Решение № 250 от 23.12.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. гр.Мадан, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100379 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД против Б. К. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 6 и сл. ЗПФУР за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 333.32 лв. главница по Договор за кредит № * от 16.01.2023 г., 1 000.75 лв - договорна лихва за периода от 16.05.2023 г. до 09.06.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 272/2024г. на Районен съд Мадан.

В исковата молба се твърди, че на 16.01.2023г., ищцовото дружество, в качеството на кредитодател сключило с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *.

Договора е сключен при условията на ЗПФУР. По силата на сключения договор на ответника е отпуснат кредит с главница в размер на 4000 лева.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора сумата била преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: по касово на каса на „ИЗИ ПЕЙ“ АД. Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 4000.00 лв., било разпределено на 24 вноски, от които първите 23 в размер на 166.67 лв. и 24-та последна вноска в размер на 166.59 лв. за периода 15.02.2023г.

05.01.2025г.. Направени били плащания за главница в размер на 666.68 лв., с което изцяло били погасени вноските за 15.02.2023г., 17.03.2023г., 16.04.2023г. и 16.05.2023г.. Изпратен бил имейл, чрез който на датата на получаването му 26.06.2024г. надлежно била обявена предсрочна изискуемост. Възможността за обявяване на предсрочна изискуемост по 1 имейл била предвидена в гл. IX, т. 5 от Общите условия към договора. В случай, че се приеме, че няма надлежно обявена такава, то приложение следвало да намери приложение т. 1 от ТР № 8 от 2017г. по т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на В КС съгласно което се уважава искането за установяване на вземания, които са непадежирали към датата на входиране на заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост. В случай, че се приеме, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, моли да се определят като изискуеми всички вземания за главница към момента на формиране на сила на пресъдено нещо. Ищецът претендира главница за периода: остатъка от вноската за 15.06.2023г. до 05.01.2025г. в общ размер на 3 333.32 лв. При изплащане на вноските по кредита клиента трябвало да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която била фиксирана и не търпяла изменения по време на договора. Договорната лихва била уточнена в чл. 2, ал. 1, т. 3 от Договора. Погасена била договорна лихва за 16.01.2023г.- 16.05.2023г.. Поради това ищецът претендира договорна/възнаградителна лихва за периода 16.05.2023г. до 09.06.2024г. в размер на 1000.75 лв.. Периодът на претендираната договорна лихва бил съобразен с обявената предсрочна изискуемост. Ищецът правил опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, като същите били безуспешни, ответникът не погасявал задълженията си съгласно договореното. Ищецът депозирал пред РС Мадан като по образувано ч.гр.д. № 272/2024г по описа на РС Мадан била издадена заповед за изпълнение на процесните вземания. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за частична неоснователност на предявения иск. Не оспорва факта, че на 16.01.2023 година между страните по делото е сключен Договор за заем от разстояние № *, по силата на който кредиторът „Изи Финанс” ЕООД е предоставил на Б. К. К. заем в размер на 4 000,00 лева при параметрите, посочени в исковата молба. Сочи, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора потребителят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: банкова гаранция в полза на Кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Финанс“ ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „редовен“; да подпишат договор за поръчителство. Съобразно чл. 3, ал. 2 от договора неизпълнението на задължението по чл. 3, ал. 1 от договора ще причини на кредитора вреди, за чието обезщетяване се дължи неустойка в размер на 1676,76 лева. Ответникът възразява, че Договор за предоставяне на кредит № * от 16.01.2023г. е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит поради нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК при сключването му. Сочи, че 2 предвидената неустоечна клауза в процесния договор за потребителски кредит излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, надвишава многократно евентуалните вреди на кредитодателя от неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Така, както е уговорена конкретната неустойка, е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставянена обезпечение под формата на банкова гаранция или договор за поръчителство. Освен, че е нищожна, включването й в договора за кредит представлявало нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 - 10 от ЗПК. По изложените в ОИМ съображения били налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, поради което целият договор за заем следвало да бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК. В изпълнение на Договор за потребителски кредит № * от 16.01.2023г. Б. К. бил заплатил на насрещната страна сумата от общо 2 021,00 лева. Поради недействителността на договора за заем за него възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него - 4 000,00 лева, а не на лихви и други разходи.

Следователно, дължима се явявала разликата между чистата стойност от 4 000,00 лева и направените плащания от 2 021,00 лева в размер на 1 980,00 лева. Неоснователни били исковите претенции за заплащане на главница за разликата над 1980,00 лева до претендираните 3333,32 лева, както и искът за 1000,75 лева договорна лихва за периода от 16.05.2023г. до 09.06.2024г. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска в тази част. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 97/05.07.2024 г. по ч.гр.д. № 272/2024 г. по описа н Районен съд Мадан е разпоредено Б. К. К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адре: **********, да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от Борислав Иванов Николчев - Управител, сумата от 3333.32 лева (три хиляди триста тридесет и три лева и тридесет и две стотинки) – главница по договор за кредит № * от 16.01.2023 г., ведно със законна лихва от датата на входиране на заявлението – 05.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземането; 1000.75 лева (хиляда лева и седемдесет и пет стотинки) договорна лихва за периода от 16.05.2023 г. до 09.06.2024 г., ведно със законна лихва от датата на входиране на заявлението – 05.07.2024 г. до изплащане на вземането., както и разноските по делото в размер на 90.00 лева (деветдесет лева) за държавна такса и 50.00 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение, определено на осн. чл.78, ал. 8 от ГПК. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника и в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок. Предвид изложеното предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Между страните не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между ИЗИ ФИНАНС ЕООД - кредитор и Б.

К. К. - потребител е сключен Договор за предоставяне на кредит № * от 3

16.01.2023 г., по силата на който кредиторът предоставил на потребителя сумата от 4000 лева, със срок на кредита 720 дни, ведно с договорна лихва, дължима при фиксиран годишен лихвен процент в размер на - 40.15 %, при обща дължима сума по кредита 5649,61 лв. Общо дължимата сума при непредставяне на обезпечение по чл. 3 възлизала на 7326,37 лв. ГПР по договора възлиза на 48.44 %, като били взети следните допускания: Договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора Потребителят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на настоящия договор, да предостави на Кредитора едно от следните обезпечения: банкова гаранция в полза на Кредитора за сумата по чл.

2, ал. 1, т. 4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Финанс“ ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора страните се съгласяват, че неизпълнение на задължението по предходната алинея ще причини на кредитора вреди, за чието обезщетяване се дължи неустойка.

Размерът на тази неустойка бил съобразен с особеностите на договора и потребителя, като била 1676,76 лева. Неустойката се начислявала в деня, следващ неизпълнението по предходната алинея и се заплаща с погасителна вноска. При предсрочно погасяване на договора за кредит, начислената неустойка се редуцирала съобразно договорната лихва.

Сключеният между страните договор по свята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал.