Решение № 260 от 10.11.2020, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 260

10.11.2020 г.

Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Пловдив

3-ти граждански състав

На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Вера И. Иванова

Катя С. Пенчева

Величка П. Белева

Стефка О. Тошева като разгледа докладваното от Катя С. Пенчева Въззивно търговско дело № 20205001000471 по описа за 2020 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №73/03.04.2020г., постановено по търг. д. №67/2019г. по описа на окръжен съд К., ответникът "ДЗИ-О.З"“ ЕАД, ЕИК ... е осъден да заплати на М. Р. Ц. , с ЕГН ********** сумата от 11 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие претърпяно на 17.03.2019г. в гр.К. ПТП, както и деловодни разноски в размер на 497,51лв., като искът за неимуществени вреди за разликата над 11 000лв. до претендирания размер от 50 000лв., както и искът за законната лихва върху главницата, е отхвърлен.

Ответникът е осъден да заплати в полза на адв. Щ.Х.Щ. – АК – Х., на основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 580лв.

Ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – 1 625лв.

Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство – М.Ц., в частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над 11 000лв. до присъдените 30 000лв., како и в частта, с която е отхвърлен искът за законната лихва върху присъдената главница.

Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Изложени са подробни съображения за неправилна преценка 1 от страна на първоинстанционния съд на данните по делото, несъобразяване с критериите за справедливост, съответно – нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на причинените травми, както и на икономическата конюнктура в страната. Съдът е извършил правилна преценка на характера и степента на уврежданията, както и интензитета и продължителността на понесените болки. На самостоятелно основание са изложени доводи за незаконосъобразност на решението в частта, с която е отхвърлена акцесорната претенция за присъждане на законната лихва. Твърди се, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл.66 от ЗЗД, съгласно която кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, както и да се постанови друго, с което предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за сумата от 30 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане. С въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответник - жалбата "ДЗИ-О.З"“ ЕАД, в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, както и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител, оспорва изцяло въззивната жалба.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.

Ищцата в първоинстанционното производство – жалбоподател в 2 настоящето – М.Ц., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На 17.03.2019г., на кръстовище на ул. „Б.“ и ул. „Е.Й.“ в гр. К., водачът на лек автомобил „М. С 350“, с регистрационен номер ..... – С.А.О., нарушил правилата за движение по пътищата при изпълнение на ляв завой и блъснал пресичащата на пешеходна пътека М.Ц.. Вследствие на удара пострадалата паднала на земята и ударила главата си тежко. За ПТП-то бил съставен констативен протокол, а на водача бил съставен АУАН за нарушение на чл.120 ал.1, т.2 от ЗДвП. Веднага след инцидента ищцата била отведена в МБАЛ „Д-р А.Д.“ АД, като получила мозъчно сътресение и загуба на съзнание повече от час. След направена рентгенова снимка било установено, че й е причинено счупване на лицевите кости и кости на черепа. Ищцата твърди, че вследствие описания инцидент е търпяла и търпи неимуществени вреди, изразяващи се в причинените й болки и страдания ат причинените й травми и причинения й стрес, като и понастоящем често получава силно главоболие и главозамайване.

Към момента на настъпване на пътното произшествие е бил в сила сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“, по застрахователна полица №..., валидна до 26.12.2019г. Ищцата предявила извънсъдебна претенция към застрахователя. С писма от 22.05.2019г. била уведомена, че й се определя обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 11 000лв., която сума й била преведена още на 21.95.2019г. по предоставената банкова сметка. Тъй като ищцата не била съгласна с така определеното й и изплатено обезщетение и тъй като сумата била изплатена в нарушение на чл.63 от ЗЗД, сумата била преведена обратно по сметка на "ДЗИ-О.З"“ ЕАД. Ищцата претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания за причинените травматични увреждания в размер на 50 000лв., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът "ДЗИ-О.З"“ ЕАД е признал иска за основателен до размера на сумата от 11 000лв., а за разликата до пълния претендиран размер е оспорил предявения иск, като несъответстващ на претърпените вреди. По отношение на акцесорната претенция за присъждане на законната лихва ответникът се е позовал на кредиторова забава по смисъла на чл.95 и чл.96 от ЗЗД.

3

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ: Ищцата е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания от причинената й телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, сътресение на мозъка, линеарно счупване на черепа в дясната половина на тилната кост /съгласно заключението от СМЕ/. Безспорно в настоящето производство е, че в редите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на водача на л.а. „М. С 350“, с регистрационен номер ..... – С.А.О., който е нарушил правилата за движение по пътищата, както и наличието на причинна връзка между противоправното поведение и причинените вреди. Безспорно е и наличието на специфичния елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор 4 за застраховка „Гражданска отговорност” – застрахователна полица №..., валидна до 26.12.2019г.

Спорното в настоящото въззивно производство, с оглед доводите, изложени във въззивната жалба, е досежно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.

Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение. Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни и писмени доказателства – медицинска документация и преди всичко констатациите, съдържащи се в приетото при първоинстанционното разглеждане на делото заключение от съдебно-медицинска експертиза, която, като компетентно изготвена и неоспорена от страните, се кредитира изцяло.

Съгласно заключението на вещото лице, касае се за лека телесна повреда – сътресението на мозъка, протекло без загуба на съзнание и линеарното счупване на тилната кост, са довели до разстройство на здравето извън хипотезите на чл.128 и чл.129 от НК, а контузията на главата е причинила болки и страдание. В острия период на травмата, за няколко дни пострадалият изпитва болка – главоболие, която може да е със значителен интензитет. Главоболието постепенно намалява и обичайно за една-две 5 седмици стихва. При мозъчно сътресение, освен главоболие, е възможно да има гадене, повръщане, обща слабост, световъртеж, светобоязън. Освен с медикаментозни средства, лечението на мозъчно сътресение изисква и покой /постелен режим/ поне в първите няколко дни след травмата, който може да се осъществи и в домашни условия. Няма данни за настъпили усложнение или удължаване оздравителния период при Ц..

Свидетелката К., непосредствен очевидец на инцидента, депозира показания, че, според нея, след удара ищцата е изпаднала в безсъзнание – била е със затворени очи, но с помощта на свидетелката се е придвижила до близка пейка. От показанията на свидетелката С. – близка на ищцата, се установява, че при двукратните посещения на свидетелката в болницата, ищцата е била с влошено физическо състояние – оплаквала се е, че я боли много главата и е била с рана на главата, не е станала от леглото.

При съобразяване с конкретния обем преживени болки и страдания от ищцата – посочени по-горе и преценени като обективен критерий, продължителността на оздравителния процес, че към момента на ПТП-то пострадалата е в трудоспособна възраст, следва да се приеме, че справедлив паричен еквивалент на понесените от Ц. болки и страдания е сумата от 11 000лв., присъдена с обжалваното решение. Преценката за това кои фактори трябва да бъдат взети предвид винаги е конкретна, с оглед установените факти по делото и тяхната относителна тежест, преценена съвкупно, като принципно тежките увреждания на здравето, респективно - трайните последици от тях, имат по-голяма тежест за определяне размера на обезщетението, докато други – например ежедневните неудобства по време на възстановителния период, имат относително по-малка тежест.