Решение № 1433 от 13.11.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 1433

13.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Жана И. Маркова

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова

Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20203100502091 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 31725/28.05.2020г., подадена от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район „Владислав Варненчик“, Варна Тауърс „Е“ 258, срещу решение №1395/16.03.2020г., постановено по гр.д. №12309/2019г. на РС - Вара, 10 съдебен състав, в частта, с която е осъден въззивникът да заплати на „Варна Ойл 1“ ООД, ЕИК 103777806, с адрес в гр. Варна, ул. „Христо Смирненски“ 19, сумата от 24 000,00 лв. (двадесет и четири хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи, причинени от невъзможността да бъде отдаван под наем притежаваният от дружеството ап. 4, находящ се в жилищна сграда с адрес в гр. Варна, КК „Св. Св.

Константин и Елена“, бул. „Княз Борис 1“ 348, за периода от м.03.2014г. до м.03.2019г., поради издаването на наднормен шум от трансформаторна машина, находяща се в построения в имота трафопост, собственост на „Електроразпределение Север“ АД.

В жалбата се навежда оплакване, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон. Поддържа се, че предпоставките за уважаване на претенцията по чл.50 ЗЗД не са налице. Сочи се, че с отговора на исковата молба е оспорено, че трансформаторната машина, считано от 17.03.2014г. е започнала да произвежда шум по начин, изключващ ползването на жилищата на първи и втори етаж от сградата. Счита се, че констатациите на вещото лице могат да се отнесат единствено към датите, на които вещото лице е посетило обектите, а останалите доказателства не са годни да установят този факт.

1

Излага се, че ответникът единствено се е задължил да достави, но не и да монтира силовия трансформатор. Решаващият състав не се е произнесъл по възражението, че при установени наднормени нива на шум, същите са последица от несъобразяване с проекта за сградата, или неправилен монтаж, или експлоатация на присъединителни съоръжения. Поддържа се и че първоинстанционното решение е неправилно поради необоснованост и нарушения на съдопроизводствените правила. Счита се, че неправилно са кредитирани констатациите в оспорено уведомление от 22.05.2017г. на РЗИ – Варна и не е обсъдил доказателствата за всички правно релевантни факти. Излага се, че районният съд неправилно е приел, че ищцовото дружество е претърпяло претендираните вреди. В нарушение на съдопроизводствените правила решаващият състав е допуснал със свидетелски показания ищецът да установява датата на оспорен договор за наем от 10.03.2014г. Въвежда се оплакване и че първоинстанционният съд неправилно е приел за необосновано наведеното възражение за съпричиняване. Поддържа се, че липсва причинно-следствена връзка между вредоносното въздействие на процесната вещ – трафопост и обема на вредите. Сочи се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по възражението за погасяване на претенциите по давност. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от„Варна Ойл 1“ ООД, ЕИК 103777806, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че въззиваемият не е лице, на което са възложени функции по надзор на електроразпределителни съоръжения. Счита, че е ангажирал всички необходими доказателства в подкрепа на твърденията си, а ответникът не е ангажирал доказателства, че е доставил качествен трансформатор и не се е ангажирал с активна процесуална позиция досежно причините за шума. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и от конституираното в процеса трето лице – помагач на страната на ответника „ЗАД Алианц България“, ЕИК 040638060, в който се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск. В открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по 2 отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по предявена искова молба от „Варна Ойл 1“ ООД, ЕИК 103777806, срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 48 000,00 лв., представляваща сбор от обезщетения по 24 000,00 лв. за претърпени вреди - пропуснати ползи от невъзможността да бъдат отдадени под наем притежаваните от дружеството апартамент с номер 7 и апартамент с номер 4, находящи се в жилищна сграда с адрес в гр. Варна, КК „Св. Св. Константин и Елена“, бул. „Княз Борис 1“ 348, за периода от м.03.2014г. до м.03.2019г.

