Решение № 156 от 23.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Пловдив, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20215001000917 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260269 от 20.07.2021 г.,постановено по т.д.№1228/2020 г. по описа на ОС-С.З. е осъден ответникът „З.а.д. Д.Б.Ж.З” АД,с ЕИК:....., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г.М.Д.” № 1 да заплати на ищеца СТ. ХР. МЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С.З., ул. „Г.Б.” № 36 сумата от 50000 лв. обезщетение за неимуществени врeди – болки и страдания, претърпени от СТ. ХР. МЛ. при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 08.10.2018г. в гр. С.З., на ул. А.К., причинено виновно от М.А.М., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при управление на лек автомобил „О.В.“ с рег. №...., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.07.2020г. до окончателното изплащане на задълженията,като за разликата над уважения размер от 50000 лв. до пълния предявен размер от 100000 лв. иска за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен, както 1 и искането за присъждане на законна лихва от 08.10.2018г. до датата на подаване на ИМ в съда – 08.07.2020г.

Със същото решение ответното дружество“ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК:.....,е осъдено още да заплати на ищеца СТ. ХР. МЛ., ЕГН **********,следните обезщетения за имуществени врeди, претърпени от последния вследствие пътно-транспортното произшествие, настъпило на 08.10.2018г. в гр. С.З., на ул. А.К., причинено виновно от М.А.М., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при управление на лек автомобил „О.В. с ....”, съставляващи платени от ищеца суми за отстраняване на повреди по мотоциклета му „Я.” с per. № ...., както следва: спойлер - 515,12 лв., кутия на километраж - 79,36 лв., слюда - 175лв., капачка на радиатора - 20лв., кормило - 79лв., жило за газта - 76лв., фарове - 328лв., две огледала – 50 лв., боядисване на резервоар, калника и нов спойлер - 600лв., транспортни разходи за извозване на мотоциклета - 138лв., както и платени от ищеца разноски за болнично лечение и лекарства в размер на 131,43 лв., ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.07.2020г. до окончателното изплащане на задълженията, като е отхвърлено искането за присъждане на законната лихва върху тези суми от датата на ПТП – 08.10.2018г. до датата на завеждане на ИМ в съда – 08.07.2020г.

На следващо място,с решението от 20.07.2021 г. ответното дружество „Д.Б.Ж.З.” АД с ЕИК:..... е осъдено да заплати на ищеца СТ. ХР. МЛ., ЕГН ********** сумата от 2043 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед уважената част от исковете.Освен това,дружеството-ответник е осъдено да заплати в полза на Старозагорския окръжен съд сумата от 2087,71 лв. дължима държавна такса върху уважения размер на исковете, както и сумата от 204 лв. за експертизи, платени от бюджета на съда.И най-накрая,с решението от 20.07.2021 г.,постановено по т.д.№1228/2020 г. по описа на ОСС.З.,ищецът СТ. ХР. МЛ., ЕГН **********, е осъден да заплати на ответника „ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД,с ЕИК:.....,сумата от 266 лв. разноски за експертизи и свидетел, както и 147 лв. юрисконсултско възнаграждение, с оглед отхвърлената част от исковете.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство-“З.а.д. Д.Б.Ж.З“АД-гр.С.

2 с ЕИК .....,подадена чрез пълномощника му-юрисконсулт Цв. Б.,срещу частта на решение № 260269 от 20.07.2021 г.,постановено по т.д.№1228/2020 г. по описа на ОС-С.З.,с която дружеството-ответник /и настоящ жалбоподател/ е осъдено да заплати на ищеца СТ. ХР. МЛ. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 20 000 лв. до присъдените 50 000 лв.Жалбоподателят счита,че в така обжалваната от него част първоинстанционното решение е незаконосъобразно,необосновано и неправилно.Посочва в жалбата си,че съгласно приложеното към нея платежно нареждане вече е изплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. ведно с натрупаната върху тази сума законна лихва,считано от датата 08.07.2020 г. до датата на плащането,както и обезщетение за имуществени вреди плюс законна лихва върху него в посочените в жалбата размери и намира,че с тези плащания е изпълнил законоустановеното си задължение да обезщети увреденото лице.Смята,че не са налице правни и фактически основания за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в присъдения му размер /в частта за присъдените имуществени вреди решението не е обжалвано/.В тази връзка жалбоподателят излага довода,че в решението си първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани в хода на делото доказателства,относими към преценката за размера на обезщетението и неправилно е кредитирал показанията на свидетелката К. с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК,тъй като същата е фактическа съпруга на ищеца и е лично заинтересована от изхода на делото.Твърди,че същите показания противоречат изцяло на останалия събран доказателствен материал по отношение на претърпените травми,тяхната продължителност и състоянието на ищеца.Посочва,че дори и съдът е приел за установено,че функцията на увредения крайник на ищеца е възстановена-ходенето и работата са възможни,но в същото време съдът приел и показанията на свидетелката,които

