Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 87 от 18.02.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 721/2024
Вид
Решение № 87
Подписан
18.02.2025
В сила
18.02.2025
Състав
Росина Николаева Дончева, Георги Стоянов Мулешков, Адриана Атанасова Велева

Цитирани разпоредби

  • чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета
  • § 2 · Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета
  • чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 89, ал. 5 · Закон за туризма
  • чл. 35, ал. 1, изр. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 7, ал. 2, т.2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20241800500721 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 142/04.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1176/2023 г. по описа на РС-Ихтиман, „Абакс“ ЕООД, ЕИК:.............., седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Р. Д.“ № .., ет. ., офис.., представлявано от управителя Г. В. е осъдено да заплати на Д. Д. З., ЕГН: **********, адрес: гр.

И., ул. „Р.“, бл.., ап.., на основание чл. 89, ал. 6 вр. ал. 5 от Закона за туризма вр. чл. 87, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 3340,00 лева представляваща заплатена цена по договор за туристическа пакетна услуга № 93415/1/22.08.2023., прекратен на 17.10.2023г. ведно с лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата. „Абакс“ ЕООД, е осъдено да заплати на Д. Д. З. сумата от 784,00 лева, представляваща стойността на сторените в производството разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Абакс“ ЕООД с доводи за незаконосъобразност и неправилност.

Излага се, че всеки пътуващ по договора за туристически пакет, независимо дали е лице, което се стреми да сключи договор за туристически пакет или което има право да пътува въз основа на такъв договор, има еднакви права и задължения по този договор и по Закона за туризма. По делото липсвали доказателства, че втората пътуваща е прекратила действието му на 1 посоченото правно основание - чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма, за да се породи правото й да иска връщане на дадената сума на отпаднало основание, нито е ищца в производството. Изложено е, че съдът неправилно приложил разпоредбата на чл. 155 от ГПК, за да бъдат изключени тези обстоятелства от обхвата на доказване, което не било сторено. РС-Ихтиман от една страна приел наличието на общоизвестни факти, от друга приел, че наличието на непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат изпълнението на туристическия пакет се доказва от съобщенията на МВнР. Посочва, че чл. 89, ал. 5 от ЗТ и член 12, параграф 2 от Директива 2015/2303 не се отнася до предупреждения или препоръки при пътуване. Направеният анализ на фактите и на събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания се твърди, че е противоречив. Съдът възприел показанията на св. Мирчева като достоверни, а от тях се установявало, че ситуацията в Йордания е спокойна и твърденията в България не съответствали на обстановката там. От друга страна съдът приел за достоверни съобщенията на МВнР и съдържащите се в тях препоръки, което било в нарушение на практиката на СЕС. Към дата 17.10.2023 г. съдът приел, в нарушение на съображение 31 от Преамбюла на Директива /ЕС/ 2015/2302, че под други сериозни проблеми със сигурността могат да се подведат масови протести и демонстрации в съседната на Израел Йордания. В съобщението на МВнР от 12.10.2023 г. нямало данни за насилие или други форми на ескалация, а изрично било посочено, че силите на реда са осигурили мирното протичане на демонстрациите. По същество моли постановеното решение да бъде отменено и исковете отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззимаемата страна Д. Д. З., чрез пълномощника си адв. В. К. изразява становище за неоснователност. Излага, че цялата сума за туристическия пакет е заплатена единствено от ищцата, поради което се явява материалноправно легитимирана да търси нейното връщане. Излага, че в първоинстанционното производство били събрани доказателства, касаещи наличието на непреодолими и извънредни обстоятелства, в мястото на дестинацията или непосредствена близост с нея, които засягат изпълнението на туристическия пакет. Официалните предупреждения, сочещи риск за мястото на дестинацията, могат да се вземат предвид от съда като условие за установяване на извънредни обстоятелства.

Възникналата ситуация в Йордания и съседен Израел не е съществувала към момента на сключване на договора през м. август 2023 г. и не е могла да бъде предвидена, което обосновава нейния извънреден характер. Претендира разноски.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване 2 акт, от процесуално легитимирано лице- ответника по иска, в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна се установява следното:

Видно от договор за туристически пакет № 93415/1/22.08.2023г., на 22.08.2023г. ищцата Д. Д. З. и ответното дружество „Абакс“ ЕООД са сключили договор за туристически пакет с предмет екскурзия до Йордания по маршрут България, София - Йордания - Акаба, УадиРум, Аман - София, България със срок от 20.10.2023г. до 27.10.2023г. или общо осем дни/седем нощувки, на стойност 3380,00 лева. В договора като втори пътуващ е вписано лицето В. К., ЕГН: **********.

Туристическия агент „Мондел Травел“ ООД на 17.08.2023г. е изпратил на ищцата оферта за туристически пакет с описани параметри и цена на услугата.

Не спори между страните, а и се доказва от платежни нареждания, че ищцата е заплатила авансово плащане на 18.08.2023г. в размер на 1014,60 лева и остатъка на 25.09.2023г. - сумата от 2325, 40 лева /общо 3380.00 лева/.

С уведомление от 17.10.2023г., ищцата е депозирала изявление за прекратяване на договора за туристическа пакетна услуга, изпратено на електронната поща на туристическия агент и на ответното дружество. Като основание за прекратяването е посочено наличието на непреодолими и извънредни обстоятелства - настъпилите в Йордания проблеми със сигурността във връзка с извършените терористични актове и състояние на война в съседната държава Израел. В уведомлението ищцата е отправила покана до ответното дружество да възстанови изцяло стойността на заплатената туристическа услугата за двамата пътуващи по посочена банкова сметка.

