Решение № 163 от 02.05.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. гр.Н., 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.Сл.П. при участието на секретаря М.Д.Ш. като разгледа докладваното от П.Сл.П. Гражданско дело № 20232150100921 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1-о от Закона за задълженията и договорите и по чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът „Б. I“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град В., к.к. С.К.Е., административна сграда, представлявано от изпълнителния директор М.Я.М., твърди, че между него и ответника „С.С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Н., улица П. № 9, представлявано от управителя О.С.А., е сключен договор, с който ищецът е възложил на ответника доставка на 10 000 броя хотелски гривни за хотел „А.Т.Е.“ град В., като поръчката е направена на 03.07.2023г., а стойността на поръчаните 10 000 гривни е в размер на 2 760 лева с включен ДДС и за която сума ответникът е издал фактура № 35/03.07.2023г. Вместо договорената обаче сума по продажната цена в размер на 2 760 лева с включен ДДС, на 04.07.2023г. ищецът по погрешка е заплатил на ответника сумата в размер на 27 600 лева като е превел сумата по банковата сметка на ответника в ПИБ АД. Веднага след като е получил сумата ответникът е издал друга фактура № 73/04.07.2023г., в която са вписани 100 000 броя хотелски гривни на обща стойност 27 600 лева, като е изпратил фактурата на е-мейл адреса на ищеца на 29.07.2023г. На 14.08.2023г. ответникът е доставил на ищеца единствено уговорените между страните 10 000 броя хотелски гривни, чиято стойност е именно 2 760 лева с включен ДДС, която е била и уговорената цена. Наред с това между страните са били провеждани разговори за връщане на надплатената сума в размер на 24 840 лева. В исковата молба 1 ищецът обективира и изявление-покана за възстановяване на тази недължимо платена сума.

Моли ответникът да бъде осъден да му заплати тази недължимо платена сума в размер на 24 840 лева, която е заплатена без основание и с която ответникът се е обогатил са сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, както и сумата в размер на 597,48 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 04.07.2023г. до датата на предявяване на иска. Претендира разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е направил възражения и оспорвания.

В съдебно заседание ищецът не се представлява нито от законен нито от процесуален представител. С отделна писмена молба, подадена от упълномощен адвокат, същият заявява, че поддържа предявените искове и счита, че те са основателни и доказани от представените по делото писмени документи. Посочва също, че писмената покана от ищеца до ответника за връщане на недължимо платената сума е връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК чрез частен съдебен изпълнител, който е залепил съобщение на 08.09.2023г., а двуседмичният срок е изтекъл. Въз основа на издадената по делото обезпечителна заповед е образувано изпълнително дело, а ответникът, чрез законния си представител, е подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал да му бъде разрешено дължимата от него към ищеца сума да заплати на 10 равни месечни вноски. По този начин ищецът счита претенцията си и за безспорно доказана.

Ответникът също не се представлява в съдебно заседание от законен или от процесуален представител.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Страните по настоящото дело са търговци и като такива на 03.07.2023г.в между тях е била сключена търговска продажба по силата и в изпълнение на която ответникът, в качеството му на продавач, е доставил поръчаните от ищеца-купувач 10 000 броя хотелски гривни. Първоначално за подадената от ищеца заявка ответникът е издал проформа фактура № 35 / 03.07.2023г., в която е посочил единична цена на хотелска гривна в размер на 0,23 лева, както и цената на поръчаните 10 000 броя хотелски гривни в размер на 2 300 лева без ДДС, съответно 2 760 лева с включен ДДС. Последвала е електронна кореспонденция, при която ответникът е предоставил на ищеца проформа фактурата и му е заявил, че очаква плащане. Ищецът признава, че ответникът му е доставил уговорената стока, като плащането е извършено на 04.07.2023г. по уговорения начин – с платежно нареждане, но ищецът е превел на ответника по банковата му сметка не сумата по продажната цена в размер на 2 760 лева, а 27 600 лева, като в платежното нареждане ищецът е посочил като основание на извършеното плащане същата проформа фактура № 35 / 03.07.2023г. По този начин ищецът е надплатил на ищеца сумата в размер на 24 840 лева.

След като е получил плащане в размер на 27 600 лева, ответникът е издал фактура № 0000000073 / 04.07.2023г., в която е посочил 100 000 броя гривни на стойност 27 600 лева 2 с включен ДДС, а като задължено лице също е посочил ищеца-купувач „Б. I“ АД.

По делото липсват данни, включително и според водената между страните електронна кореспонденция след 03.07.2023г., същите да са предоговаряли броя на хотелските гривни, които ответникът се е задължил да достави на ищеца като да е променен броят им от 10 000 на 100 000, съответно да са доставени допълнително 90 000 броя хотелски гривни.

Ищецът е предявил иска си на 05.09.2023г., като едновременно с това е изпратил чрез съдебен изпълнител покана до ответника за доброволно връщане на надплатената сума от 24 840 лева. Поканата е връчена от съдебния изпълнител като в приложената разписка е отбелязал, че е залепил съобщение на адреса на управление на ответното дружество на 08.09.2023г. и че връчването е извършено на основание чл.47, ал.5 от ГПК.

По повод допуснатото обезпечение на предявения от ищеца „Б. I“ АД иск и издадената обезпечителна заповед № 83/25.09.2023г., е било образувано изпълнително дело № 2023***0400783 по описа на ЧСИ д-р Р.С. с рег.№ *** на КЧСИ и район на действие Н.ския районен съд с длъжник „С.С.“ ЕООД. Поканата за доброволно изпълнение е била изпратена за връчване на адреса на управителя на дружеството О.С.А., като са били залепени уведомления на входната врата на 22.02.2024г. и на 21.03.2024г. По този повод същият се е свързал със съдебния изпълнител, чрез който е осъществено връчването, и е поискал документите да му бъдат изпратени по електронната поща, чрез която той осъществява кореспонденция, включително и по повод сключването и изпълнението на договора за търговска продажба с ищеца. Преди това обаче, още след получаване на запорното съобщение въз основа на обезпечителната заповед, на 09.10.2023г. О.С.А. в качеството си на управител на „С.С.“ ЕООД е подал писмена молба до ЧСИ д-р Р.С. с рег.№ ***, с която е поискал да му бъде разрешено да погаси дължимата сума на 10 равни месечни вноски и е поискал да му бъде вдигнат запора на банковата му сметка да за може да извършва разплащания.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на цитираната норма се характеризира с два елемента – получаване на нещо от обогатилото се лице, което му се дава от обеднялото лице (разместване на материални блага), и начална липса на основание за получаването. При неоснователното обогатяване под основание се има предвид правна връзка, правно отношение, което да оправдае получаването на имуществото. Основанието по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД се тълкува от правната теория и съдебна практика като наличие на валиден юридически факт, който да оправдае получаването, респ. обогатяването.

Липсата на основание е общ елемент за всички състави на неоснователното обогатяване. При първия състав по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД основанието не е налице още при получаването, т.е. налице е начална липса на основание, съгласно задължителното 3 тълкуване на нормата, дадено в Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС.

Между даващия и получаващия не следва да съществува правоотношение, което да поражда задължение за престиране и даването да е в негово изпълнение. Законът не отдава значение на самия факт дадено-получено, без да се интересува от субективния елемент – добросъвестност, вина или знание за липса на основание.

По въпроса за разпределението на доказателствената тежест по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.55, ал.1 от ЗЗД е налице трайна съдебна практика на съдилищата и по-специално на ВКС, според която и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 от ЗЗД – начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ факт е фактът на плащането на сумата, чието връщане се претендира (ППВС 1/79 – т.1). Поради това в доказателствена тежест на ищеца по иск на някое от тези основания е да установи настъпването на факта на плащане, а в доказателствена тежест на ответника – доказването на съществуване на основание да го получи, съответно да задържи извършеното плащане. В случая плащането е безспорно.

Доказа се по делото, че страните са били обвързани от валидна търговска сделка, както и че те са изпълнили насрещните си задължения по нея, като продавачът „С.С.“ ЕООД е доставил на купувача „Б. I“ АД уговорените 10 000 броя хотелски гривни, а последният му е заплатил уговорената продажна цена в размер на 2 760 лева с включен ДДС. Доказа се обаче, че едновременно с плащането, на 04.07.2023г. „Б. I“ АД е заплатил на „С.С.“ ЕООД 24 840 лева повече, която сума е получена от последния без основание, тъй като не е в изпълнение на договорно задължение, нито е налице друго основание за нейното плащане.

Ответникът е представил фактура, с която е вменил задължение на ищеца за плащане общо на сумата в размер на 27 600 лева с ДДС за 100 000 броя хотелски гривни. Фактурата обаче нито е основание за плащане, нито е доказателство за надлежно възникнало и съществуващо облигационно отношение между двете дружества, в частност за доставяне на разликата от 90 000 броя хотелски гривни, чиято стойност е в размер на 24 840 лева с ДДС.

Затова въз основа на тази фактура не може да се приеме, че ищецът е поел задължение към ответника да му заплати посочената сума от 24 840 лева. А доказаното плащане на тази сума от ищеца в полза на ответника означава, че ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца без основание. Предпоставките, които трябва да са налице за уважаване на иска на ищеца са първо обогатяването – активът (правата) на едно лице се увеличава, намалява се пасивът (задълженията) съобразно правния ред, което се случва за сметка на друго лице, като спестените разходи са нужни, и е следвало да ги понесе без изглед за тяхното връщане, и обедняване – намаляване актива, увеличаване на пасива или пропускане на увеличаване на актива, което пак да е станало за сметка на друго лице.

Връзката между обогатяването и обедняването – те да са последица от един общ и стоящ извън тях факт с правно значение.

С оглед така развилите се отношения между страните безспорно е, че е налице неоснователно обогатяване в полза на ответника за сметка на обедняването на ищеца. Тази 4 безспорност се потвърждава и от изявлението, направено от управителя на ответното дружество пред съдебния изпълнител по повод образуваното обезпечителното производство, а признанията на страната за неизгодни за нея факти представляват доказателства за тези факти, и на тях съдът може да направи изводите си. Изискуемостта на задължението на ответника за връщане на ищеца на платената без основание сума в размер на 24 840 лева е настъпила на 04.07.2023г., т.е. в деня на получаването й, поради което искът за главницата се явява основателен и доказан.

Неоснователна обаче се явява акцесорната претенция на ищеца за осъждане на ответника да му заплати мораторна лихва в размер на 597,48 лева за периода от 04.07.2023г. до 07.09.2023г. По делото се доказа, че ищецът е съобщил на ответника за допуснатата грешка, в резултат на която му е преведена без основание сумата в размер на 24 840 лева.