Решение № 5782 от 05.06.2024, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5782

Варна, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVIII състав, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА административно дело № 20237050702639 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 4 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на М. Б. П., [ЕГН], от гр.Варна, [улица], ет.1, чрез пълномощник адв.И.З., против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-3237-1/28.03.2022г. на гл.инспектор КРД в Дирекция „Местни данъци” при Община Варна, мълчаливо потвърден по реда на чл.156 ал.4 от Директора на Дирекция „МД” при Община Варна, в който са установени задължения за: 1.Данък върху недвижимите имот /ДНИ/; 2.Такса битови отпадъци /ТБО/; и 3.Данък върху превозните средства /ДПС/; общо в размер на 758.50 лв., ведно с лихви за просрочие – 153.08 лв., за периода 2018-2021г.

В жалбата и в подадени допълнително уточняващи молби от 02.01.2024г. и 22.01.2024г. се поддържа, че оспорения акт на първо място е нищожен, а в условията на евентуалност незаконосъобразен поради съществени нарушения на материалния закон и процесуалните норми, и необоснованост. Твърди се, ча АУЗ, издаден от В. К., гл. инспектор КРД в Дирекция „Местни данъци“, е постановен в нарушение на чл.11 от ЗМДТ и чл.107, ал.3 от ДОПК. Налице е липса на компетентност, неправилност на определените данъчни оценки на недвижимите имоти и дължимия данък МПС, поради несъобразяване със собствеността и характеристиките на имотите, както и поради неизпълнение на услугите „Събиране и транспониране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината“. Конкретизира се, че въз основа на решение от 20.04.2016 г. по гр. дело № 5471/2015 г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 24.12.2023 г., жалбоподателят М. П. и З. П. не са собственици на 600 кв.м. ид.ч. от един от процесните имоти, а именно: ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, СО „Акчелар“ целият с площ 1667 кв.м., както и че този имот е внесен като апортна вноска в капитала на „Тера 4“ ЕООД. Твърди се, че за притежавания от П. лек автомобил марка „Крайслер“, модел „Шероки“ с рег. № [рег. номер] не следва да се формира и дължи ДПС, тъй като от 2016г. същият е бил предмет на запор, не е бил в движение, не са му извършвани технически прегледи и не е бил застрахован, като последните две обстоятелства обосновават задължението на ОД на МВР за служебно прекратяване регистрацията на автомобила.

На изложените основания се моли отмяна на оспорения акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез пълномощника адв.З. и се моли нейното уважаване, съобразно събраните по делото доказателства. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител – гл.ю.к. Ж. Х., оспорва жалбата като неоснователна. По съществото на спора пледира за постановяване на решение, с което да се измени процесния АУЗД съобразно събраните по делото доказателства. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Съдът след като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

По аргумент от чл.144 ал.1 и ал.2 от ДОПК на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство подлежи индивидуален административен акт, изрично посочен в закона - чл.4 ал.1 от ЗМДТ, вр. чл.107 ал.4 от ДОПК, вр. чл.156 ал.1 от ДОПК. В този смисъл, предмет на съдебното оспорване е АУЗД по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-3237-1/28.03.2022г., връчен на жалбоподателя на 12.04.2022г. и обжалван по административен ред на 26.04.2022г. В рамките на срока по чл.155 ал.1, вр. чл.146 от ДОПК, който е изтекъл на 04.07.2022г., не е налице изрично произнасяне на съответния компетентен орган - Директора на Дирекция „Местни данъци” при Община Варна, поради което актът се счита за мълчаливо потвърден при условията на чл.156 ал.4 от ДОПК, в който смисъл е и изрично изявление на процесуалния представител на ответника /л.12 от делото/. Същият е оспорен пред съда в срока по чл.156 ал.5 от ДОПК, като жалбата е изпратена по пощата на 29.07.2022г.

