***“ №37, против „Д. П.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище гр.В. Т., ул.“Н. Г.“ №***, искове по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 397,48лв., представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени в периода 01.12.2021г. – 28.02.2022г. в обект на потребление в с.П., общ.Н. с ИТН ***, сумата 8,28лв., представляваща мораторна лихва за период от 22.01.2022г. до 03.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК /04.05.2022г./ до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.№1133/2022г. по описа на ВТРС, като неоснователни и недоказани, както и е осъден ищеца да заплати на ответника сумата 300лв. – направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК срещу първоинстанционното решение в цялост е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото „***“ ЕАД със седалище гр.П., чрез пълномощника му ЮК П., като са развити оплаквания за неговата неправилност, поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че фактът, че ответникът/ въвзиваема страна/ „Д. П.“ ЕООД не е ползвал към процесния период обекта на потребление на каквото и да е основание, вкл. продажбата на същия, е ирелевантен за спора, т.к. той е клиент на свободен, а не на регулиран пазар. Сочи се, че въззивникът, в качеството си на доставчик от последна инстанция /ДПИ/ няма право, съгласно правната уредба, да прекрати правоотношението си с клиента, а напротив, следва да осигури електрозахранване на обекта му на потребление, т.к. предлаганата от ДПИ услуга има обществена функция. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски за заповедното и исковото производства.

1

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника „Д. П.“ ЕООД, чрез пълномощника му адв.Д. - ВТАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Посочва, че от 18.06.2021г., процесният имот, находящ се в с.П., общ.Н., с ИТН *** е продаден на М. Д. – гражданин на Германия, предвид което и считано от тази дата, ответното дружество е изгубило правото на собственост върху имота, съответно и качеството си на страна по договор за продажба на електрическа енергия. Претендира разноски за въззивното производство.

В СЗ въззивникът „***“ ЕАД, чрез пълномощника си ЮК П., с писмена молба от 03.02.2023г., поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира съдебни разноски за двете инстанции, както и за заповедното производства, съгласно инкорпориран в молбата списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемата страна „Д. П.“ ЕООД със седалище гр.В.Търново, чрез пълномощника си адв.С. Д. – ВТАК, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира съдебни разноски за въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Предмет на разглеждане пред РС – Велико Търново са били предявени от ищеца „***“ ЕАД със седалище гр.П., чрез ЮК П., против „Д. П.“ ЕООД със седалище гр.В.Търново, по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 397, 48лв., представляваща стойността на ел. енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 01.12.2021г. до 28.02.2022г. на основание чл.95а от ЗЕ и § 196 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ, бр.54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./ по партидата на „Д. П.“ ЕООД, с кл.№1010156337, за обект на потребление с.П., обл.Б., ИТН:***, и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8,28лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 22.01.2022г. – 03.05.2022г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 04.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението, предмет на издадена заповед по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.№1133/2022г. по описа на ВТРС.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „Д. П.“ ЕООД със седалище гр.В.Търново, представляван от Й. В. – Управител, е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани с искане да бъдат отхвърлени.

Изложил е идентични, както в отговора на въззивната жалба твърдения, че от дата 18.06.2021г., предхождаща исковия период /01.12.2021г. -28.02.2022г./ процесният имот, находящ се в с.П., общ.Н., с ИТН *** е продаден на М. Д. – гражданин на Германия, предвид което и считано от тази дата, ответното дружество е изгубило правото на собственост върху имота, съответно и качеството си на страна по договор за продажба на електрическа енергия. Посочил е, че новият собственик дължи заплащане на начислената ел. енергия за периода, следващ датата, на която е станало прехвърлянето на собствеността.

2

Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

Видно от събраните по делото писмени доказателства, при ищеца „***“ ЕАД е открита партида на ответника „Д. П.“ ЕООД с клиентски номер:1010156337 за обект на потребление на електрическа енергия в с.П. 8254, жилищна сграда ***- вр. захранване. Ищецът „***“ ЕАД, в качеството си на доставчик от последна инстанция /ДПИ/, е издал на ответника „Д. П.“ ЕООД три броя фактури – ФЕ № №1263289317/11.01.2022г. с дата на падеж:21.01.2022г., ФЕ 1264928324/14.02.2022г. с падеж:24.02.2022г. и ФЕ 1266523192/14.03.2022г. с падеж:24.03.2022г. за главница на обща стойност 397,48лв., представляваща стойност на консумирана за процесния обект в с.П., обл.Б., електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 01.12.2021г. до 28.02.2022г.

