Решение № 185 от 14.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. София, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Ирина Стоева при участието на секретаря Даниела Ил. Пиралкова в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч. като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100604989 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда от 09.12.2020 година, постановена от СРС, НО, 17-ти състав по НOХД № 3889/2018 година съдът е признал подсъдимата Р.Б. Б. за ВИНОВНА за това, че на неустановена дата през месец март 2016 година в гр. София склонила лицето Т.К.М. с ЕГН **********, към проституция – в разговор по телефона й предложила да работи за нея като проститутка и да предоставя сексуални услуги срещу заплащане и й казала, че ще делят изкараните от това пари на половина /50 на 50/, като деянието е извършено по отношение на лице, ненавършило 18 години, както и с користна цел, а именно Б. й казала, че ще делят изкараните от проституцията пари на половина и в последствие вземала част от парите, които М. получавала срещу предоставяните от нея сексуални услуги – престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2, вр. ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл. 54, ал. 1 от НК е наложил наказание лишаване от свобода в размер на 3 /три/ години , което на 1 основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от 5 /пет/ години и глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева. В тежест на подсъдимата са присъдени и направените по делото разноски.

Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимата – адв. Н. КР., с която се иска отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата, алтернативно изменяне на присъдата и прилагане на нормата на чл. 55, ал, 1, т. 1 от НК с отмяна на наложената глоба. Твърди се, че от събрания доказателствен материал не може да се изведе обоснован и категоричен извод, че Б. е извършила престъплението, за което е предадена на съд. Събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства разколебават обвинителната теза, поради и което обвинението не е доказано по един несъмнен и категоричен начин. Релевира се довод, че пострадалата Т. М. в съдебна зала е отрекла всичко казано от нея в досъдебното производство, както и че към 2016 г. същата е била непълнолетна и лесно би могл а да се повлияе от думи и действия, докато при разпита в съдебна зала М. вече била пълнолетна по смисъла на закона и отговорна за последствията от думите и действията си. Направеният анализ на доказателствата от контролирания съд, досежно вината на подсъдимата е определен като неправилен. В заключение се иска оправдаване на Б., алтернативно в случай, че съдът я признае за виновна, се излагат доводи в подкрепа на искането за прилагане на чл. 55, ал.

1, т.1 от НК.

В разпоредително заседание на 05.01.2022 г. въззивният съд, след като се запозна с протеста, атакувания първоинстанционен акт и с приложените материали към делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери, че за правилното му изясняване не е необходим разпит на подсъдимото лице, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

2

В открито съдебно заседание пред въззивния съд адв. К. поддържа изцяло жалбата и представя бланка от регистрационна карта към Бюрото по труда за подсъдимата с твърдения, че същата е регистрирана към Бюрото по труда, която съдът върна като неотговаряща на изискването за форма и съдържание на официален документ.

В хода на съдебн ите прения защитата заявява, че поддържа изложените съображения във въззивната жалба и моли за нейното уважаване. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и поставянето на нова оправдателна такава. Защитата посочва разпита на св. Т. М., която е разпитана в съдебното следствие пред първа инстанция и категорично е заявила, че подсъдимата не я е склонявала към проституция, както и че не й е предлага да работи за нея като такава срещу заплащане. Споменати са и свидетелските показания на В., Д., Д.Р. и П., които разколебават допълнително обвинителната теза и не мотивират извод за безспорно доказана вина. Алтернативно се прави искане, ако съдът счете че вината на Б. е доказана, да се приложи института на чл. 55, ал. 1, т.1 от НК, като са изложени многобройните смекчаващи вината обстоятелства според защитата.

Представителят на СГП счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна. Твърди, че контрол ираният съд е провел пълноценно съдебно следствие с изяснена фактическа обстановка, както и че са събрани всички относими по делото доказателства. Прави се кратка съпоставка между показанията на св. Т. М. и св. Н., Д. и С., като се извежда извод, че анализирани в съвкупност тези доказателствени източници налагат по категоричен начин извода за това, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на св. М., дадени от нея в хода на досъдебното производство пред съдия, а не тези дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Наложеното наказание на подсъдимата е определено като справедливо и поради тази причина в заключение се иска потвърждаване на присъдата в нейната цялост.

Подсъдимата заявява, че не се чувства виновна, както и че няма 3 възможност да плати наложената й глоба, тъй като е безработна и че не е склонява Т. М. към проституция.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, атакувания съдебен акт, изложените във въззивната жалба доводи и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им.

