Решение № 396 от 21.07.2023, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Силистра, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря И. М. И. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20223420101747 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът “ЕОС Матрикс” ЕООД твърди, че на основание сключен между “Сибанк“ АД (с правоприемник „ОББ“ АД) и първия ответник договор за потребителски кредит от 15.05.2009 г. кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер от 20000 лв., който последният се задължил да му върне заедно с уговорената възнаградителна лихва на 120 месечни вноски. Кредитът бил обезпечен с поръчителството на Виолета Йорданова Начева, а на 09.10.2015 г. бил сключен и анекс № 1, чрез който вторият ответник встъпил в дълга на кредитополучателя. Чрез този анекс страните констатирали, че към този момент задълженията по договора за кредит възлизат на редовна главница в размер на 13194,06 лв., просрочена главница в размер на 711,98 лв. и просрочена лихва в размер на 1747,13 лв. и се съгласили, че дългът следва да бъде погасен в срок до 15.04.2020 г., като просрочената лихва следвало да се заплати чрез вноските през последните шест месеца. Чрез анекса кредитополучателят поел задължението да заплати комисионна за предоговаряне в размер на 0,5 % върху оставащата главница, която следвало да се разсрочи в първите 12 вноски от погасителния план. Чрез договор за цесия от 15.12.2021 г. кредиторът прехвърлил вземанията си спрямо ответниците в полза на ищцовото дружество, за което на длъжниците били изпратени уведомления чрез куриерска фирма, която върнала пратките с отбелязване, че те не са потърсени от своите адресати. С оглед клаузата на чл. 18 от договора за кредит ищецът счита, че изпратените уведомления следва да се считат за връчени или в краен случай следва да се приеме, че това е сторено с получаването на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, заедно с приложените към нея документи.

1

Тъй като кредитът не бил напълно издължен ищецът моли съда да признае за установено спрямо ответниците, че те му дължат в условията на солидарност главница по договора за кредит в размер на 1095,82 лв., договорна лихва за периода от 15.05.2009 г. до 15.04.2020 г. в размер на 246,58 лв., както и законна лихва върху главницата от 11.08.2022 г. до окончателното плащане, за които суми се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1177 по описа на СРС за 2022 г. Претендира направените по делото разноски.

Ответниците В. С. В. и Р. В. С. считат, че предявените искове са неоснователни и молят съда да ги остави без уважение. Заявяват, че не е ясно как е формирана претендираната главница и правят възражение за погасяване по давност на договорната лихва, начислена преди м. юни 2019 г. При отхвърляне на иска претендират направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, чл. 309а ТЗ, чл. 101 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД.

Въз основа на постъпило на 11.08.2022 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е издал такава заповед под № 564 от 13.09.2022 г. по ч.гр.д. № 1177 по описа за 2022 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, претендирани в настоящото производство, по начина, по който е индивидуализирана в исковата молба.

Нейното влизане в сила е препятствано от подадено в срок възражение на длъжниците, в резултат на което по указание на съда и в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

По делото е представен договор за потребителски кредит от 15.05.2009 г., сключен между В. С. В. в качеството на кредитополучател и „Сибанк“ АД в качеството на кредитор, чрез който банката предоставила на клиента си потребителски кредит в размер на 20000 лв., а последният се е задължил да му възстанови тази сума заедно с уговорената възнаградителна лихва на 120 месечни погасителни вноски. Чрез анекс № 1 към договора от 09.10.2015 г. вторият ответник встъпил в дълга на кредитополучателя, като се задължил да отговаря солидарно с него за изпълнение на задълженията му по договора; чрез анекса страните също така констатирали, че към този момент задълженията по договора за кредит възлизат на редовна главница в размер на 13194,06 лв., просрочена главница в размер на 711,98 лв. и просрочена лихва в размер на 1747,13 лв. и се съгласили, че дългът следва да бъде погасен в срок до 15.04.2020 г., като просрочената лихва следвало да се заплати чрез вноските през последните шест месеца. Чрез анекса кредитополучателят поел задължението да заплати комисионна за предоговаряне в размер на 0,5 % върху оставащата главница, която следвало да се разсрочи в първите 12 вноски от погасителния план. От данните от търговския регистър става ясно, че банката – кредитор, е преобразувана чрез вливането в „ОББ“ АД; съответно от представите по делото доказателства се установява, че чрез договор за прехвърляне на вземания от 15.12.2021 г. и приложение № 1А към него „ОББ“ АД прехвърлило на ищцовото дружество вземанията си по конкретно упоменати в документа 2 договори за заем, измежду които попада и вземането спрямо ответника по процесния договор за кредит. Цесията е осъществена в съответствие с чл. 26, ал. 1 ЗПК, тъй като в чл.

10, ал. 2 от договора е регламентирано правото на банката да прехвърли вземането си на трети лица. Цедентът упълномощил приобретателя на вземанията по договора за цесия да уведоми длъжниците за промяната на техния кредитор, като цесионерът направил опит да стори това чрез изпращане на уведомление, адресирано до ответниците съобразно адресите им, посочени в анекса към договора за кредит, което те не получили, тъй като не потърсили пратката, изпратена им чрез ангажираната за тази цел куриерска служба. Въпреки това съдът приема, че към настоящия момент те са уведомени за промяната на техния кредитор съобразно изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, тъй като са получили уведомленията си за цесията, явяващи се приложение към връчената им по делото искова молба.

