Решение № 260388 от 08.12.2021, Районен съд - Ямбол

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260388/8.12.2021г. гр. ЯМБОЛ.08.12.2021.г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в публично заседание на .........11.11.2021г........година в състав:

Председател:Св.Димитрова при секретаря .......................Й.П.…..................................…................и в присъствието на прокурора.....................................................................................………като разгледа докладваното от

........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА .…………………...…...гр.дело N .3469 .. по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното........................................................................

Производството по делото е образувано по молба на

„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с която желае да се приеме за установено, че има следните вземания срещу П.С.Г.: а именно: 815.07 лв. главница; 62.14 лв. договорна лихва за периода от 08 април 2019 г. до 21 октомври 2019 г.; 382.69 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 36 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 52.82 лв. за периода от 22 октомври 2019 г. г. - датата следваща датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 27 август 2020 г. г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендират за присъждане на направените в исковото и заповедното производства разноски.

Ищецът твърди, че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на П.С.Г. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея.

Обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № *** от 25 март 2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД като Заемодател и П.С.Г. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.

Ищецът посочва, че основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение №

1 към него от 03 февруари 2020 г. г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ******* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *******, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 1000 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. П.С.Г. се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1111.05 лв., ведно с договорната лихва на 15 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 74,07 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).

Посочва, че по договора за паричен заем П.С.Г. е извършвала плащания в общ размер на 382.00 лв.

Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 815.07 лв.

За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № *** от 25 март 2019 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 62.14 лв. за периода от 08 април 2019 г. - датата на първата вноска до 21 октомври 2019 г. - датата на настъпване на падежа на договора. В сключения между страните договор, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 382.69 лв.

Разпоредбите на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. В настоящия случай П.С.Г. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 36.00. Посочва, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.

Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 21 октомври 2019 г. г. -последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 52.82 лв. от 22 октомври 2019 г. г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението -27 август 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа, като с молба от 11.03.2021г. ищецът е оттеглил и заявил, че неподдържа претенцията си разходи за извънсъдебно събиране на задължението за сумата от 36.00лв., като в тази част производството по делото е прекратено.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения от съда особен представител на ответника, с който се оспорва изцяло исковата претенция, без да конкретизира основания за това. В съдебно заседание особения представител моли за отхвърляне на исковете като неоснователни.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. №***по описа за 2020г. на ЯРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №***/01.09.2020г., с която длъжникът П.С.Г. е осъдена да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължение“ ЕООД сумата 815,07лв. - главница, представляваща задължение по договор за паричен заем № *** от 25 май 2019 г., сумата 52,82 лв. – законна лихва за периода от 22.10.2019 г. до 27.08.2020 г., сумата 382,69 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение, сумата 36,00 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на задължението, сумата 62.14 лв. –договорна лихва за периода от 08.04.2019 г. до 21.10.2019 г., ведно със законна лихва от 31.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и съдебни разноски от 26.97 лв. – държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което съдът с разпореждане №***/25.11.2020г. е указал на заявителя да предяви установителния си иск в едномесечен срок. За това разпореждане последният е уведомен на 04.12.2020г., като на 29.12.2020г. е депозирал иска си в съда в законоустановения срок.

По делото е представен договор за паричен заем № ***/25.03.2019г. сключен между „Изи Асет Мениджмънд“ АД, като заемодател и П.С.Г., като заемател По силата на чл.2 от този договор на ответницата е предоставен заем по продукт ЕаsyMax24, в размер на 1000лв. Уговорено е заемът да се издължи в срок от 30 седмици, на 15 двуседмични вноски, всяка в размер на 74.07лв., съгласно погасителен план, при фиксиран годишен лихвен процент 35.00%. Годишния процент на разходите /ГПР/ 3 41.71%, като общата сума, дължима от заемателя, посочена в чл.2,т.7 е 1111,05лв.

Съгл.чл.3 от договора, страните са уговорили, че с подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил изцяло и в брой заемната сума като договорът има силата на разписка.

В чл.4,ал.2 от договора е уговорена неустойка, в случай на неизпълнение в размер на 521,85лв., платима разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски като към една от тях се добавя сума в размер на 34,79лв..

Съгласно чл.8 при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва за всеки ден забава. Съгл. чл.9 в случай, че заемателят не изпълни задължението си за плащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане – телефонни разговори, писма и стикери и др., което може да доведе до увеличаване на размера на дължимите суми. Представена е и тарифа на „Изи Асет Мениджмънд“АД за размера на разходи за събиране на вземането и реда за предоставяне на потребителски кредити.

Във връзка с твърденията са извършена цесия ищеца е представил Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/, сключен на 30.01.2017г. между „Изи Асет Мениджмънд“АД – цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД – цесионер, потвърждение за сключената цесия на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД, и Приложение №1/03.02.2020г. към Рамковия договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/, в което под №*** фигурират задълженията на ответницата П.С.Г.. Представено е пълномощно издадено от „Изи Асет Мениджмънд“АД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД за уведомяване на всички длъжници за извършената цесия.

По делото бе назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Според представеното заключение по процесния договор са извършени плащания в размер на общо 382.00лв., с които са погасени задълженията по вноски №1,2 и 3 – изцяло и част от вноска №4 от погасителния план. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 31.08.2020г., непогасеният размер на задължението по договор за заем № ***/25.03.2019г. е общ 1295,90лв., от които: главница – 815,07лв., договорна лихва за периода 03.06.2019г. – 21.10.2019г. – 62,14лв., неустойка – 382,69лв. и разходи и такси за извънсъдебно събиране – 36,00лв. Договорения между страните ред за погасяване на дължимите суми по договора е спазен, като с постъпилите суми задълженията са погасяване в следната поредност: разходи за събиране, неустойка, договорна лихва , главница. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 31.08.2020г., непогасеният размер на задължението по договор за заем № ***/25.03.2019г. е общо 1366.32лв., от които: главница – 815,07лв., договорна лихва за периода 03.06.2019г. – 21.10.2019г. – 62,14лв., неустойка – 382,69лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране – 36,00лв. и лихва за забава за периода 22.10.2019г. – 27.08.2020г. – 70,42лв. съдът изцяло възприема заключението, като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК , чл.79,ал.1 ЗЗД и вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД.

Съдът намира предявените искове за допустими, т.к. са предявени от надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по издадената заповед за изпълнение, а на ответника – направените възражения.