Според настоящия състав събраните по делото доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви относно обстоятелствата от главния предмет на доказване, в това число авторството на подсъдим ата по отношение на престъпното деяние. Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с направения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. Когато и доколкото изразява съгласие с 4 доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в жалбата и допълнението към нея.

След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата инстанция:

От фактическа страна :

Подсъдимата Р.Б. Б., с ЕГН **********, родена на **** г. в гр. София, българка, с българско гражданство, безработна, със средно образование, разведена, неосъждана към датата на деянието, с адрес с. Владая, ул. ****.

На неустановена по делото дата през месец март 2016 г. подсъдимата се запознала със св. Т. М., тъй като пътували заедно двете и със св. Д. В. в един автомобил от гр. Самоков до гр. София, като по време на пътуването Б. и М. си разменили контакти в социалната мрежа фейсбук. По време на пътуването станало ясно, че св. М. била непълнолетна и отивала нагости при леля си в София. Същата вечер Б. изпратила покана за приятелство на св. Т. М. и двете започнали да си пишат в приложението към посочената платформа „Месинджър“. В хода на кореспонденцията им подсъдимата потърсила телефонния номер на пострадалата, като на следващия ден около обяд Б. позвънила по телефона на св. М. с предложението да работи за нея като проститутка, осъществявайки полови контакти с мъже срещу заплащане.

Подсъдимата убедила свидетелката, че от тази работа ще изкарва добри пари и също й обяснила, че тя самата е проститутка и е сигурна, че М. ще изкарва много пари от тази дейност, условието било да делят спечеленото от 5 последната на половина – 50 на 50. Подсъдимата успяла да убеди св. М. да се съгласи и да участва в съвкупления с различни мъже срещу материална облага и да разделя спечеленото с нея, като знаела, че М. е непълнолетна.

Отново на неустановена дата, няколко дни след този разговор през месец март 2016 г. Б. позвънила на св. М., казала й че се намирала в гр. Самоков, като й предложила да я вземе с нея към гр. София, където да започне работата си като проститутка. Последната събрала багажа си и тръгнала с подсъдимата към гр. София с лек автомобил, управляван от св. Г.М.. Подсъдимата настанила св. М. в ползваното от нея жилище, намиращо се в гр. София, кв.

Манастирски ливади, ул. ****, където живеела под наем. Скоро след насТ.ването в апартамента подсъдимата намерила клиент на св. М. за извършване на сексуални услуги, предлагани от нея срещу заплащане. Тъй като клиентът, който подсъдимата осигурила се намирал в ж.к. „Младост“ се наложило Б. да уреди и транспорта на св. М. до адреса, като за целта последната била откарана от св. М. и след което върната обратно. М. предала всички спечелени пари на св. М., за да ги предаде на подсъдимата. Дни, след случая, подсъдимата съобщила на св. М., че се налага да напуснат квартирата, която обитават в момента и да отпътуват за гр. Пловдив, където ще продължат да работят. Тогава тя и св. А. Д., който през този период бил съпруг на подсъдимата, заедно със св. М. отишли в гр. Пловдив и наели две стаи от „Р. и Ко“, нахождащи се на адрес ул. ****. Тъй като св. М. била непълнолетна се наложило да използва лична карта, издадена на името Т.Б. П. с ЕГН **********, с която карта била и регистрирана св. М. при наемането на стаите. През целия си престой в гр. Пловдив, св. М. осъществявала сексуални контакти с мъже срещу заплащане, като подсъдимата намирала клиентите на последната чрез обяви в интернет и във вестници. Лично Б. отговаряла на обажданията от клиенти и организирала срещите с тях, както и транспортирането на св. М. до адресите на клиентите, като с част от тях последната се срещала и в горепосочената наета стая. Имало и случаи, в които св. Д. карал св. Т. М. до адрес и на клиент. Подсъдимата определила цените на предлаганите от св. М. сексуални услуги, като за един час съвкупление тарифата била 100 /сто/ лева, а за половин час – 50 /петдесет/ лева и заплащането се извършвало предварително, като всички пари се предавали на Б.. След седмица прекарана в гр. Пловдив, при тях отишла 6 братовчедката на св. М. – св. Е. Н., която също била уговаряна да започне работа като проститутка при същите условия като св. М.. Тъй като св. М. обслужвала по пет и повече клиенти на ден, същата започнала да има здравословни оплаквания, като на 12.02.2016г. подсъдимата я отвела при д-р Л..