Предвид горното, съдът намира, че оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, пред компетентния съд, в законоустановения срок, след като е изчерпана възможността за оспорване на акта по административен ред, като жалбата отговаря на изискванията на закона, от което следва, че същата е допустима за разглеждане.

По основателността на жалбата:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

1. С Декларация с вх. № **********/09.10.2015г. по чл.14 от ЗМДТ /л.67-73/ жалбоподателят е декларирал в условията на СИО,  ид.ч. от недвижим имот, находящ се гр.Варна, кв.“Виница“, м-ст „Акчелар“, ПИ № ***, представляващ земя с площ 1667 кв.м.

Видно от представените доказателства /в т.ч. Скица № 15-365727-13.10.2014г. - л.73/, същият е образуван след обединяване на ПИ с идентификатор ***, с площ от 812 кв.м. и ПИ с идентификатор ***, с площ от 854 кв.м., придобити въз основа покупко-продажба с нот.акт № 64, том ІІІ, рег.№ 3949 от 17.12.2013г.;

2. С Декларация с вх. № 14000968/15.01.2014г. по чл.14 от ЗМДТ /л.61-64/ жалбоподателят П. е декларирал придобит със същия нот.акт № 64/2013г. /л.65, 66/ недвижим имот, находящ се в гр.Варна, м-ст „Баба Алино“ – ПИ с идентификатор ***, с площ от 1 548 кв.м. С коригираща декларация № **********/18.11.2016г. /л.54-60/, П. е декларирал придобиването на този имот в СИО - при  ид.ч. със съпругата му З. А. П..

3.С Декларация вх.№ **********/30.07.2009г. М.П. е декларирал придобит въз основа Договор за покупко-продажба от 23.12.2008г. лек автомобил марка „Крайслер Шероки“, с рег. № [рег. номер] /л.112-117/.

С процесния АУЗ № МД-АУ-3237-1/28.03.2022г., издаден от В. К. К., изпълняваща длъжността главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“, в качеството на орган по приходите при Община Варна, мълчаливо потвърден от Директор Дирекция „МД“, е установен размер на задълженията на М. П. за гореописаните два имота и МПС, притежавани от него в съсобственост, представляващи ДНИ, ТБО и ДПС, за периодите от 2018г. до 2021г. включително, общо в размер на 758.50 лв., ведно с лихви за просрочие – 153.08 лв., изчислени към 28.03.2022г. – датата на издаване на оспорения АУЗ.

Актът е издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, вр. чл.54, ал.1 от ЗМДТ по декларации по чл.14 от ЗМДТ от 26.05.1998г., след като при служебна проверка е установено, че за посочените периоди и имоти задълженото лице не е плащало дължимите ДНИ, ТБО и ДПС.

В хода на съдебното производство, с оглед указаната доказателствена тежест, за установяване на наведените възражения от жалбоподателя са представени:

- Решение от 25.05.2015г. прието от М. П. в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Тера 4“ ЕООД, за увеличаване капитала на дружеството чрез непарична вноска - ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, целия с площ 1667 кв.м., находящ се в гр.Варна, кв.“Виница“, м-ст „Акчелар“; и Справка за актуалното състояние на „Тера 4“ ЕООД от Търговския регистър, видно от която вписването на непаричната вноска е направено на 21.06.2015г. /л.49, 50/.

- Решение № 1568/20.04.2016 г. по гр. дело № 5471/2015 г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 24.12.2023г., с което е признато за установено по отношение на Р. Р., че жалбоподателя М. П. и З. П. не са собственици на 600 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, целия с площ 1667 кв.м., находящ се в гр.Варна, кв.“Виница“, м-ст „Акчелар“ /л.43-48/.

Във връзка с изискна от съда информация и доказателства от трети лица, по делото са постъпили:

- Скица № 15-172598-20.02.2024г. от СГКК-Варна, видно откоято като собственик на ПИ *** по данни от КРНИ, считано от 08.02.2016г. е вписано „Тера 4“ ЕООД /л.94/;

- писмо с.д. № 2625/22.02.2024 г. от ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ и Справка, съгласно които процесният лек автомобил Крайслер Шероки с рег.№ [рег. номер] е собственост на М. Б. П., считано от 14.01.2009 г. и към момента на изготвяне на справката, като няма данни да е с прекратена регистрация /л.90-93/.