Видно от НА за покупко – продажба на недвижим имот от 18.06.2021г., ответникът „Д. П.“ ЕООД като продавач е продал на купувача М. Д. ПИ с идентификатор *** по КККР на с.П., общ.Н., обл.Б. с площ от 3092 кв.м., ведно с процесната жилищна сграда с идентификатор ***, за снабдяване с ел. енергия на която при ищеца е открита партида с ИТН ***.

По заявление на ищеца по чл.410 ГПК, подадено на 04.05.2022г., е образувано Ч.гр.д.

№1133/2022г. по описа на ВТРС, по което против ответника „Д. П.“ ЕООД е издадена заповед по чл.410 ГПК за исковите суми - 397,48лв. – главница – стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 01.12.2021г. до 28.02.2022г. на основание чл.95а от ЗЕ и §196 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ, бл.54 от 2012, в сила от 17.07.2012г./ по партидата на „Д. П.“ ЕООД, с кл.№1010156337, отнасяща се за обект на потребление с.П., обл.Б., ИТН:***, и сумата 8,28лв. – мораторна лихва върху главницата за период от 22.01.2022г. до 03.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане, против която заповед по чл.410 ГПК е подадено от длъжника възражение по чл.414 ГПК в срока по чл.414 ал.2 ГПК, което обуславя правният интерес у ищеца от предявяване в срока по чл.415 ал.4 ГПК по реда на чл.422 ал.1 ГПК на настоящите иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД.

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда /04.05.2022г./ до окончателното изплащане, са процесуално допустими, доколкото са предявени в едномесечният срок по чл.415 ал.4 ГПК и е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.

Разгледани по същество се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

Спорният въпрос между страните по делото, релевантен за изхода по предявените установителни искове, е съществува ли между тях и обвързани ли са през исковия период – 01.12.2021г. до 28.02.2022г. от облигационно правоотношение по смисъла на чл.95а Закон за енергетиката /ЗЕ/ по осигуряване снабдяването от ищеца, в качеството му на доставчик от последна инстанция /ДПИ/, с електрическа енергия на ответника като краен клиент за обект на потребление с.П., обл.Б., ИТН:***. Доколкото ищецът претендира заплащане от ответника на стойността на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за процесния период на основание чл.95а от ЗЕ до обекта на ответника в с.П., обл.Б., т.е. в качеството му на доставчик от последна инстанция /ДПИ/, а не в качеството му на краен снабдител, основателно е оплакването във въззивната жалба за неправилно позоваване от първостепенният съд на ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на „***“ ЕАД като 3 краен снабдител, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ – 013/10.05.2008г. На основание новелата на чл.95а ал.1 ЗЕ /нов – ДВ, бр.54 от 2012, в сила от 17.07.2012г./, доставчикът от последна инстанция /ДПИ/ осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл.94а ал.1 ЗЕ, вкл. на крайни клиенти, снабдявани на територия, за която е издадена лицензия за дейността разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа и чиято територия е изключена от територията на този краен снабдител, до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини.

Съгласно разпоредбата на чл.95а ал.2 ЗЕ, снабдяването с електрическа енергия по ал.1 е услуга от обществен интерес по смисъла на ЗЕ, като се предоставя въз основа на договор при общи условия при условията на равнопоставеност в съответствие с правилата по чл.91 ал.2 ЗЕ – ПТЕЕ. Безспорно ищецът, видно и от разпоредбата на чл.2 ал.2 от публикуваните на сайта му „Общи условия за продажба на електрическа енергия при условията на доставка от последна инстанция на „***“ ЕАД, осъществява своята дейност съгласно Лицензия №Л413-17/08.07.2013г. за дейността „доставка на електрическа енергия от Доставчик последна инстанция“, издадена от КЕВР. На основание чл.28 ал.2 от ПТЕЕ, в сила от 26.07.2013г., ДПИ събира и заплаща на оператора на електроразпределителната мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от ДПИ количество електрическа енергия. Ответното търговско дружество е „небитов клиент“ по смисъла на т.33а от ДР на ЗЕ, и не е оспорило ищцовото твърдение, че процесният обект в с.П., обл.Б., ИТН:***, е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е. Ю.“ ЕАД на ниво ниско напрежение. Ответникът „Д. П.“ ЕООД, като „небитов клиент“ по т.33а от ДР на ЗЕ, не може да бъде клиент на крайния снабдител по чл.94а ал.1 ЗЕ.