/според жалбоподателя/ са в обратния смисъл.Дружеството-жалбоподател поддържа и аргумента,че при постановяване на своето решение и определяне на справедливия размер на обезщетението,първоинстанционният съд не е взел предвид,че общото здравословно състояние на ищеца към момента на приключване на делото е стабилно,както и че няма последици от получените травми.Счита още,че неправилно първоинстанционният състав е отхвърлил възражението за 3 съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и намира за безспорно доказано,че същият не се е съобразил при предприемане на маневра изпреварване с намиращия се пред него лек автомобил,като това било установено и от изготвената от инж. В. съдебна автотехническа експертиза.И на следващо място,дружеството-жалбоподател счита,че съдът е определил размера на дължимото обезщетение в противоречие на чл.52 от ЗЗД и на трайната съдебна практика относно обичайния размер на обезщетение,присъждано в подобни случаи.Твърди,че размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с реално понесените от ищеца болки и страдания,явяващи се резултат от причинените му телесни увреди от процесното ПТП,както и че обезщетението надвишава значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите обезщетение.Заявява,че в хода на делото не се е установило при условията на пълно и главно доказване ищецът да е претърпял изключителни болки и страдания,които да обосновават такъв размер на обезвреда.

На база горните аргументи,дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено в обжалваната му част решение №260269 от 20.07.2021 г.,постановено по т.д.№1228/2020 г. по описа на ОС-С.З.,като неправилно и необосновано,и вместо това да се постанови решение,с което да се отхвърли предявения от ищеца С.М. иск в обжалвания размер,а в условията на евентуалност-да бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и съответните размери на присъдените разноски,включително адвокатско възнаграждение и държавна такса.Моли да му бъдат присъдени разноските,направени в настоящото въззивно производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,както и разноските,направени от дружеството в рамките на първоинстанционното производство.

Въззиваемият СТ. ХР. МЛ.-ищец в първоинстанционното производство,е подал в законния срок чрез пълномощника си адв.

С.Я.,писмен отговор на въззивната жалба,в който е изразил становище,че жалбата на застрахователното дружество е допустима,но по същество е неоснователна.Оспорва като неоснователен довода на жалбоподателя,че първоинстанционното решение е неправилно поради необсъждане от съда на всички събрани по делото доказателства.Също така намира за неправилно твърдението в процесната жалба,че към момента на постановяване на 4 решението ищецът е изцяло възстановен,като твърди,че доказателствата в тази насока са обратни,т.е. че ищецът не е възстановен от полученото при процесното ПТП увреждане.Посочва в тази връзка факта,че не му е изваден тела от коляното и има ограничено движение на същото,а и му предстои операция за изваждането на телта,което също ще е свързано с болки и неудобства.Счита за неоснователен и аргумента на жалбоподателя,че съдът неправилно е отхвърлил възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,като поддържа,че доказателства за това не са били представени по делото и такива не съществуват.Развива и доводи за неоснователност на възражението на жалбоподателя,че съдът неправилно е приложил чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.Предвид изложените в отговора аргументи,въззиваемият С.М. моли да се остави без уважение въззивната жалба и да му се присъдят направените разноски за производството пред въззивната инстанция.

Освен приложеното към въззивната жалба платежно нареждане от 26.08.2021 г.,други писмени доказателства не са представени от страните и не са заявени от тях нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от дружеството-жалбоподател оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице /в случая-юридическо/,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в частта,срещу която е насочена жалбата и при подаването на същата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

5

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е процесуално допустимо в обжалваната му част и в частност-че с тази част съдът се е произнесъл по предявен по делото и допустим осъдителен иск,основан на разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ.

Първоинстанционното решение практически е влязло в сила в частта му,с която на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера от 20 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 08.07.2020 г. г. до окончателното плащане,както и в частта,с която в полза на ищеца са присъдени обезщетения за имуществени вреди в описаните по-горе размери и основания,ведно със законната лихва върху същите обезщетение,считано от датата 08.07.2018 г. до окончателното плащане,тъй като в тази части първоинстанционното решение не е обжалвано в законоустановения срок.По същото причина първоинстанционното решение е влязло в законна сила и в отхвърлителната му част,с които иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 50 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.,както в частите,с които са отхвърлени исканията на ищеца за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за периода от 08.10.2018 г. до датата на подаване на ИМ в съда08.07.2020 г.

Разпечатката съдържа 26 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ddf900b5-15b4-4f78-9722-b4df22a5f6b8