Решение № 2438 от 07.12.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2438 гр. Бургас, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20232120101086 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от П. П. Ш. ЕГН **********, с постоянен адрес: град Бургас, **, представляван от адвокат А. Г., БАК, срещу Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.”Витоша” № 2, за осъждане на ответната страна да плати на ищеца сумата 300 лева, представляваща имуществени вреди, явяващи се заплатено адвокатско възнаграждение за защита по досъдебно производство № 306/2021 година по описа на 05 РУ – Бургас, вх. № 3341/2021 г. и пор. № 1332 /2021 г. по описа на РП – Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на влизане в сила на Постановлението за прекратяване на досъдебно производство до окончателното изплащане на сума, както и направените по настоящото производство разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

Ищецът излага, че с постановление от 03.11.2021 година е привлечен като обвиняем по посоченото досъдебно производство за извършено престъпление по чл.183 от НК.

Постановлението му е предявено лично на 03.11.2021 година в присъствието на упълномощен адвокат ** от АК – Бургас, за чиято услуга е заплатена сумата 300 лева, видно от приложения договор за правна защита и съдействие, като не е взета мярка за неотклонение. Непосредствено след привличането му като обвиняем е последвал разпит на ищеца, материалите по разследването са предявени на по – късен етап. С постановление от 27.01.2022 година на прокурор от Районна прокуратура – Бургас наказателното производство е прекратено, поради това, че обвинението е несъставомерно от обективна и 1 субективна страна и не следва да се ангажира съдебно – наказателната отговорност по случая. В исковата молба е посочено, че свързаните с провежданото разследване действия водят и до неоправдани с нищо разноски за ищеца, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение на ангажирания със защитата му адвокат, доколкото той е трябвало да заплати, за да получи адекватна помощ по образуването и воденото срещу него досъдебно производство. В исковата молба е изложен довод за приложение на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ чл.4 от ЗОДОВ. Поради изложеното ищецът предявява иска си. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът дава писмен отговор на предявения иск, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Посочва, че на репариране подлежат само реални и доказани имуществени вреди.

Оспорва направените имуществени разходи в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение като неоснователни. Посочено е, че следва да се има предвид, че в хода на воденото досъдебно производство ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 183 от НК, от което следва, че участието на защитник не е било задължително, а е зависело изцяло от волята на ищеца. В конкретния случай не е било наложително сключването на такъв договор, доколкото не са били налице предпоставките за задължителна защита, посочени в чл.94 от НПК. Посочено е в отговора, че ангажирането на адвокат безспорно е право на преценка на ищеца и явно той е считал, че така ще подобри защитата си, но тази негова преценка не следва да води до това Държавата да заплаща за адвокатски възнаграждения по ЗОДОВ. Адвокатското възнаграждение е било платено само на основание субективната преценка на ищеца, поради което не се дължи обезвреда.

Направените имуществени разходи са оспорени като недоказани. В тежест на ищеца е да докаже, че действително е заплатил сумата за адвокатско възнаграждение в досъдебното производство. Ангажираните писмени доказателства поставят под съмнение направените разходи за възнаграждения, посочени в договора им.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат Г., поддържа предявения иск. В заседание по същество на спора отправя искане предявеният иск да бъде уважен.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител прокурор Д. дава становище за неоснователност на предявения иск. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност на предявения иск.

Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

2

От приетия като писмено доказателство договор за правна защита и съдействие сер. БС № 0000022769 се установява, че е сключен между ищеца П. П. Ш. и адвокат **, с основание защита по повод обвинение по чл.183 от НК с договорено възнаграждение 300 лева и внесена сума в размер от 300 лева, от които в брой 300 лева, договора е сключен на 03.11.2021 година. Предвид посоченото съдържание на договора настоящият състав приема, че ищецът е направил разноските по повод защита по обвинение с посочената квалификация и възражението в тази насока, дадено в писмения отговор е неоснователно. Като писмено доказателство е прието постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.01.2022 година на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, в което е посочено, че досъдебното производство е образувано на 28.06.2021 година с посочена фактическа обстановка за престъпление по чл.183 от НК. Изложено е, че като обвиняем по този наказателен състав е привлечен П. П. Ш..

При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е направил разноски за защита по обвинение, за което образуваното наказателно производство е прекратено.

Предвид изложеното предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде постановено решение, с което да бъде уважен.

При този изход от спора в тежест на ответника и съгласно чл.78 от ГПК следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие разноските, направени от ищеца по водене на делото са в размер от 400 лева и представляват платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение с основание чл. 78, ал.5 от ГПК. В случая адвокатското възнаграждение е определено в минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението е неоснователно.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.”Витоша” № 2, 300 лева /триста лева/, представляваща имуществени вреди за защита заплатено адвокатско възнаграждение за защита по досъдебно производство № 306/2021 година по описа на 05 РУ – Бургас, вх. № 3341/2021 г. и пор. № 1332 /2021 г. по описа на РП – Бургас, с основание сключен договор за правна защита и съдействие с уговорено адвокатско възнаграждение в посочения размер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба на 23.02.2023 година до окончателното й плащане, както и сумата 400 лева /четиристотин лева/, представляваща разноски, направени по водене на 3 делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4