Решение № 438 от 15.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Г.ев

Ина Бр. М.а при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора А. Б. Н. като разгледа докладваното от Мирослав Г. Г.ев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100607268 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

С присъда от 24.02.2025 г. по НОХД № 18083/2015 г. Софийски районен съд, Наказателно отделение, 136 състав е признал всеки от подсъдимите А. Д. Й. и А. А. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, чието изпълнение е отложил за срок от три години.

Срещу присъдата е подадена в срок жалба от защитника на подсъдимия С.. В допълнение към нея излага доводи, че не следва да се кредитират показанията на пострадалата - св. А., като се сочи, че съдът не е коментирал възражението, че няма как тя със слушалки в ушите да е чула какво я питат. Поддържа, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като СРС не е допуснал личен разпит на свидетели, осигуряващи алиби на подсъдимия С., а е прочел показанията им от досъдебното производство без съгласието на защитата. Счита, че е трябвало да кредитира обясненията на С.. Моли въззивния съд да отмени присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по обвинението. Алтернативно, прави се искане да се прецени законосъобразността на наложеното наказание.

Иска се допускане на разпит на Б. Д. И. и Б. С. Г. Ф., както и допълнителен разпит на св. С.

1

Х..

Не е подадено становище от подсъдимия Й. или защитника му.

Срещу жалбата не е подадено възражение от страна на СРП или частния обвинител.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е допуснал разпит на Б. Д. И. и Б. С. Г. Ф. , както и разпит на вещото лице, изготвило СОЕ на ДП.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия С. моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, като счита, че не са събрани достатъчно доказателства подзащитният му да бъде признат за виновен.

Излага доводи, че не следва да се кредитират показанията на св. А., тъй като в първия й разпит на ДП, когато спомените й са били най-пълни, тя е описала инцидента, дала е някакво описание на лицата, без обаче да заяви дали може да ги разпознае или не, а при втория й разпит 20 дни след това, е заявила, че може да ги разпознае и посочва отличителните белези, по които може да ги разпознае - едното момче е с бяло лице, със заострена долна челюст, високо около 1.80-1.85 м., като очевидно имала предвид подс. С.. Подчертава, че, когато се преценяват показанията на тази свидетелка, следва да се има предвид и ненадлежно доказателство по делото, но материал, който трябва да се обсъжда - докладна записка, която оперативния работник Г. е изготвила, налична на л. 8 от ДП и където А. е посочила описанието на двамата извършители, т.е. две лица на ръст, между 1.75-1.80 м. с тъмни коси и тъмни дрехи. Твърди, че очевидно има разминаване между ръста и между това едната коса дали е тъмна или дали е светла и макар тази докладна записка да не е пряко доказателство по делото, но тя не може да не остане обсъдена от съда.

Счита, че показанията на св. А. се опровергават от обясненията на подс. С., който е посочил, че на 06.03.2014 г. бил на урок по немски при свидетелката Б. И., там е бил и нейния съпруг Щ. Б., които свидетели в техните показания пред въззивния съд са потвърдили това.

Поддържа, че това е една версия, която изцяло е в противоречие с версията на пострадалата В. А. и нейните показания, не са достатъчни за обвинителната теза.

Счита, че органите на ДП са допуснали съществени процесуални нарушения при разпознаването, които изцяло разколебават обвинителната теза - разпознаването с участие на А. С. е проведено без негов защитник, а той е искал такъв; подсъдимият А. С. в своите обяснения заявил, че когато е чакал в коридора преди провеждането на разпознаването, свидетелката В. Г. А. е осъществила визуален контакт с него, което означава, че следственото действие „разпознаване“ е опорочено, като единственото валидно доказателство, за това са неговите обяснения.