С оглед указаната доказателствена тежест от ответника са представени:

- справка-дневник за ползван платен годишен отпуск за периода 01-31.07.2019г. и фиш за работна заплата за същия период на кмета на Община Варна, видно от които към 15.07.2019г. същият е бил в отпуск /л.52, 53/;

- Справка за определения размер/ставка за ДНИ, ТБО и ДПС за периодите, за които е издаден АУЗ № МД-АУ-3237-1/28.03.2022г., Справка за данъчните оценки на имотите за периодите, за които е издаден АУЗ № МД-АУ-3237-1/28.03.2022 г., Методика на изчисляване на размера на ДНИ и ТБО, установени с АУЗ № МД-АУ-3237-1/28.03.2022 г. и Методика на изчисляване на размера на ДПС, установени с за АУЗ № МД-АУ-3237-1/28.03.2022г., считано към датата на издаване на процесния АУЗ - 28.03.2022г. /л.74-80/;

- Писмо рег.№ РД24011131ПР_001ПР/23.04.2024г. от вр.и.д. Кмет на Район „Приморски“, Община Варна и служебно заверена страница на декларация по чл.14 от ЗМДТ /л.106, 107/, съгласно които процесните недвижими имоти: ПИ с идентификатор ***, находящ се вСО „Акчелар“ и ПИ с идентификатор ***, находящ се в м-ст „Баба Алино“, през процесните периоди 2018г.-2021г. не попадат в границите на районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно заповедите на Кмета на Община Варна за тези години, като имотът в м-стта „Баба Алино“ е във вилна зона, със статут на земеделска земя;

- молби с.д. №№ 6428/02.05.2024г., 3432/02.05.2024г., 6437/02.05.2024г., 6438/02.05.2024г. и 6440/02.05.2024г. с писмени доказателства, обособени в 5 тома с опис на документите във всеки от тях, съдържащи: приемо-предавателни протоколи за предадени за преработка от Община Варна на твърди битови отпадъци; фактури за извършени плащания за преработка на отпадъци; отчети за приети биоразградими отпадъци; констативни протоколи за почистени пътни знаци, пътеуказателни табели, парапети, платформи и др.; миене на пътища с автоцистерна; справки за наложени санкции на съответните фирми по чистотата; и др., касаещи процесните периоди;

-Изготвена към 02.05.2024г. Методика за определяне данъчната оценка за имот в гр.Варна, р-н „Приморски“, м-ст „Баба Алино“, партиден № 8305131101003 и изчисляване на дължимия ДНИ и ТБО за  ид.ч. за този имот, без компонентите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на депо; и лихвен лист за размера на лихвата върху дължимата ТБО за съответните периоди до датата на издаване на процесния акт /л.109-111/.

В последното по делото заседание, с оглед събраните по делото доказателства и изявленията на страните, с определение на съда са приети за безспорни между тях следните обстоятелства: 1. За ПИ с идентификатор ***, находящ се в СО „Акчелар“, е апортиран като апортна вноска в капитала на „Тера 4“ ЕООД през 2015г.; 2. за ПИ с идентификатор ***, находящ се в местност „Баба Алино“, не са извършвани услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, като е извършвана единствено третата услуга по поддържане на чистота в район; 3.имот с идентификатор ***, находящ се в местност „Баба Алино“, е в условията на СИО и ТБО и ДНИ са определени съобразно данните по декларациите – при 1/2 ид.части; 3.третият компонент от ТБО е в размер на 4.57 лв. за всяка една от годините, съобразно представената актуална методика, ведно с лихвите по представения в съдебно заседание лихвен лист от ответника.

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за частично основателна по следните съображения: