Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3947 от 27.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 8556/2026
Вид
Решение № 3947
Подписан
27.10.2026
Състав
МАРГАРИТА ДИМИТРОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.58д, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 3947 гр. София, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20261110208556 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от А. Й. Й., ЕГН **********, с адрес гр.*** чрез адв.Д. А. от САК, против електронен фиш, Серия К, №12254972, издаден от СДВР-МВР, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро /49,99 лева/, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш, като неправилно и незаконосъобразно издаден. Навежда доводи, че не е собственик на заснетото МПС и не го е ползвал при извършване на нарушението, поради което изложеното в ел.фиш не съответства на обективната действителност.

Моли съда да отмени процесния ел.фиш на посочените в жалбата основания. Претендира присъждане на направените разноски в настоящото производство.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание, не взема допълнително становище по същество на правния спор.

Ответната страна по делото в лицето на структурата, издала процесния ел.фиш: СДВР-МВР, не се представлява в съдебно заседание. В представени 1 писмени бележки по делото, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрк.С. К., моли съда да потвърди обжалвания ел.фиш, като правилно и законосъобразно издаден, като излага аргументи в тази насока.

Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес да обжалва ел.фиш. Съгласно данните от приложената справка АИС-АНД, процесният ел.фиш е връчен на 11.05.2026 г., а жалбата е депозирана чрез ССЕВ на 20.05.2026 г., т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъда разгледана по същество.

Разгледана по съществото, жалбата е основателна.

Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К, №12254972, за това, че на 04.02.2026 г. в 16:23 часа, в гр.София, ж.к.“Люлин“, бул.“Царица Йоана“ до №51, с посока от бул.“Панчо Владигеров“ към бул.“Д- р Петър Дертлиев“, при ограничение на скоростта от50 км/ч за населено място без знак, е установено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил „Ауди А6“, с рег.№***, установено и заснето с АТСС – ARH CAM S1, №1250b26, след приспаднат толеранс от 3%, като разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч, установената стойност на скоростта е 70 км/ч, а превишената стойност на скоростта е 20 км/ч.

За посоченото нарушение, на жалбоподателя А. Й. Й., в качеството му на предстоящ собственик на процесното МПС, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро /49,99 лева/, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от 2 приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният ел.фиш; клип със снимков материал; един брой снимков материал на позиционираното АТСС на процесния пътен участък; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване на БИМ, ведно с протокол за проверка на БИМ; Протокол за използване на АТСС; ежедневна форма на отчет; Заповед №8121з- 931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, ведно с утвърден образец на ел.фиш; справка АИС-АНД; справка АИС „Служебна промяна на регистрация на МПС и собственици“; справка картон на водача; сертификат за успешно завършен курс на обучение на длъжностно лице от СДВР за работа с АТСС от съответния тип; справка от ОПП-СДВР, ведно с приложения.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Обжалваният ел.фиш е издаден от компетентната структура /СДВР- МВР/, с оглед посоченото място на извършване на нарушението, като съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП: налице е ясно описано нарушение, посочени са дата, час и място на извръшване на нарушението, посочена е установената скорост след приспаднат толеранс, разрешената скорост на движение и обстоятелството, че се касае за законоустановената скорост от 50 км/ч за населено място, която не е въведена с пътен знак, установеното превишение след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, което изрично е посочено в ел.фиш и се установява от действително засечената скорост на движение, отразена в текста на статичното изображение, като е индивидуализирано и заснетото МПС-то.

Налице е, обаче, неправилно приложение на материалния закон, във връзка със субекта на нарушението. В случая, жалбоподателят е санкциониран в качеството му на предстоящ собственик, в противоречие с императивната разпоредба на чл.188, ал.1 от ЗДвП, която указва, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. Видно от приложената към преписката справка АИС „Служебна промяна на регистрация на МПС и собственици“ е, че собственик на процесното МПС е Д. П. Я., а като предстоящ собственик е посочен жалбоподателя А. Й. Й.. В нарочно изискана справка ОПП-СДВР уточняват, 3 че на 17.06.2013 г. е въведен договор за покупко-продажба с предстоящ собственик жалбоподателя А. Й. Й., като към дата 04.02.2026 г., явяваща се дата на извършване на деянието, процесното МПС е регистрирано в ОДМВР- Пловдив на името на Д. П. Я., и към датата на извършената проверка няма промяна в собствеността. При положение, че жалбоподателят е санкциониран за описаното нарушение в качеството на предстоящ собственик, каквото всъщност не е имал към датата на деянието, а години по-рано от нея - към 17.06.2013 г., и не е санкциониран единствения регистриран собственик на процесния лек автомобил към 04.02.2026 г. – Д. П. Я., така както изисква разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, обжалваният ел.фиш се явява неправилно и незаконосъобразно издаден от гледна точна на субекта на нарушението, поради което следва да бъде отменен само на това основание, без да се разглежда спора по същество.

По разноските:

На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които се присъждат по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на присъждане на съдебни разноски пред настоящата въззивна инстанция има жалбоподателя.

Такива се претендират своевременно от правоимащата страна и са ангажирани доказателства за направени разноски, а именно: заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 256 евро. Своевременно направеното възражение за прекомерност от ответната страна по жалбата се явява основателно и следва да бъде уважено. Делото не е с фактическа и правна сложност, разгледано е в едно съдебно заседание, в което са събрани само писмени доказателства, а вписаната сума в представения договор за правна помощ и съдействие надвишава минималното възнаграждение за съответния вид дело, предвидено в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което следва да бъде присъдено в намален размер от 204,52 евро, равняващи се на 400 лева.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с чл.58д, т.4 от ЗАНН, ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, Серия К, №12254972, издаден от СДВР-МВР, с който на А. Й. Й., ЕГН **********, с адрес гр.*** на 4 основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро /49,99 лева/, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОРАЗЕН.

ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ към МВР, да заплати на А. Й. Й., ЕГН **********, с адрес гр.*** сумата от 204,52 евро, представляващи направени разноски за процесуално представителство от адвокат в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5