Решение № 96 от 03.06.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 117/2025
- Вид
- Решение № 96
- Подписан
- 03.06.2025
- Състав
- Христо Иванов Крачолов, Веселин Ганчев Ганев, Иван Христов Ранчев
Цитирани разпоредби
- чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 155, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл.24 ал.1 т.3 · Наказателен кодекс
- чл. 255 · Наказателен кодекс
- чл.255 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.80 ал.1 т.3 · Наказателен кодекс
- чл.81 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 282, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.289 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304, предл. второ · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 96 гр. Пловдив, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Ив. Крачолов
Членове:
Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков, като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600117 по описа за 2025 година Производство по Глава 21 НПК.
С присъда №260001 от 10.02.2023г., постановена по НОХД № ""/2020г. по описа на Окръжен съд- П. подс. С. Л. Р. от гр. П., ЕГН ********** е признат за невинен в това, в периода 01.04.2008 г. - 13.10.2009 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление и при посредственото извършителство (чрез използване на лицето П. Н. Р.) като пълномощник на „О.” ЕООД – гр. П. да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „О.” ЕООД гр. П. в особено големи размери – данък върху добавената стойност /ДДС/ в общ размер на 55 992,02 (петдесет и пет хиляди деветстотин деветдесет и два лева и две стотинки) лева, като е потвърдил неистина в подадени справкидекларации по ЗДДС пред ТД на НАП- П., използвал неистински документифактури и приспаднал неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание чл. 304, предл. второ от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т.
7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С присъдата е отхвърлен предявения от Министъра на финансите против подсъдимия С. Л. Р. граждански иск за сумата от 55 992,02 (петдесет и пет хиляди деветстотин деветдесет и два лева и две стотинки), представляваща обезщетение за причинените на Държавата имуществени вреди в резултат на 1 инкриминираното престъпление, ведно със законните лихви, дължими за съответните данъчни периоди, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 190 от НПК съдът е постановил направените разноски в хода на досъдебното производство в размер на 1 528,73 (хиляда петстотин двадесет и осем лева и седемдесет и три стотинки) лева, както и разноските в хода на съдебното следствие в размер на 1 509 (хиляда петстотин и девет) лева да останат за сметка на Държавата.
Срещу присъдата е постъпил бланков протест от Окръжна прокуратура- П. с твърдението, че е неправилна и несъответна на събрания по делото доказателствен материал, поради което се иска отмяната й и осъждане на подс. С. Л. Р. по обвинението, за което е предаден на съд.
Присъдата е обжалвана от Министъра на финансите чрез пълномощника му като неправилна и незаконосъобразна, като се твърди, че подсъдимият С. Л.
Р. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.255 ал.3 НК, поради което моли да се отмени и бъде признат за виновен по това обвинение, респ. бъде уважен гражданският иск в пълния предявен размер и се присъди и съответното юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Апелативна прокуратура- Пловдив поддържа подадения протест. Основното му искане е за отмяна на присъдата поради липса на мотиви и връщане на делото за ново разглеждане. В противен случай предлага на съда да отмени оправдателната присъда и признае подс.С. Р. за виновен по пълния предявен обем на обвинението за извършено престъпление по чл. чл.255 ал.3 НК.
Подс.С. Р. и защитата му считат протеста и жалбата за неоснователни и молят съда да потвърди оправдателната присъда. По реда на чл.289 ал.2 НПК подс.С. Р. е направил искане производството по делото да продължи.
Пловдивския апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на постановената присъда, приема следното:
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд като доказателствените източници дават основание да се приемат за категорични следните фактически положения:
Дружеството „О.“ ЕООД било вписано в Търговския регистър с Решение № "" от 26.02.2002 г. по фирмено дело ""/2002 г. на Окръжен съд – П. (л. 860, том 3 от съд. следствие), със седалище и адрес на управление – гр. П., ж. к. „Т.“, бл.