В исковата молба ищецът излага, че „Варна Ойл 1“ ООД е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с пл. номер 156, идентичен с УПИ IX – 156, находящ се гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, целият с площ от 2608,00 кв.м., предмет на НА 164, том 3, рег. номер 5571, дело 475/23.12.2005г. на нотариус Стелиана Костадинова, рег. номер 446 на НК, вписан в СВ – Варна на 02.12.2005г., закупен с инвестиционна цел, а именно за изграждане на „жилищна сграда с басейн“. Отправено е запитване до ответното дружество за възможността за присъединяване към електроразпределителната мрежа на проектираната за изграждане жилищна сграда. Установено било, че ще бъде необходимо изграждането на трафопост в ПИ, като ищецът се съгласил. Издадено било разрешение за строеж от 2006г. на Главния архитект на Община Варна и строителството на трафопоста започнало. На 05.03.2014г. било издадено разрешение за ползването му. Междувременно, на 02.03.2008г. между страните бил сключен окончателен договор, съгласно който ответникът поел задължението да присъедини към ел. мрежа жилищната сграда на ищеца. В изграденото помещение „трафопост“ била монтирана доставената от ответното дружество трансформаторна машина. След поставянето на машината, същата започнала да произвежда шум, дотолкова, че жилищата на първи и втори етаж станали негодни за използване по предназначение. Това довело до невъзможност същите да бъдат продавани, или отдавани под наем. Сочи се, че наематели прекратявали договорите поради нивата на шум. Високите нива на шум водели до неблагоприятно въздействие върху хората. Твърди се, че по този начин, чрез недобросъвестно отношение на ответника, който доставил некачествена и несъобразена с изискванията за монтиране в жилищната сграда машина, ищецът търпи вреди - пропуснати ползи от невъзможността да продаде или отдаде под наем притежаваните апартаменти. Извършена била проверка от РЗИ – Варна, като било констатирано, че нивото 3 на шума, измерен след 23:00 ч., в спалнята на ап. 7 от сградата, превишава граничната стойност за нощен шум. В ап. 17, находящ се над трафопоста, също е измерен превишаващ граничната стойност шум.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, с който се поддържа, че предпоставките за уважаване на иск по чл.50 ЗЗД не са налице.

Ищецът не е представил доказателства, че е собственик на процесните имоти. Оспорва се, че след монтирането и въвеждането в режим на експлоатация на трансформаторната машина, тя е започнала да произвежда шум по начин, изключващ ползването на жилищата на първи и втори етаж на сградата. Оспорва се, че ответното дружество е монтирало съоръженията и трансформаторната машина, след което те са поставени под напрежение. Дружеството единствено се задължило да достави, но не и да монтира силовия трансформатор. Твърди се, че монтирането не било извършено според проекта. Евентуално се сочи, че ако проблемът с шума идва от неправилното монтиране, то исковата претенция трябва да бъде насочена срещу изпълнителя на работата. За периода на експлоатацията на трансформатора ответното дружество не било уведомявано за проблем с шума. Оспорват се констатациите на РЗИ – Варна. Сочи се, че не се установява, че посочените от ищеца вреди, са в резултат на пряка и непосредствена последица от евентуално произвеждания шум от трансформаторната машина. Оспорва се да е налице пропусната полза. Оспорват се договорите за наем от 10.03.2014г. и споразуменията от 17.03.2014г. като антидатирани и неавтентични. Излага се, че силовият трансформатор е бил собственост на „Електроразпределение север“, но надзор над силовия трансформатор е осъществяван от ищеца. Твърди се, че не е налице бездействие от страна на ответника. При условията на евентуалност се сочи, че е налице съпричиняване, поради бездействие на самия ищец. Твърди се, че за близо тригодишен период от време ищцовото дружество е способствало, ако не за настъпването на вредоносния резултат, то със сигурност за неговото продължаване във времето през посочения период. Поддържа се, че липсва причинно-следствена връзка между вредоносното въздействие на процесната вещ и обема на вредите, които се претендират в настоящия процес. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност.

С обжалваното решение първоинстанционно решение, съдът е приел, че са налице всички изискуеми предпоставки за уважаване на иска, поради което го е уважил в цялост.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт номер 164, том 3, рег. номер 5571, дело 475 на 23 декември 2005г.

Мартина Петкова и Милен Петков са продали на „Варна Ойл 1” ООД недвижим имот, представляващ място с площ от 2700 кв.м., находящо се в гр. Варна, к.к. „Св. Св.

Константин и Елена”, ПИ с номер 156, идентичен с УПИ 9 – 156, одобрен със Заповед РД – 02-14-529/16.08.2005г. на МРРБ.

4

Установява се от представеното по делото съобщение от РЗИ – Варна, изпратено до управителя на „Варна Ойл 1” ООД, че при проверка, извършена от инспектор на РЗИ – Варна на 07.04.2017г. се установило, че източник на шум в имота е трафопост, вграден в южната страна на сградата. Установило се, че нивото на проникващия шум, измерен след 23:00ч., в спалнята на ап. 7 от сградата, находящ се трафопоста, е 35 дБ и превишава граничната стойност до 30 дБ за нощен шум. В ап. 17, находящ се над трафопоста, шума, измерен преди 23:00 ч. е 37 дБ и превишава граничната стойност от 35 дБ за вечерен шум.

След 23:00 ч. измереният шум е 31 дБ и надвишава граничната стойност от 30 дБ за нощен шум. Шумът в околната среда е 56 дБ, измерен преди 23:00 ч. и превишава граничната стойност от 50 дБ. След 23:00 ч. измереният шум е 53 дБ и превишава граничната стойност от 45 дБ за нощен шум.

Не се спори между страните, а и от представения заверен препис на Разрешение за строеж с номер 48 от 10.05.2006г. се установява, че Община Варна е разрешила на „Варна Ойл 1” ООД да извърши строеж на жилищна сграда с трафопост в процесния имот.