Решение № 208 от 27.05.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Стара Загора, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветислава Стайкова при участието на секретаря Теодора Т. Петрова като разгледа докладваното от Цветислава Стайкова Административно наказателно дело № 20265530200742 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от *, ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 26-0228-000072/15.01.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР Стара Загора, с-р „Пътна полиция“, с което на основание чл. 175, ал.

3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 € /500,01 лв./ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за наушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката счита, че неправилно по време на една и съща проверка са й съставени два АУАН-а, съотв. са й наложени различни наказания. Посочва, че нито собственикът на автомобила, нито тя са уведомени за прекратената регистрация на МПС, съотв. за изтеклата застрахователна полица. Твърди и нарушения при издаване на наказателното постановление.

В съдебното заседание, в което е даден ход по същество, жалбоподателката, редовно призована, се представлява от адв. П. П., който поддържа жалбата. В писмено становище излага подробни доводи.

Претендира присъждане на разноски.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, който изразява становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

С ъ д ъ т , след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Жалноподателката * ЕГН: ********** е правоспособен водач на МПС, категории „М“ и „В“.

На 01.11.2025 г., около 06:15 часа, жалбоподателката*управлявала в гр.

Стара Загорая, по улица „Св. Княз Борис I“ с посока на движение изток-запад, лек автомобил марка „*“, с рег. № *, собственост на ***.

Водачът * била спряна за проверка от свидетелите * - служители на ОДМВР – Стара Загора, с-р Пътна Полиция, изпълняващи служебните си задължения. По време на проверката, свидетелите*., след справка (в таблета им и чрез ОДЧ), установили, че МПС, управлявано от жалбоподателката, нямало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и е било със служебно прекратена регистрация по смисъла чл. 143, ал. 10 от ЗДвП (отпреди и към 01.11.2025 г.). На водача бил съставен АУАН серия GA № 3830925/01.11.2025 г. за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Препис от този акт е връчен на Р. срещу подпис на 01.11.2025 г.

С постановление от 07.02.2026 г. прокурор при РП – Стара Загора е отказал образуването на досъдебно производство срещу жалбоподателката *за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, по съображения за изначална несъставомерност (липсвал е умисъл) и липсата на надлежни доказателства за уведомяването й за наличието към 01.11.2025 г. на служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Материалите били изпратени в с-р „ПП“ при ОДМВР – Ст. Загора за преценка за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за осъществено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

На 01.11.2025 г. регистрацията на лекия автомобил е била служебно възстановена поради сключена на същата дата застраховка „Гражданска отговорност“.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: АУАН серия GA № 3830925/01.11.2025 г., Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 07.02.2026 г.; справка картон на водача; справка за регистрации на МПС с рег.

№ * справка за собствеността на МПС с рег. №* Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи; справка АИС АНД картон на НП № 26-0228-000072/15.01.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР Стара Загора, с-р „Пътна полиция“, обясненията на жалбоподателката *, показанията на свидетелите * и др.

Съдът се довери на показанията на свидетелите * които, като служители на с-р ПП към ОДМВР – Стара Загора, излагат в показанията си възприятия от провелата се проверка срещу жалбоподателката *. Заявеното от тях относно факта, че към датата на проверката регистрацията на автомобила е била служебно прекратена и че са съставили 2 бр. АУАН, кореспондира с писмените доказателства, поради което съдът намира, че вярно отразява обективните им възприятия при извършената проверка.

Съдът кредитира изцяло и събраните по делото писмени доказателства, 2 които са еднопосочни, непротиворечиви и съответни на гласните доказателствени средства. Съдът приема, че съставеният АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила. В тази насока, съдът, позовавайки се на показанията на свидетелите и приложените по делото писмени доказателства, в частност постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, приема, че жалбоподателката *която не е и собственик на МПС, не е била надлежно уведомена преди и към 01.11.2025 г., че автомобилът е бил служебно дерегистриран от на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Предвид липсата на противоречия в доказателствените източници, съдът не следва да излага допълнителни съображения по арг. на чл. 305, ал. 3 от НПК.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

59, ал.2 от ЗАНН, изхожда от легитимирано лице и е срещу административнонаказателен акт, който подлежи на обжалване пред съда.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Отговорността на жалбоподателката е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че водачът се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба от 500 лв.

Ангажирането на административнонаказателната отговорност по посочената санкционна норма изисква нарушителят да е действал виновно - да е знаел или да е допускал, че управляваното МПС е без регистрация. Тежестта на доказване на това обстоятелство в административнонаказателното производство е възложена на наказващия орган, който следва да проведе пълно доказване с допустимите доказателствени средства на материалните предпоставки и спазването на процесуалните правила за налагане на административно наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП /в действащата към датата на прекратяване на регистрацията на процесното МПС редакция/ служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането (КЗ), и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ вменява задължение на информационния център да уведоми собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор. Нормата на чл.

574, ал. 11 от КЗ регламентира, че когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка 3

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на моторното превозно средство.

В настоящия случай няма никакви данни жалбоподателката, която е била водач на процесния лек автомобил, а не негов собственик, да е била запозната и да е знаела за извършеното на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 27.08.2025 г. /към която дата действащата редакция на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е вменявала задължение на административния орган да уведоми собственика/ служебно прекратяване на регистрацията на МПС, и съответно да съобрази поведението си с това обстоятелство. Доказателствената тежест е за административнонаказващия орган, който в случая не е изпълнил това си задължение и не е представил доказателства, установяващи субективна съставомерност на деянието на * Напротив, видно от приложеното постановление за отказ да се образува наказателно производство, от данните, събрани при извършената проверка, липсват доказателства изготвеното до собственика на автомобила Уведомление относно липсата на платена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ да е било връчено, респ. получено, както и не е било изпратено уведомително писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора. Доказателства за уведомяване на собственика не са представени и в хода на настоящото производство.

В случая се касае за незнание на факт от обективната действителност за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и съответно на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрацията на автомобила, който, на свой ред, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила. Горното води до извод за несъставомерност на санкционираното деяние от субективна страна, поради недоказаност на неговото виновно извършване от жалбоподателката и представлява основание за отмяната на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г по т. д. № 3/2022 г. на I и II колегия на ВАС и ОСС на НК на ВКС, където е посочено, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3отЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

Поради гореизложеното наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски. Същият е доказал заплащането на 150 евро адвокатски хонорар, който не се явява прекомерен и следва да се присъди в полза на жалбоподателката.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0228-000072/15.01.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР Стара Загора, с-р „Пътна полиция“, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на *, ЕГН: ********** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 € /500,01 лв./ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за наушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП

ОСЪЖДА ОДМВР на Стара Загора да заплати на *, ЕГН: **********, сумата от 150 евро, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – Стара Загора в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5