"", вх. „Д“ и предмет на дейност: търговия със стоки на санитарната, парфюмерийната и козметичната промишленост, търговска и външно търговска дейност, представителство и посредничество, производство, преработка и продажба на стоки, импорт, експорт на хранителни продукти, туристическа дейност, транспортна и спедиторска дейност, рекламна дейност, както и всички други дейности, незабранени със закон или друг нормативен 2 акт. Капиталът на дружеството е разпределен в 50 дяла, с номинал от по 100 лева, внесен в размер на 70% към датата на учредяване.
Едноличен собственик на капитала на дружеството била св. З. Р. Р., а година по – късно - на 10.03.2003 г. била вписана и като негов управител (л. 862, том 3 от съд. сл. - Решение № "" по ф. д. ""/2002 г. по описа на ПОС, с което е вписано Решение от 31.01.2003 г. за освобождаване на управителя С. Р. и избор на нов управител - св. з. Р.а).
В периода 29.05.2002 г. – 10.03.2003 г. подсъдимият С. Р. бил вписан в Търговския регистър като управител на „О.“ ЕООД (л. 861, том 3 от съд. сл. Решение № "" от 29.05.2002 г. - освободени са от длъжността „управител“ С.
П. С. и К. Н. С. и е вписан нов управител – подс. С. Л. Р.).
Последващите отразени промени в Търговския регистър по партидата на „О.“ ЕООД, включително промените във формата на търговското дружество (от ЕООД в ООД и обратно), представителството, разпределението на дружествените дялове, са след инкриминирания в обвинението период м. април 2008 г. – 13.10.2009 г. и не са част от фактическата обстановка, описана в обвинителния акт.
«О.» ЕООД било регистрирано по реда на ДОПК на 28.02.2002 г. в ТД на НАП – П.. По инициатива на дружеството, считано от 18.07.2002 г. било регистрирано и като задължено лице по ЗДДС. От края на 2002 г. и към момента на провеждане на съдебното следствие, дружеството се обслужвало счетоводно от св. П. Р., (с нова фамилия Ш.). Задълженията й включвали счетоводно отразяване на предоставяни й документи от св. з. Р. и подс. С. Р. по повод осъществяваната търговска дейност, последващото им счетоводно отчитане, включително включване в регистрите по ЗДДС – дневниците за покупки и дневниците за продажби за съответния данъчен период, изготвяне на Справки – декларации по ЗДДС и подаването им в ТД на НАП – П. – лично или по електронен път заедно с копия от отчетните регистри – дневниците за покупки и дневниците за продажби.
По делото е приложено копие на подаденото в ТД на НАП – П. Заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП с унифициран електронен подпис на упълномощено лице, вх. № "" от 07.03.2008 г. (л. 135, том 6 от ДП), с което като представител на «О.» ЕООД, ползващ електронните услуги, достъпни през интерфейса на информационната система на НАП, е посочен «Б.« ООД с представляващ св.
П. Р.. Пред органите на данъчната администрация св. Р. се легитимирала с издадените й пълномощни от св. з. Р.а (л. 96, том 7 от ДП) и от подс. С. Р. (л.
97, том 7 от ДП). Пълномощните не носят дата на съставяне. Следва да се отбележи обаче, че отразената през 2007 г. нотариална заверка в пълномощното, издадено от подс. Р., не отразява съответно на данните по партидата на дружеството в Търговския регистър към датата на нотариалната заверка – 22.03.2007 г. фактическо положение - към този момент, а и през целия период след вписване на св. з. Р.а на 10.03.2003 г. като управител на «О.» ЕООД, а не само като собственик на дружествените дялове от капитала, до края на инкриминирания от обвинението период – 13.10.2009 г., няма 3 отразени други вписани промени в управлението и представителството на дружеството. Т.е. към 2007 г., а и за целия инкриминиран период, сред събраните по делото доказателства няма представени документи, които да сочат подс. С. Р. като лице с възложени от управителя - св. з. Р.а представителни и управленски функции по отношение дейността на «О.» ЕООД.
Основната търговска дейност на дружеството в периода 01.04.2008 г. – 13.10.2009 г. била търговия на едро със санитарно хигиенни материали внос от И. (памперси за деца и възрастни, чаршафи, превръзки и др. подобни артикули), които се препакетирали в база на «О.» ЕООД в гр. П. на бул. «Ш. с.» (бивша база на „Н.“), а впоследствие в наети помещения в с. Ч..
Реализирали се на вътрешния пазар на едро и дребно. Дейността по препакетиране и последващата реализация на стоките в страната била възложена от св. з. Р.а на сина й подс. С. Р. заради честите й отсъствия от страната. Във възложените функции на подс. Р. били включени - получаване на стоката, а до 2007 г. (влизането на Р България в ЕС) и освобождаване от Митница, обезпечаване на необходимия брой служители за дейността по препакетиране и реализация на територията на страната, и заплащане на труда им.
В хода на разследването, а и по време на съдебното следствие, не са събрани и приложени писмени доказателства – документи, удостоверяващи така възложените функции на подс. Р. от името и в полза на „О.“ ЕООД, пряко свързани с осъществяваната търговска дейност (пълномощно, Договор за управление, Договор за възлагане на определена работа или др.), включително и относно предоставени права на разпореждане със суми по банкови сметки на дружеството.
В представената информация от директора на ТД на НАП – П. (л. 30 – л. 31, том 24 от ДП - Справка за актуалното състояние на подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за регистрирани трудови договори от „О.“ ЕООД) e отразено, че за периода 01.01.2008г. – 31.10.2009г. има подадени 17 уведомления за наети лица, а сред тях под № 7 е вписано и уведомление за сключен договор с подс. С. Р.. Всички регистрирани трудови договори, отразени в справката са прекратени, като е посочена и датата, на която това се е случило. С най - голяма продължителност на описаните в справката трудови правоотношения е това на подс. Р. – от 04.04.2003 г. (непосредствено след вписването в Търговския регистър на освобождаването му като управител на „О.“ ЕООД – 10.03.2003 г.) до 01.03.2013 г.
Трудовият договор на подс. Р. с „О.“ ЕООД също не е сред представените в ревизионното производство документи, а и сред събраните в двете фази на процеса писмени доказателства. Този факт – за съществуващо трудово правоотношение на подс. С. Р. с „О.“ ЕООД не е споменат в показанията на свидетелките з. Р.а и П. Ш., които говорят за възлагани му организационни и представителни функции, но не с трудов договор, а въз основа на издадено пълномощно от управителя з. Р.а, което и според обвинението е „с неустановено в хода на производството местонахождение“ .
4
През 2012 г. била възложена ревизия на „О.“ ЕООД на органи по приходите при ТД на НАП – П. – ИРМ – Х.. За членове на ревизионния екип били определени св. Д. Д. (л. 321 гръб – л. 324, том 2 съд. сл.) и св. П. К. (л. 449гръб – л. 453, том 2 съд. сл.). В хода на досъдебното производство като писмени доказателства са приобщени материалите от проведеното второ ревизионно производство започнало със Заповед за възлагане на ревизия от 22.02.2013 г. в изпълнение на указанията за провеждане на повторна ревизия с Решение № "" от 11.02.2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – Пловдив, след отмяната на Ревизионен акт № "" от 09.11.2012 г.
Резултатите от повторната ревизия са отразени в Ревизионен доклад № "" от 16.08.2013 г. (л. 65 – л. 101, том 4 ДП), към който са приложени събраните доказателства, по реда на ДОПК (л. 102 – л. 217, том 4 от ДП и л. 1 – л. 255, том 3 от ДП), описани като Приложения от № 1 до № 19 на стр. 36 – стр. 37 (л.
100 – л. 101, том 4 от ДП). С издадения Ревизионен акт № 15"" от 23.10.2013 г.
(л. 17 – л. 32, том 4 ДП) на „О.“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по издадени фактури за доставки от „Н.“ ЕООД - за данъчни периоди м. януари 2008 г., м. март 2008 г. и м. април 2008 г., „Е. Г. Ф.“ ЕООД – за данъчни периоди м. май 2008 г., м. юни 2008 г., м. юли 2008 г., м. август 2008 г. , „П. А.“ ЕООД – за данъчни периоди м. февруари 2009 г., м. март 2009 г., м. май 2009 г. м. юни 2009 г., м. август 2009 г. , „Б. Т.“ ЕООД – за данъчен период м. септември 2009 г., „Ц.“ ЕООД – за данъчен период м. октомври 2009 г.