Излага съображения, че показанията на свидетеля Д. Х. не следва да се ценят, тъй като има съмнение дали този свидетел е пряк участник или не в извършеното деяние и дали той не е поставен в една по-благоприятна позиция спрямо другите двама подсъдими. Също така, счита, че разпитът му пред СРС няма никаква процесуална стойност, поради простата причина, че неговата самоличност не е снета по надлежния изискуем ред, тъй като е 2 разпитван извън страната, докато е заснет с мобилния си телефон и е неясно по какъв начин първоинстанционният съд се е убедил, че лицето, което е разпитано, е свидетеля Д. Х..

Относно показанията на св. Р. внА.т едно съмнение в обвинителната тезата, дали Д. Х. е бил пряк извършител на грабежа, пряк участник, а не просто лице, което е заложило телефона в заложната къща след това.

Също така, в хода на ДП са налични и други доказателства, които сочат за едни нерегламентирани действия на полицейските органи - полицейските служители са провеждали оперативно - издирвателни действия с участието на свидетеля Д. Х., който ги бил завел, в някаква изоставена къща, близо до Сточна гара и там бил намерен някакъв пистолет, а за тези действия, ако наистина са се провели няма проведен следствен експеримент, който е следвало да се проведе с участието на Д. Х..

Смята, че единственото правилно решение е подс. С. да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. Алтернативно, моли делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на СРС.

Подсъдимият С. поддържа казаното от защитника си, твърди, че е невинен.

Защитникът на подсъдимия Й. предоставя на съда относно жалбата.

Подсъдимият Й. не изразява становище, тъй като въззивното производство се разви в негово отсъствие.

Софийска градска прокуратура счита жалбата за неоснователна. Моли присъдата да потвърдена.

Повереникът на частния обвинител моли присъдата да бъде потвърдена, като я намира за правилна и обоснована. Оспорва доводите на защитника на подс. С. относно показанията на св. А. – Р., като ги намира за убедителни и безпристрастни. Счита, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите, допуснати по искане на подс. С., тъй като ги намира за неубедителни. Счита, че с оглед на СМЕ се установява, че дори да има увреда при подс.

С., то от настъпването й до инкриминираната дата са изминали повече от две години и тя не е влияела на нормалните функции на крака му.

Частният обвинител не изразява становище.

В последната си дума подс. С. твърди, че е невинен.

Подсъдимият Й. не изразява становище в последна дума, тъй като въззивното производство се разви в негово отсъствие.

Софийски градски съд, като съобрази доводите в протеста и жалба, както и изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

3

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Въззивната инстанция намира, че изведените от първостепенния съд фактически положения в преобладаващата си част кореспондират със събраните в хода на съдебно следствие доказателства и доказателствени средства и ги споделя изцяло. Предвид това, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А. Д. Й. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, средно образование, живущ в гр. София, ул. ****, ЕГН: **********.

Подсъдимият И.П. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, средно образование, живущ в гр. София, ж.к. „****, ЕГН: **********.

На 06.03.2014 г. около 20:00 ч. св. А.-Р. се намирала в гр. София, бул. „Васил Левски“ на спирка на градския транспорт в посока Сточна гара след кръстовището с ул. „Искър“ и срещу Софийска математическа гимназия. На спирката нямало други хора. Към нея се приближили подсъдимите Й. и С.. Подсъдимият С. насочил към срещу нея пистолет, а подс.

Й. й казал да даде телефона си – „Самсунг Галакси Ес Дуос“ с ИМЕИ: 355995055727723, бял на цвят, на стойност 287, 91 лева, който тя държала в ръцете си и, в който имало две сим карти, всяка на стойност 12 лева. Св. А. – Р. се изплашила и дала на подс. Й. телефона. След това двамата подсъдими избягали в посока Сточна гара. Св. А.-Р. позвънила на националния телефонен номер за спешни случаи 112 от другия си телефон и съобщила за случилото се.

По-късно същия ден лице на име Д. Ш. Х. заложило отнетия от подсъдимите от св. А.-Р. телефон „Самсунг Галакси Ес Дуос“ с ИМЕИ: 355995055727723 в заложна къща на „Заложна къща Евро Комерс -1“ ООД в гр. София, ул. „Вардар“ базар „Р.“ за сумата от 120 лева.