На същата дата-17.10.2023 г. ответникът е съобщил на ищцата по ел. поща, че в мястото на дестинацията Йордания, вкл. населените места, където ще се проведе пътуването, не са налице твърдените от нея непреодолими и извънредни обстоятелства по смисъла на т. 64 от общите условия на договора и чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма, поради което пътуването по договора за туристически пакет ще се проведе, както е договорено. В случай, че клиент желае анулация, то тя ще бъде по условия на договора.

Установява се от представено към исковата молба съобщение от Министерство на външните работи на Република България, че към 12.10.2023г. е обявено ниво 4 на риска за пребиваване в Хашемитско Кралство Йордания във връзка с ескалацията на израело - палестинския конфликт.

Отправено е предупреждение до гражданите да избягват посещения на райони, в които се провеждат демонстрации и има голямо струпване на хора.

Посочено е, че такива се организират основно в столицата Аман, градовете Зарка, Ирбид и Русейфа, както и населени места от северозападната част на 3 страната. Гражданите са посъветвани да избягват туристически посещения на граничните с Израел и западния бряг региони.

От съобщение на Министерство на външните работи на Република България се установява, че на 18.10.2023г., през целия ден и вечерта, във връзка с израело - палестинския конфликт са очаквани протести в столицата на Хашемитско Кралство Йордания пред израелското и американското посолство, посочено е, че възможността да се стигне до ескалация е сериозна.

Гражданите са посъветвани да избягват районите на протестите, както и местата, където има струпвания на повече хора.

От съобщения на МВнР е видно, че към началната дата на изпълнение на туристическия пакет - 20.10.2023г. е обявено ниво 4 на риска за държавата Израел и за Хашемитско Кралство Йордания.

Видно от писмо изх. № 04-17-95/18.12.2023 г. на МВнР, индексът на риска, както и съветите, които се публикуват на интернет страницата на МВнР са разработени като превантивна мярка въз основа на нормативно разписаните правомощия на министъра на външните работи за защита и оказване на помощ на българските граждани в чужбина и в този смисъл имат информативен и препоръчителен, но не обвързващ или задължителен характер. Не се изготвя единен индекс от името на целия Европейски съюз. Всеки гражданин сам взема решение дали да предприеме пътуването, а МВнР не е компетентен орган по прилагане и тълкуване на Закона за туризма и Директива /ЕС/ 2015/2302 на ЕП и на Съвета от 25 ноември 2015 относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент /ЕО/ № 2006/2004 и Директива 2011/83/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ ЕИО на Съвета.

Видно от писмо с реф. № 6685 от 08.10.2023г. /представено на английски език и в превод на български език/, подписано от доктор Абед Ал Разак /управляващ директор Борд по туризъм Йордания/, ситуацията в Йордания е безопасна и гостоприемна дестинация за туристи от цял свят.

По делото е разпитан един свидетел на ответника св. С. Ц. М., която работи при ответника „Абакс“ на длъжност мениджър покупко-продажби.

Свидетелката посочва, че на 13 октомври 2023 г. отпътувала група за Йордания като българският представител на място съобщил, че обстановката е спокойна. Твърденията в България относно ситуацията там не съответствали на действителността. Туристическото пътуване на 20 октомври се състояло и програмата била изпълнена. Свидетелката не може да потвърди, че е имало други отказали се туристи за пътуването от 20-ти октомври.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

На първо място са неоснователни възраженията във въззивната жалба, че липсвали доказателства, че втората пътуваща е прекратила действието на договора, на посоченото правно основание - чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма, 4 за да се породи правото й да иска връщане на дадената сума на отпаднало основание, освен това не е и ищца в производството.

Съдът намира, че ищцата Д. З. е материалноправно легитимирана да претендира връщане на цялата заплатена сума, тъй като договорът за туристически пакет № 93415/1/22.08.2023 г. е сключен само между нея и ответното дружество „Абакс“ ЕООД, като сумата по този договор е заплатена само от нея. Обстоятелството, че в договора като пътуващ е посочено и лицето В. К., не променя извода на съда, тъй като съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 82, §1 от ДР на Закона за туризма „пътуващ“ е всяко лице, което се стреми да сключи договор за туристически пакет или за свързани туристически услуги или което има право да пътува въз основа на такъв договор. В случая В. К. се явява трето лице, което има право да пътува въз основа на сключения от ищцата договор.

Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма /ЗТ/ пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет преди започването на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията. Въпросът, по който страните спорят е дали са настъпили непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията.

Обжалваното решение е съобразено изцяло с тълкуването дадено от СЕС в решение по дело С-299/22 г., т. 71, постановено на основание чл. 267 ДФЕС, а именно, че преценката за това дали правото на прекратяване на договора за туристически пакет, без заплащането на такса се свързва с "непредотвратими и извънредни обстоятелства, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията" на пътуването следва да се вземат предвид такива обстоятелства, които не е необходимо да правят невъзможно изпълнението, а са такива обстоятелства, при които изпълнението на пакета не може да се осъществи без пътуващите да бъдат изложени на рискове за тяхното здраве и тяхната безопасност, като при необходимост се вземат предвид лични фактори, свързани с индивидуалното положение на тези пътуващи. Тези обстоятелства трябва да "засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоз на пътниците до дестинацията", тъй като тези последици се проявяват окончателно едва към датата, предвидена за изпълнение на съответното пакетно туристическо пътуване, преценката по необходимост има прогнозен характер. Поради това разрешеният от районния съд правен въпрос не е в отклонение от тълкуването на чл. 12, § 2 от Директива 2015/2302, вероятността и значимостта на това засягане на изпълнението трябва да се извърши от гледна точка на средностатистическия пътуващ, който е нормално 5 осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, в смисъл, че такъв пътуващ е имал основание да счита, че изтъкнатите от съответния пътуващ обстоятелства, вероятно биха засегнали изпълнението на туристическия пакет.