Решение № 565 от 02.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. София, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100508426 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 10.05.2021 г. по гр.дело № 20361/20 г., СРС, ГО, 74 състав е отхвърлил предявените от В.И.С., ЕГН **********, с адрес гр. Кюстендил ул. **** срещу „Т.С.“’ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 69/14.04.2020 г.; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител отдел в промишлеността“, отдел „Вътрешно-ведомствен надзор, техническа експлоатация и здраве и безопасност при работа“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода 16.04.2020 г. 16.10.2020 г. в размер на сумата 18000 лв. Осъдил е В.И.С., ЕГН **********, с адрес гр. Кюстендил ул. **** да заплати на „Т.С.“’ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 550 лева - разноски.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца В.И.С., ЕГН **********, с адрес гр. Кюстендил ул. ****, чрез пълномощника по делото 1 адвокат Е.Д. Й., със съдебен адрес: гр.Кюстендил, ул.“**** с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че по делото не е установено връчването на Заповедта за уволнение и предизвестието за уволнение, като не е взето предвид обстоятелството, че на датата, на която се твърди, че В.С. е получил Заповедта за уволнение, той не е бил на работа в предприятието, тъй като на тази дата е бил на медицински преглед при личния си лекар в кабинета му в гр.Кюстендил, като освен това е работил дистанционно от дома си, а не в предприятието в София. В този смисъл по делото са представени писмени доказателства, които не са обсъдени от районния съд. На тази дата има регистрирано влизане с картата на ищеца в централната административна сграда на предприятието, но картата не е била у ищеца, а е била на неговото бюро, до което имат достъп и други служители, като съдът не е взел предвид възможността трето лице да е ползвало картата на ищеца за достъп до централната административна сграда. И това трето лице е възможно да е било Н.В., която към настоящия момент е назначена на длъжността на ищеца и има интерес той да не бъде възстановен на длъжността, от която е уволнен. Съдът не е обсъдил обстоятелството кой документ първо е бил връчен на ищецаЗаповедта за прекратяване на ТПО или Предизвестието за прекратяване на ТПО, а това е особено съществено, тъй като съгласно изискванията на чл.328, ал.2 от КТ е задължително да има предизвестие, защото предизвестието е елемент от фактическия състав на чл.328, ал.2 от КТ. Липсата на предизвестие означава неизпълнение на фактическия състав на чл.328, ал.2 от КТ и дори само това обстоятелство прави уволнението незаконно. Съдът неправилно е приел, че след като ищецът е приложил към исковата си молба Заповедта за прекратяване на ТПО, то това е индиция, че тя е стигнала до знанието му преди образуване на настоящето производство. Съдът не е взел предвид, че към исковата си молба ищецът е приложил и други писмени доказателства, с които документи се е снабдил от работодателя на по-късен етап след прекратяване на ТПО при оформяне на трудовата книжка от работодателя. Следователно, това не е доказателство, че той е получил Заповедта за прекратяване на ТПО, Предизвестие и Заповед № 3-РД176/15.04.2020 г. на 15.04.2020 г. Най-накрая съдът не е обсъдил твърденията, че В.С. е работил при ответника на експертна, а не на ръководна длъжност.

Ищецът не е присъствал на оперативки на ръководството на предприятието водени от Изпълнителния директор на дружеството, а е участвал само на 2 експертни събрания от Зам. изп. директор. Ищецът дори не се познава с Изпълнителния директор и никога не е викан от него.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъдат уважени като основателни предявените искове по чл344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225 КТ. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемото дружество „Т.С.“’ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Д.Д. оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. чл.225 КТ от В.И.С., ЕГН ********** срещу „Т.С.“’ ЕАД, ЕИК ****, за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 69/14.04.2020 г., за възстановяване на предишната длъжност и осъдителен иск за заплащане на сума, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за период от 6 месеца (16.04.2020 г.- 16.10.2020 г.) в размер на 18 000 лева

Ищецът В.И.С. твърди, че бил във валидно трудово правоотношение с 3 ответника, като изпълнявал длъжността „Ръководител отдел в промишлеността”, отдел „Вътрешноведомствен надзор, техническа експлоатация и здраве и безопасност при работа“ към Дирекция „Експлоатационна дейност“, което било прекратено със Заповед № 69/14.04.2020 г. Счита, че заповедта за прекратяване не му била връчена надлежно, че ответникът издал и предизвестие за прекратяване със същата дата като тази на заповедта за уволнение и не ставало ясно кое му е връчено първо. Сочи, че длъжността, която изпълнявал е експертна, а не ръководна и не попада в обхвата на служителите от ръководството на предприятието, поради което уволнението му било незаконосъобразно.

Ответникът „Т.С.“’ ЕАД в писмения отговор по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове. Счита, че претенциите са предявени след изтичане на предвидения в чл. 358, ал. 1 , т. 3 КТ срок. Твърди, че трудовият договор е прекратен на основание „сключване на договор за управление на предприятието“, че длъжността, която заемал ищецът към момента на прекратяване на ТПО била „Ръководител отдел в промишлеността“, която според действащата длъжностна характеристика била ръководна в пряко подчинение на изпълнителния. директор. Твърди, че към момента на прекратяване на ТПО с ищеца е действал Договор за възлагане на управлението № Д-У-4/28.11.2019 г., като ТПО с ищеца е прекратено в 9месечния срок съгл. чл. 328, ал. 2 КТ.