Крайният срок на договора за кредит настъпил на 15.04.2020 г., като ищецът не се позовава на обявена от първоначалния кредитор (или от самия него) предсрочна изискуемост на задълженията по договора, съответно не представя доказателства, че първоначално уговорения срок за погасяване на задълженията на ответника е отпаднал. От заключението на вещото лице по изготвената по делото ССЕ е видно, че към настоящия момент задълженията по договора не са погасени в пълен размер, като са останали неиздължени суми за главница в размер на 1095,82 лв. и договорна лихва в размер на 21,84 лв., начислена за периода от 15.02.2020 г. до 15.04.2020 г. Според вещото лице кредиторът е начислил и неустойка за забава върху забавените плащания по договора в размер на 225,11 лв., но тъй като такова вземане не е предмет на съдебното производство, съдът не следва да се произнася по въпроса за неговото съществуване.

С оглед на така изложените факти съдът приема, че по силата на сключения договор за кредит в тежест на първия ответник е възникнало задължение да възстанови на кредитора си неизплатената част от главницата в размер на 1095,82 лв., тъй като се е задължил спрямо него да върне предоставената му сума в уговорения между страните срок. Той също така дължи и лихва за ползването на кредита съобразно съгласуваните договорни клаузи и разпоредбата на 430, ал. 2 ТЗ, която според вещото лице възлиза на сумата от 21,84 лв.

Според чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с тригодишен давностен срок, който в конкретния случай не е изтекъл, тъй като въпреки посочването от страна на ищеца на сравнително дълъг период, за който лихвата е начислена (от 15.05.2009 г. до 15.04.2020 г.), от заключението на вещото лице стана ясно, че тя се дължи за по – кратко време, а именно за периода от 15.02.2020 г. до 15.04.2020 г.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 1177 по описа на СРС за 2022 г., е депозирано в съда на 11.08.2022 г., което сочи, че от началния момент на начисляването на лихвата - 15.02.2020 г., до момента по чл. 422, ал. 1 ГПК, от който се счита предявен иска за установяване на задълженията по издадената заповед за изпълнение, не е изминал предвидения в закона срок, необходим за погасяване на това задължение по давност. Поради тези причини направеното в този смисъл възражение от ответниците се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

3

Поради изложените причини съдът намира, че кредитополучателят дължи на новия си кредитор посочените от вещото лице главница и договорна лихва, поради което до тези размери предявеният спрямо него иск се явява основателен и следва да се уважи. Според чл.

101 ЗЗД при встъпване като съдлъжник в определено задължение първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. С оглед на тази разпоредба вторият ответник отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията му към цесионера, поради което предявените срещу него искове следва да се уважат в същия размер. Тъй като неиздължената до момента възнаградителна лихва по договора за кредит възлиза на сумата от 21,84 лв., предявеният иск за установяване на вземането над този размер се явява неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение. На основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ ответниците дължат и законна лихва върху главницата от 11.08.2022 г. до окончателното ѝ плащане

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва се полагат деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 22,35 лв. за държавна такса и 333,03 лв. за експертиза, както и държавна такса за заповедното производство в размер на 22,35 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ищците следва да бъдат възстановени разноските съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 66,97 лв. за адвокатски хонорар (като направеното от ищеца възражение за прекомерност на тези разноски – 400 лв., се явява неоснователно, тъй като уговореният и заплатен от ответниците хонорар е в минималните размери по НМРАВ). Ищецът прави искане за прихващане на полагащите се на страните суми за разноски, поради което след приспадане на разноските на ответниците в негова полза следва да се присъдят такива в размер на 310,76 лв. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, Силистренски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. С. В. с ЕГН ********** и Р. В. С. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., ул. „Д. Е.“ № ., вх. ., ет. ., ап. .. дължат солидарно на “ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК ...............и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. М. д., ул. „Р. П.

– К.“ № .........., представлявано от Р. И. М. – Т., следните суми по договор за потребителски кредит от 15.05.2009 г., сключен от първия ответник със “Сибанк“ АД (с правоприемник „ОББ“ АД), и анекс № 1 към него от 09.10.2015 г., по който договор вторият ответник е встъпил като солидарен длъжник: главница в размер на 1095,82 лв. (хиляда деветдесет и пет лв. и 82 ст.), договорна лихва за периода от 15.02.2020 г. до 15.04.2020 г. в размер на 21,84 лв. (двадесет и един лв. и 84 ст.), както и законна лихва върху главницата от 11.08.2022 г. до окончателното плащане, които вземания са прехвърлени от „ОББ“ АД на ищеца чрез договор за цесия от 15.12.2021 г. и за които той се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1177 по описа на СРС за 2022 г.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от “ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК .............и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. М. д., ул. „Р. П. – К.“ № ..., 4 представлявано от Р. И.М. – Т., против В. С. В. с ЕГН ********** и Р. В. С. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., ул. „Д. Е.“ № ., вх. ., ет. ., ап. .., чрез който ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат договорна лихва по посочения по – горе договор за кредит за сумата над 21,84 лв. и за периода от 15.05.2009 г. до 14.02.2020 г.