Решение № 1308 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1308 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100505252 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 6151 от 07.04.2025 г., постановено по гр. д. № 46119/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 179-и състав, е признато за установено по исковете, предявени от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. А. Р., с правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл.

86 ЗЗД, че М. А. Р. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от на 141,30 лева лихва за забава за периода от т 15.09.2022г. до 10.04.2024 г. , начислена върху цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1039,42 лева за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ********№ 344884 за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., като като е отхвърлен искът за сумата 8,50лв. – мораторна лихва, начислена върху сумата от 38,13лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 10.04.2024 г.

Със същото решение е признато за установено по исковете, предявени от „Топлофикация София” ЕАД срещу А. Ю. Р. с правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл.

86 ЗЗД, че А. Ю. Р. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от на 20,18 лева лихва за забава за периода от т 15.09.2022г. до 10.04.2024 г. , начислена върху цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 148,49 лева за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ********№ 344884 за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., като е отхвърлен искът за сумата 1,21лв. – мораторна лихва, начислена върху сумата от 5,45лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 10.04.2024 г.

С решението М. А. Р. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.78,ал.1 сумата от 61,64лева разноски за исковото производство и сумата от 67,82лв. разноски за заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Ю. Р. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ АД сумата от 8,81лева разноски за исковото производство и сумата от 9,69лв. разноски за заповедното производство.

С постановеното решение „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. Н.И.И. на основание чл. 38 ЗАдв сумата от 0,35лв. възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в заповедното производство, на адвокат К.И.Б. – сумата от 0,35 1 лева. „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на адвокат В.Ф.С. на основание чл.

38 ЗАдв сумата от 11, 30 лева, възнаграждание за осъществена безплащтна правна помощ в заповедното производство, а на адв. С.Й.Д. – 11,30 лева.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените от ищеца искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е депозирана въззивна жалба от ответника А. Ю. Р., в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите.

Въззивникът твърди, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Общите условия не е приложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане – общата фактура за периода е издадена на 31.07.2022 г., а 45-дневният срок е изтекъл на 15.06.2022 г., т.е. 45 дни след изтичане на периода, за който се отнася фактурата – 30.04.2022 г. В тази връзка сочи, че при липса на възможност да се приложи уговореното и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Моли съда да отмени решението е обжалваната част и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Депозирана е и въззивна жалба от ответника М. Р. срещу решението, в частта, с която е уважен предявеният срещу него иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Излага идентични оплаквания, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Общите условия не е приложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане – общата фактура за периода е издадена на 31.07.2022 г., а 45-дневният срок е изтекъл на 15.06.2022 г., т.е. 45 дни след изтичане на периода, за който се отнася фактурата – 30.04.2022 г. В тази връзка сочи, че при липса на възможност да се приложи уговореното и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Моли съда да отмени решението е обжалваната част и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК са депозирани писмени отговори от „Топлофикация София“ ЕАД, в които е изложено становище за тяхната неоснователност.

Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законовоустановения срок, като са заплатени дължимите държавни такси за въззивно обжалване, поради което жалбите са допустими.

Решението, в частта, с която са отхвърлени предявените искове, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Единственото оплакване във въззивната жалба, която очертава и предметния обхват на въззивната проверка, е свързано с акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва върху главницата за потребена топлинна енергия. Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главно задължение и забава в погасяването на същото. В конкретния случай с определението по чл. 140 ГПК е са отделени като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия на процесната стойност от 1187,91 лв. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ********№ 344884 за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.

За периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. са приложими общите условия на "Топлофикация София" ЕАД от 2016 г., публикувани през м. 07.2016 г. и влезли в сила през 2 м. 08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на "Топлофикация София" ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период. За изравнителните сметки по чл. 32 ал. 3 от ОУ /2016 г./ е необходимо отчитане и на ИРРО, както и издаване на обща фактура за отчетен период, а след изтичане на 45-дневния срок се начисляват лихви за забава. Покъсното издаване на общата фактура не уврежда правата на потребителите, тъй като едва след изтичане на 45- дневен срок от фактурата започват да се начисляват - както и в процесния случай - лихви за забава. Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана.

Ето защо ответниците са изпаднали в забава за плащане на главницата по общата фактура № 1021656082 от 31.07.2022 г. и обща фактура № 1027928880 от 31.07.2023 г., като общият размер на дължимата лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, изчислен на основание чл. 162 ГПК, възлиза на 161,48 лева, като с оглед притежаваните идеални части, задължението на М. А. Р. възлиза на 141,30 лева, а на А. Ю. Р. – на 20,18 лева.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд не дължи проверка на правилността извън наведените оплаквания. Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната част, а въззивните жалби – да бъдат оставени без уважение.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК всеки от въззивниците следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество сумата от 51,13 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

С оглед цената на всеки един от обективно кумулативно предявените искове въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6151 от 07.04.2025 г., постановено по гр. д. № 46119/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 179-и състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК М. А. Р., ЕГН ******** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 51,13 евро – разноски 3 за юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК А. Ю. Р., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 51,13 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4