Решение № 263 от 03.08.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. гр. Лом, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20261620101112 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано пред Районен съд Лом по предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединява осъдителни искове по Кодекса на труда, като се иска постановяване на съдебно решение, с което ответникът „**********“ АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от К. П., да бъде осъден да заплати на ищеца В. Г. Б. с ЕГН ********** от **********, сумата от общо 5829.94 евро /пет хиляди осемстотин двадесет и девет евро и 94 цента/, равняващо се на 11402.37 лв., формирана по следния начин:

-61.35 ЕВРО - паричната равностойност на ваучери за храна за 2016г.;

-224.96 ЕВРО- паричната равностойност на ваучери за храна за 2018г.;

-143.17 ЕВРО - паричната равностойност на ваучери за храна за 2019г.;

-143.17 ЕВРО - паричната равностойност на ваучери за храна за 2023г.;

-189.17 ЕВРО- паричната равностойност на ваучери за храна за 2024г.;

-230.08 ЕВРО- паричната равностойност на ваучери за храна за 2025г.;

-25.56 ЕВРО - паричната равностойност на ваучери за храна за 2026г.;

-766.94 ЕВРО - неплатено трудово възнаграждение за м. Март 2023г.;

-349.47 ЕВРО - неплатено трудово възнаграждение за м. Август 2025г.;

-494.83ЕВРО - неплатено трудово възнаграждение за м. Септември 2025г.;

-153.40 ЕВРО - неплатено трудово възнаграждение за м. Октомври 2025г.;

-705.65 ЕВРО - неплатено трудово възнаграждение за м. Ноември 2025г.;

1

-735.12 ЕВРО - неплатено трудово възнаграждение за м. Декември 2025г.;

-679.82 ЕВРО - неплатено трудово възнаграждение за м. Януари 2026г.;

-715.81ЕВРО - обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие поради забавяне от страна на работодателя на изплащането на трудовото възнаграждение;

-211.44 ЕВРО - обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, за 6 дни неползван платен годишен отпуск, а именно: 2 дни за 2025 г. и 4 дни за 2026г., или по 35.24 евро равностойно на по 68.92 лв. за ден - неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 27.04.2026г., до окончателното издължаване на вземанията.

В исковата молба се сочи, че ищецът е работил при ответника от **********. на длъжност „**********“ в базата на ответника в ********** с брутно трудово възнаграждение за м. януари 2026г. /месеца, преди прекратяването на ТПО, в който има отработени 24 дни/ в размер на 1400лв., като със заповед № **********/**********. на ответника ТПО на ищеца е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ (без предизвестие поради забавяне от страна на работодателя на изплащането на трудовото възнаграждение) - считано от **********. - поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение. В дружеството на ответника ищецът твърди, че има прослужени почти 14 години. След прекратяването на ТПО с посочената заповед, в исковата молба се сочи, че са останали неиздължени от ответника към ищеца, сумите, подробно описани в исковата претенция. Твърди се, че последният многократно е правял опити да получи от ответника дължимите му се суми, но ответникът е отказал да ги изплати.

Претендират се разноски по делото, като се иска ответникът на основание чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА да бъде осъден да заплати на адвокат при АК Монтана - Р. В. Б., адвокатско възнаграждение.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

В него е посочено, че не се оспорва обстоятелството, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „**********“ в базата в ********** за периода от **********. до **********., на която дата е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ - поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (сочи ответникът). Според ответника част от процесиите суми са погасени по давност, в каквато посока е направил възражение за тяхната недължимост, поради погасяването им с предвидената в закона тригодишна давност, а именно за сумите от 61.35 евро ваучери за храна за 2016г. Сочи се, че съгласно чл.358, ал.1,т.3 КТ тригодишният срок за предявяване на искова претенция за посочената сума е изтекъл на 31.12.2019г.; 224.96 евро - ваучери за храна за 2018г. Сочи се, че съгласно чл.358, ал.1, т.3 КТ тригодишният срок за предявяване на искова претенция за посочената сума е изтекъл на 31.12.2021г.; 143.17 евро - ваучери за храна за 2019г. Сочи, се че съгласно чл.358, ал.1,т.3 КТ тригодишният срок за предявяване на искова претенция за посочената сума е изтекъл на 2

31.12.2022г.; 766.94 евро - трудово възнаграждение за месец март 2023г. Сочи се, че съгласно чл.358, ал.1, т.3 КТ тригодишният срок за предявяване на искова претенция за посочената сума е изтекъл на 01.04.2026г.

Иска се съдът за посочените суми да остави без уважение исковите претенции поради погасяването им по давност.

Релевира се още, че некоректно са изчислени процесиите суми за неизплатени обезщетения по чл.221, ал.1 КТ и по чл.224, ал.1 КТ, тъй като в тях, освен основното трудово възнаграждение, са включени суми, които нямат постоянен характер и не следва да участват в калкулирането на този вид обезщетения. По отношение на останалите искови претенции ответникът сочи, че същите са установени по основание, размер и дължимост.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца.

Ищецът, редовно призован в ОСЗ се явява лично и с адв.Р.Б., като поддържа претенциите си.

Ответникът в ОСЗ не се представлява, като е редовно призован и не е посочил причини за неявяването си.

Доказателствата по делото са писмени, изготвена и приета е съдебносчетоводна експертиза.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съдът е сезиран с първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на паричната равностойност на ваучери за храна с правна квалификация по чл.357 вр. чл. 269, ал. 2 КТ, за дължимо и неизплатено трудово възнаграждение с правна квалификация по чл. 128, т. 2 вр. чл. 124, ал. 1 вр. чл. 270 КТ, за обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие поради забавяне от страна на работодателя на изплащането на трудовото възнаграждение с правна квалификация по чл.

221, ал. 1 вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с правна квалификация по чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба – 27.04.2026г., до окончателното изплащане на вземанията.

За възникване претенциите на ищеца следва да се е осъществил следният фактически състав: между ответника и ищеца да е съществувало валидно трудово правоотношение със сочения предмет и съдържание, същото да е прекратено на твърдяното основание, настъпила изискуемост на вземанията, които да са в посочения размер. Всяка от страните носи доказателствената тежест да докаже твърдените в нейна полза обстоятелства, както и направените възражения. Ищецът следва да докаже положителните факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици, вкл. прекратяване на ТПО на твърдяното основание, размер и настъпила изискуемост на вземанията си, а ответникът – да докаже възраженията си, вкл. за настъпване на погасителен ефект поради твърдените обстоятелства.

3

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, е разпределена доказателствената тежест, като е указано, че по иска по чл.357 вр. чл. 269, ал. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че ваучерите за храна действително са били уговорени с работодателя-ответник, че тази уговорка е била част от съдържанието на трудовото правоотношение, както и че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно работникът черпи изгодни правни последици, да докаже размерът на вземането си, вкл. настъпила изискуемост. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга (че е предоставил ваучерите за процесния период на работника), респ. правоизключващите и други правопогасяващи възражения, които навежда.

По иска по чл.128, т.2 вр. чл. 124, ал. 1 р. чл. 270 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с работодателя-ответник в сочения размер, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение, както и че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно работникът черпи изгодни правни последици, вкл. да докаже настъпила изискуемост. В тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение за процесния период действително е било изплатено, респ. правоизключващи и други правопогасяващи възражения.

По иска по чл. 221, ал. 1 вр. чл. 327, ал.1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже оставане без работа, т.к. прекратяване на трудовия му договор на соченото основание, размер на обезщетението съгласно КТ, изискуемост. В тежест на работодателя е да докаже положителния факт на погасяване на дълга (че дължимото обезщетение е било изплатено), респ. правоизключващи и други правопогасяващи възражения, които навежда.

По иска по чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже прекратяване на трудовото правоотношение (за което не се спори и са представени доказателства); наличие на полагаем и неизползван към датата на прекратяване на трудовото правоотношение платен годишен отпуск; размер на брутно трудово възнаграждение за последния отработен месец (календарен) от ищеца. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга (че дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е било изплатено), респ. правоизключващи и други правопогасяващи възражения, вкл. ползване на отпуск за посочения период, ако твърди това.

С доклада по делото предвид заявеното от двете страни съдът е приел, че същите изрично признават следните права и обстоятелства, поради което са безспорни, а именно, че ищецът В. Б. е работил в ответното дружество на длъжност „**********“ в базата в ********** за период от около 14 години, до **********., на която дата е прекратено трудовото му правоотношение.

Ответникът е признал следните искови претенции по основание, размер и дължимост: 143.17 евро - паричната равностойност на ваучери за храна за 2023г.; 189.17 евро- паричната равностойност на ваучери за храна за 2024г.; 230.80 евро- ваучери за храна за 2025г.; 25.56 евро - паричната равностойност на ваучери за храна за 2026 г.; 349.47 евро - неплатено трудово възнаграждение 4 за м. Август 2025г.; 494.83 евро - неплатено трудово възнаграждение за м.

Септември 2025г.; 153.40 евро - неплатено трудово възнаграждение за м.

Октомври 2025г.; 705.65 евро - неплатено трудово възнаграждение за м.

Ноември 2025г.; 735.12 евро - неплатено трудово възнаграждение за м.

Декември 2025г.; 679.82 евро - неплатено трудово възнаграждение за м.

Януари 2026г.

Останалите твърдения са спорни и подлежат на доказване по предвидения в ГПК ред и с допустимите за това доказателства.

Видно от представената по делото заповед **********/**********. работодателят (ответник) на осн. чл.327, ал. 1, т.2 КТ и въз основа на молба от ищеца, подадена на 27.02.2026г., е прекратил трудовото правоотношение с В.

Г . Б. с ЕГН **********, заемал длъжността „**********“, код по НКПД **********, възникнало от трудов договор № **********г., считано от **********. В заповедта като причини за прекратяване на правоотношението е посочена подадената молба от работника (ищец) във връзка със забавяне изплащането на възнаграждението от страна на работодателя. Видно от съдържанието на посочения документ на работника е следвало да се изплатят следните обезщетения: по чл. 224, ал. 1 КТ (за неизползван платен годишен отпуск) за 2025г. – 2 дни и за 2026г. – 4 дни, както и обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Заповедта е връчена на ищеца на **********., видно от отбелязването в нея. Същата представлява частен документ, представен е с исковата молба и не е оспорен от ответника, от когото изхожда.