По делото е безспорно, че страните са били обвързани от трудово правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание, което със заповед № 69/14.04.2020 г. било прекратено. По силата на това трудово правоотношение/ТПО/ ищецът заемал при ответника длъжността „Ръководител отдел в промишлеността“, отдел „Вътрешноведомствен надзор, техническа експлоатация и здраве и безопасност при работа“ към Дирекция „Експлоатационна дейност”.

По делото са приложени предизвестие от 14.04.2020 г. и Заповед № 69/14.04.2020 г., с която ТПО с ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал.2 КТ. Видно от отразеното в заповедта и в предизвестието, същите са връчени на ищеца при отказ, което е удостоверено с подписите на двама свидетели.

От правна страна:

Трудовият договор на ищцата е бил прекратен на основание чл.328, ал.2 4

КТ. Нормата сочи, че освен в случаите по ал.1 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 КТ и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.

Преди да бъде разгледан фактическият състав на уволнителното основание, следва да бъдат разгледани процесуалните „опущения“ в решението на районния съд, според твърдението на нъззиника/ищец, изложени в исковата молба и доразвити във въззивната жалба.

Като начало се твърди, че по делото не е установено връчването на Заповедта за уволнение и предизвестието за уволнение и кое от тях първо е било извършено. Както бе посочено по-горе, по делото е депозирано предизвестие от 14.04.2014 г., връчено на ищеца при отказ. Отказът на ищеца е удостоверен с подписа на двама свидетели. Фактът, че преди издаването на акта за прекратяване по чл. 328, ал. 2 КТ не е спазен срока на отправено предизвестие, според трайната съдебна практика няма отношение към законността на уволнението. Неспазеното предизвестие дава на уволнения право да претендира обезщетение, но не се отразява на законността на уволнението. Към исковата молба е приложена и Заповед № 69/14.04.2020 г., с която ТПО с ищеца е прекратено. Тази заповед също е връчена на ищеца при отказ, удостоверен с подписа на двама служители при ответника. Ищецът е отказал да извърши отбелязване в заповедта за връчване поради което не е отбелязан и връчителят на заповедта, който не е директорът на дирекция „Човешки ресурси. Връчителят е следвало да впише имената си и да се подпише след като работникът или служителят впише своите и се подпише, за да бъде удостоверено доброволното получаване на акта, нещо, което не е налице в процесния казус.

Относно развитите доводи, че на датата, на която се твърди, че В.С. е получил Заповедта за уволнение, той не е бил на работа в предприятието, тъй като на тази дата е бил на медицински преглед при личния си лекар в кабинета му в гр.Кюстендил, като освен това е работил дистанционно от дома си, а не в предприятието в София, СГС взема предвид следното:

Към исковата молба е представен амбул аторен лист №

001114/15.04.2020г., издаден в 08.00 ч. на същата дата, удостоверяващ 5 посещение при лекар, поради болки в ляво коляно. На същата дата е издаден болничен лист, с който на ищеца е предписан 14-дневен отпуск, поради временна нетрудоспособност, причинена от контузия в коляното. Няма данни обстоятелството на временна нетрудоспособност да е съобщено на работодателя. Освен това, от приетото и неоспорено по делото заключение на СТЕ се установява, че на 15.04.2020 г. в 11.15 ч. ищецът е регистрирал влизане на територията на дружеството, в което достъпът е осъществяван посредством карта с чип. Отразеният час на достъп предхожда и отразения в заповедта час на отказа същата да бъде получена - 11.26 ч. Показанията на разпитаните по делото свидетели също дават сведения за това, че на посочените дата и час ищецът е бил на територията на Централното управление на „Т.С." ЕАД по повод връчване на документи за прекратяване на ТПО. По повод на регистрираното влизане от страна на работника/ищец с неговата карта на датата 15.04.2020 г., във въззивната жалба се въвежда нов довод, а именно, че на тази дата има регистрирано влизане с картата на ищеца в централната административна сграда на предприятието, но картата не е била у ищеца, а е била на неговото бюро, до което имат достъп и други служители, като съдът не е взел предвид възможността трето лице да е ползвало картата на ищеца за достъп до централната административна сграда.

Освен обстоятелството, че картата следва да бъде у притежателя си и че липсват доказателства, а и начални твърдения, че не е била у ищеца, то процесуалният представител на ищеца навлиза в сферата на предположенията -„съдът не е взел предвид възможността трето лице да е ползвало картата на ищеца за достъп до централната административна сграда“, за да се стигне до персонализиране на това трето лице, при което е възможно да е била - „това трето лице е възможно да е било Н.В., която към настоящия момент е назначена на длъжността на ищеца и има интерес той да не бъде възстановен на длъжността, от която е уволнен.“