Решение № 145 от 11.10.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Горна Оряховица, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20234120200007 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. С. Т. е останал недоволен и обжалва наказателно постановление № 21-0268-001061/12.08.2021 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон и административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 123, ал 1, т. 2, б.

„а“ от същия закон. Отрича да е извършил нарушенията, за които е наказан.

Поддържа, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че е нарушен материалният закон, както и че фактите от значение за случая са установени неправилно. Посочва, че не е управлявал автомобила, а само го преместил по инерция на празен ход пред гаража, тъй като му предстояло 1 пътуване. Посоченото място на нарушението било тротоар, а не път по смисъла на закона. Поддържа, че е изпълнил задължението си преди да започне движението назад, да се убеди, че пътят и тротоарът зад превозното средство са свободни и няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Посочва, че предложил на жената, която видял зад автомобила си, да я закара до болницата или ЦСМП, но тя му казала, че няма нужда от медицинска помощ. Поддържа, че след като нямало пострадал, нямало пътнотранспортно произшествие, поради което за него не е възникнало задължението по чл. 123, ал 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. М. М. от ВТАК поддържа жалбата. Поддържа, че е допуснато несъответствие между описанието на нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП в акта и в наказателното постановление, както и вътрешно противоречие в описанието на нарушението в самото наказателно постановление, в резултат на което не ставало ясно за кое деяние е наказан жалбоподателят. Излага доводи за недоказаност на нарушенията. По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП посочва, че водачът е длъжен да носи съответните документи, докато управлява моторното превозно средство, а в конкретния случай документите били поискани от жалбоподателя часове, след като е управлявал моторното превозно средство.

Поддържа, че жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление изцяло и да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН НАЧАЛНИК НА

СЕКТОР „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ в РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ –

ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А. С. Т. е собственик на лек автомобил „М.“ с рег. № 2

***. За паркирането на автомобила ползва гараж на приземния етаж на жилищен блок, находящ се в гр. Л., на ул. „Х.“. Пред входа на гаража минава асфалтиран тротоар, отделен с бордюр от платното за движение на посочената улица.

На 20.07.2021 г. в 9:15 часа преди обед жалбоподателят отишъл в гаража, седнал зад волана на паркирания там свой автомобил и започнал маневра движение назад, за да изкара автомобила от гаража на улицата. В същия момент към посочения гараж наближавала пешеходката М. Г. П., която докато вървяла по тротоара, разговаряла по мобилния си телефон. Т. нямал видимост в посоката, от която приближавала П., заради издадения по-напред към улицата съседен гараж. Поради това изкарвал автомобила си от гаража със съвсем ниска скорост. П. навлязла в участъка от тротоара пред посочения гараж, от който излизал автомобилът на жалбоподателя. В един момент усетила като лек натиск съприкосновението на задницата на автомобила с лявото й бедро. Паднала на дясната си страна, след което сама се изправила.

От своя страна, Т. видял как пешеходката се подпира на задния капак на автомобила му и веднага натиснал спирачката. Слязъл от автомобила и отишъл при П.. Попитал я дали й има нещо. Тя отговорила, че й няма нищо.

Предложил й да я закара на лекар, но тя отказала. След този разговор П. продължила по пътя си.

По-късно през деня П. почувствала болки в главата и потърсила лекарска помощ. При прегледа на компютърен томограф било установено, че няма травматични промени по черепните кости и мозъчния паренхим. На неустановена дата след инцидента П. се явила на преглед при съдебен лекар, който установил охлузване по дясната лакътна става, кръвонасядане с оток на меките тъкани на дясната раменна става, в дясната гръдна половина и на дясната седалищна зона, оток с палпаторна болезненост в дясната теменна област, субективни оплаквания от главоболие, виене на свят, нарушено равновесие, болки при дишане и при движение на снагата надясно.