Св. А.-Р. подала заявление до началника на 5 РУП-СДВР за случилото се.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена въз основа анализ на следните доказателствени средства и доказателства:

- гласни – обясненията на подс. С.; показанията на свидетелите А.-Р.; Р., А., А.ов, Д., Ф., И., Х., И. и А..

- писмени – заявление; протокол за претърсване и изземване; протоколи за доброволно предаване; заложен билет; протоколи за разпознаване на лице; фискален бон, договорни условия за лизинг на устройство и гаранционна карта за мобилен телефон Самсунг; характеристика и диплом за подс. С.; справки за съдимост на подсъдимите; медицински документи за подс. С.; заключение на съдебно оценителна експертиза /СОЕ/; техническа експертиза /ТЕ/; съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/;

- веществени – мобилен телефон Самсунг; три компакт диска; фотоалбум.

4

Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на основата на правилен анализ на по-голяма част от събраните по делото доказателствени материали, като в хода на производството пред въззивната инстанция не бяха събрани доказателства, които да установят нови обстоятелства по делото. Съдът, с някои изключения, в съответствие със изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. Единствено, въззивният съд намира, че неправилно първата съдебна инстанция е ползвала показанията на един свидетел и показанията от ДП на друг, което ще коментира по – долу, но който пропуск не води до промяна на фактическите изводи.

В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или да обсъди допуснатите пропуски от /р. 372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г. на ВКС, НК, ІІІ НО/.

На първо място, съдът ще вземе отношение по възражението на защитника на подс. С. относно разпита на св. Д. Ш. Х. пред първата съдебна инстанция. Въззивният съд споделя изцяло становището на защитника, че тези показания нямат процесуална стойност, поради това, че разпитът е извършен при нарушение на правилата за разпит на свидетел, намиращ се в чужбина чрез видеоконференция, установени в процесуалния закон.

В конкретния случай, предвид събраните данни, включително предоставени от самия Х. в електронно писмо до съда, че същият се намира пребивава трайно в чужбина, разпитът на същия е бил проведен от СРС посредством видео-връзка чрез електронното приложение „скайп“ т.е чрез видеоконференция. Събраните в хода на цялото наказателно производство данни, включително и от въззивната инстанция, сочат, че Х. живее от години в Англия.

Поради това, първостепенният съд е следвало да съобрази, че този разпит е следвало да се извърши така, че да се гарантира сигурното удостоверяване на самоличността на свидетеля, който ще разпита и да го извърши, съобразно изискванията на чл. 139, ал. 7 вр. чл. 474, ал. 8 вр. ал. 6 вр. ал. 1-5 НПК. Това означава, че е следвало да се извърши чрез механизма на международната правна помощ, така, че да е възможно преди разпита съответният компетентен орган на държавата /в случая Англия/, в която се е намирал свидетелят, да удостовери самоличността на същия. Това не е било сторено, като с оглед отразеното в протокола, може да се направи извод, че самоличността на свидетеля Х. е била снета по негови данни, без да има удостоверяване на верността им от съответен компетентен орган на другата държава. Не е имало и друг начин първостепенния съд да се увери в самоличността на този свидетел. Поради това, разпитът е извършен, без да е съществувала категоричност относно самоличността на разпитаното лице. Ето защо, въззивният съд намира, че показанията от този разпит нямат процесуална стойност и не могат да бъдат ползвани при 5 формиране на фактическите изводи на съда и неправилно СРС се е позовал на тях. Нямат стойност и показанията на Х. от ДП, които контролираният съд е прочел по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК. Това е така, защото прочитането им е неизменно обусловено от показанията на свидетеля, дадени в съдебното следствие. Доколкото в случая същите нямат процесуална годност, то следва и, че няма годно процесуално основание за прочитане на показанията от ДП. Ето защо, показанията на Д. Ш. Х., дадени пред СРС и на ДП следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност.