Решение № 793 от 22.06.2017, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1293/2017
- Вид
- Решение № 793
- Подписан
- 22.06.2017
- В сила
- 22.06.2017
- Състав
- ВЕЛИНА БРАЙКОВА ДУБЛЕКОВА, ВИОЛЕТА КОНСТАНТИНОВА ШИПОКЛИЕВА, ФАНЯ ТЕОФИЛОВА РАБЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 435, ал.2 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ № 793 гр. Пловдив, 22.06.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА като разгледа докладваното от съдията Велина Дублекова въззивно гражданско дело № 1293/ 2017 г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 ГПК вр. чл. 435, ал.2 и сл. от ГПК, образувано по жалба, вх. № (по описа на ПдОС) 16361/ 25.05.3017 г., от ЕТ „БОНИНА – Б. А.“, представляван от Б. Н. А., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв. С.В.,*** „***“, к-ра ***, против Постановление, изх. № 33170/ 10.04.2017 г., постановено по изпълнително дело № 20108240400882, по описа на ЧСИ Константин Павлов с рег. № 824 и район на действие Окръжен съд – Пловдив.
С жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното постановление, като се излагат съображения, че жалбоподателката едва с полученото на 13.03.2017 г. съобщение за доброволно изпълнение по изпълнителното дело е узнала за съставения Акт № 793/ 16.12.2009 г., като до този момент тя не е получавала съобщения за този акт, като се оспорват приложените по делото обратни разписки за получени съобщения, тъй като същите са без подпис на получател, с подпис без посочено име на получател или такива с подписи и имена на лица, които жалбоподателката не познава, без да е посочено качеството, в което са получили съобщението. На следващо място се твърди, че жалбоподателката е представила по изпълнителното дело документ – платежно нареждане, за доброволно внесена сума по сметка на Община Асеновград по АУЗД № 793/ 2009 г. Твърди се, че жалбоподателката с поведението си не е дала повод за завеждане на изпълнителното дело, тъй като актът за установяване на задължение по декларация не е връчен на жалбоподателката и същата не е уведомена за неговото издаване по надлежния ред от издалия го орган. С оглед на изложените аргументи се иска обжалваното постановление да бъде отменено и разноските по него да бъдат възложени на взискателя.
Ответникът по жалбата Община Асеновград, редовно уведомен, не взема становище.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от К. П., в които са изложени аргументи за неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд като обсъди доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по писмена молба на взискателя Община Асеновград, на основание Акт за установяване на задължение по декларация № 793/ 16.12.2009 г., срещу ЕТ „БОНИНА – Б. А.“, представляван от Б. Н. А., с ЕГН **********.
С молба от 22.03.2017 г. до ЧСИ Константин
Павлов длъжникът ЕТ „БОНИНА – Б. А.“ е възразил срещу направените от взискателя разноски по делото, с искане тези разноски да бъдат възложени на взискателя.
С обжалваното постановление съдебният изпълнител е отказал да уважи искането за възлагане в тежест на взискателя направените по делото разноски, за което длъжникът е редовно уведомен на 12.04.2017 г.
Жалбата е депозирана на 20.04.2017 г. чрез ЧСИ К. П..
Предвид изложеното по-горе, настоящият състав приема, че жалбата се явява подадена от надлежна страна - длъжника, в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване, в хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Възраженията на жалбоподателката досежно редовността на уведомяване и връчване на акта за установяване на задължение по декларация не е предмет на настоящото производство, тъй като тези възражения касаят действията на административния орган, предхождащи образуването на изпълнителното производство и те не са предмет на настоящото контролно- отменително производство, което има за предмет проверка законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. По изпълнителното дело, с молбата за образуване, ведно с изпълнителния титул, са приложени обратни разписка за получени от длъжника съобщения чрез упълномощено лице /така съобщение получено на 07.12.2009 г. от Е. П. за „упълномощено лице“ и съобщение за връчен Акт № 793/ 16.12.2016 г., получено на 30.12.2009 г. от И. Д. – служителка, за „упълномощено лице/“, и обратна разписка за Покана № 14-00-112, съдържаща подпис, удостоверяващ лично получаване. Не е в компетенциите на съдебния изпълнител да изследва редовността на тези съобщения – дали в действителност са получени лично и чрез упълномощено от длъжника лице, и съответно не е предмет и на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК е възприето общото правило, че в изпълнителното производството разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. За да не бъдат възложени разноските в негова тежест, следва да се е осъществила някоя от хипотезите по чл. 79, ал.1 ГПК, изключващи отговорността на длъжника за разноските – делото да се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия да бъдат изоставени от взискателя или да бъдат отменени от съда.
В настоящия случай от данните по изпълнителното дело не се установява да е налице нито една от посочените хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноските по изпълнението.
Не са ангажирани доказателства, че задължението е погасено преди образуването на изпълнителното производство. По делото е приложено платежно нареждане за внесена доброволно сума, но видно от датата на плащане – 30.03.2017 г., се установява, че погасяването е след образуване на изпълнителното дело, като на следващо място се установява, че погасяването не е в пълен размер съобразно дължимото. Изложеното сочи, че не е налице никоя от законово регламентираните хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноските по изпълнението, при което положение отказът на съдебния изпълнител да възложи разноските в тежест на взискателя се явява законосъобразен.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № (по описа на ПдОС) 16361/ 25.05.3017 г., от ЕТ „БОНИНА – Б. А.“, представляван от Б. Н. А., с ЕГН **********, с адрес ***, против Постановление, изх. № 33170/ 10.04.2017 г., постановено по изпълнително дело № 20108240400882, по описа на ЧСИ Константин Павлов с рег. № 824 и район на действие Окръжен съд – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.