Няколко часа след инцидента на 20.07.2021 г. дъщерята на пострадалата – свидетелката С. И. П., подала сигнал в полицията за настъпило пътнотранспортно произшествие. В 17:00 часа на посочената дата на местопроизшествието били изпратени свидетелите Х. Х. Х. и Т. М. Д. – младши автоконтрольори в РУ – Горна Оряховица. Полицейските служители 3 разговаряли с жалбоподателя и със свидетелката М. Г. П.. Въз основа на установените факти и обстоятелства свидетелят Д. съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение за това, че: 1) при управление на посочения по-горе лек автомобил и извършване на маневра движение назад не се убедил, че пътят зад него е свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, вследствие на което блъснал преминаващата зад него пешеходка М. Г. П. и я съборил на земята, с което реализирал пътнотранспортно произшествие, 2) за това, че напуснал местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР, и 3) за това, че не носи контролен талон към свидетелството за регистрация на МПС, с което нарушил съответно разпоредбите на чл. 40, ал. 1, предл. 2, чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят подписал предявения му акт и получил срещу разписка препис от акта.

На 23.07.2024 г. Т. подал по пощата възражение против констатациите в акта за установяване на административно нарушение, адресирано до началника на РУ – Горна Оряховица.

На 12.08.2021 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от свидетеля Д. акт за установяване на административно нарушение, началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление № 21-0268-001061/12.08.2021 г., с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.

40, ал. 1 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон и административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 123, ал 1, т. 2, б. „а“ от същия закон.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 15.12.2022 г. На 21.12.2022 г. жалбата на А. С. Т. против постановлението била заведена в РУ – Горна Оряховица.

4

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Т. М.

Д., Х. Х. Х., М. Г. П., С. И. П., Д. П. Я., Д. Р. Г. и С. Н. Г. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С точка 1 от обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от същия закон. Според относимите към тази точка фактически констатации от обстоятелствената част на наказателното постановление жалбоподателят е изкарвал лекия си автомобил от гаража на пътя пред него чрез маневра движение назад, като при извършване на тази маневра е блъснал движещата се по тротоара между изхода на гаража и платното за движение пешеходка, реализирайки по този начин пътнотранспортно произшествие.

Така формулираните фактически констатации на наказващия орган се установяват от събраните доказателства. Противоречията в показанията на свидетелите са ограничени до въпросите дали пешеходката е паднала на земята в резултат на съприкосновението й с автомобила или в опит да се предпази от приближаващия към нея автомобил. По категоричен начин се установява обаче, че при инцидента П. е получила нараняванията, описани в представеното съдебномедицинско удостоверение № 93/2021 г. При това положение следва да се приеме, че описаният по-горе инцидент е „ … събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване … [на човек]“, поради което представлява пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.

Въз основа на правилно установените факти от значение за случая наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, като е квалифицирал деянието на жалбоподателя като административно нарушение 5 по чл. 183, ал. 2, т. 11 във вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. С посочените разпоредби е уреден състав на административно нарушение на поставяне в опасност, а събраните доказателства сочат на извършено от жалбоподателя увреждащо нарушение по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП.

За извършваната от жалбоподателя маневра, описана по-горе, е било приложимо не общото правило по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП за движение назад, а правилото за движение по чл. 37, ал. 3 от ЗДвП, според което водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път. Според легалната дефиниция в § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП тротоарът е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. В процесния случай тротоарът, по който се е движела пешеходката П., е част от пътя, на който е излизал управляваният от жалбоподателя автомобил от крайпътната територия гараж. Съгласно цитираното по-горе правило на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП водачът Т. е бил длъжен да пропусне движещата се по тротоара (като част от пътя) пешеходка, преди да пресече траекторията й. Настъпилото пътнотранспортно произшествие, изразяващо се в блъскане на пешеходката от управлявания от жалбоподателя автомобил, е пряка и непосредствена последица от извършеното от Т. нарушение на правилото за предимство по чл. 37, ал. 3 от ЗДвП. Следователно извършеното от Т. деяние е административно нарушение по чл. 179, ал. 2, предл. 3 във вр. с ал. 1, т. 5 (в частта „който не спазва … правилата за предимство“) във вр. с чл.