Решение № 354 от 20.06.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Враца, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20241400500318 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 434/25.09.2023 г. по гр.д. № 834/2022 г. по описа на Районен съдКозлодуй са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове от С. С.

Н. против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ Враца, както следва:

- иск с правно основание чл.179, ал.4 от ЗМВР вр. т.6, б."г" от РМС № 282/15.07.1993 г. - за заплащане на дължимо, но неизплатено допълнително възнаграждение в общ размер на 4468.36 лева за периода от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г. включително, ведно с мораторна лихва в размер на 625.02 лева от 01.09.2019 г. до 15.07.2022 г. и с дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

- иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР вр. чл. 50а, ал. 2 от ЗДСл вр. чл.140, ал.1 и чл.143, ал.1 от КТ, вр. чл.9, ал.2 от НСОРЗ - за заплащане на обезщетение за 130 часа положен, но неотчетен и незаплатен извънреден труд за периода от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г., получен след преобразуването на 950 часа нощен в дневен труд – в размер на сумата от 1818.23 лева, ведно с мораторна лихва за периода от 01.09.2019 г. до 15.07.2022 г. в размер на 259.67 лева, заедно с дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Със същия съдебен акт С. С. Н. е осъден да заплати на ОДМВР-Враца сумата 1

170.00 лв., от които 70.00 лева – депозит за вещо лице и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, а на основание чл.78 ГПК ОДМВР-Враца е осъдена да заплати на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, гр.Козлодуй сумата в размер на 170.00 лв., от които 70.00 лева – депозит за вещо лице и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е изменено на основание чл.248 от ГПК в частта за разноските с постановено по същото дело Определение № 106/31.01.2024 г., както следва:

- на основание чл.78 от ГПК ищецът С. С. Н., е осъден да заплати на ОДМВРВраца сумата в размер на 250,00 лева – юрисконсултско възнаграждение;

- отхвърлено е като неоснователно искането на ОДМВР-гр.Враца за допълване на решението в частта за разноските, а именно за осъждане на С. С. Н., да заплати на ОДМВР-Враца сумата в размер на 303,48 лева, представляваща внесена държавна такса по обратния иск;

- отхвърлено е като неоснователно искането на ответника ОДМВР-гр.Враца за изменение на решението в частта за разноските, в частта, в която ОДМВР-Враца е осъдено да заплати на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, гр.Козлодуй, сумата в размер на 70,00 лева, представляваща депозит за вещо лице.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 7588/10.10.2023 г. от ищеца С. С. Н., чрез пълномощника му адв.Г. Г., който обжалва изцяло Решение № 434/25.09.2023 г. по гр. д. № 834/2022 г. по описа на Районен съд-Козлодуй.

В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

По отношение на първия предявен иск срещу ОДМВР-Враца въззивникът изразява несъгласие с изводите на районния съд, че част от допълнителните месечни възнаграждения с постоянен характер, каквито са тези по т.6, б."г" на Решение на Министерския съвет /РМС/ № 282/1993 г., може да бъде договаряна ежемесечно от основната структура на МВР по чл.37 от ЗМВР -ОДМВР Враца и от заинтересованото лице по чл.92, ал.1 от ЗМВР -"АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Навежда доводи, че по общата логика на чл.116, ал.1, изр.второ от Конституцията на РБ, служебното положение и статутът на държавните служители, назначени по чл. 92, ал. 8 от ЗМВР, във връзка със сключени договори по чл.92, ал.1 от ЗМВР, се урежда единствено и само от ЗМВР и действащата нормативна уредба, но не и от договори или други ненормативни източници. Сочи, че този извод следва и от самата норма на чл.92, ал.8 от ЗМВР, която ясно разграничава двете правни отношения - първото по чл.92 от ЗМВР между основната структура по чл.37 от ЗМВР и заинтересованото лице и второто между съответното лице по чл.158 и чл.159 от ЗМВР и служителя. Счита, че в случая съдът е смесил тези две отношения като е приел, че няма законова пречка "АЕЦ Козлодуй" ЕАД да участва в определянето на месечните възнаграждения по ЗМВР. Изтъква, че според чл.9 от ЗЗД договорите не могат да противоречат на закона, поради което не е 2 допустимо с договор, вкл. и по чл.92, ал.1 от ЗМВР, да се уреждат механизми, които да включват заинтересованите лица по чл.92, ал.1 от ЗМВР, както е в двата процесни договора.

На следващо място в жалбата се посочва, че районният съд неправилно е приел, че с процесните договори е определен размер на допълнителното възнаграждение по т.6, б."г" от РМС № 282/1993 г. без долна граница и в размер до определен процент.

Развиват се съображения, че въвеждането на работна група, която да извършва помощна дейност по договорите, по никакъв начин не променя първоначално договореното, тъй като в Ценовата таблица е посочено възнаграждение в абсолютна стойност, а т.4.1.7. от договорите касае предложения без задължителен характер от помощен орган без решаващи функции, които не обвързват директора на ОДМВР – Враца. Посочва се, че последният следва да се съобрази с договореното в колона 5 на Приложение 4 – Ценова таблица към процесните договори, чиито клаузи са публично известни с оглед сключените договори по Закона за обществените поръчки /ЗОП/, които са били публикувани в Интернет и са били известни и на ищеца, за разлика от Вътрешните правила на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Сочи се също, че възнагражденията на въззивника зависят от посочените елементи в чл.179 от ЗМВР, в чиято ал.4 е предвидено, че допълнителните възнаграждения се изплащат задължително.

Според изложеното в жалбата, за законосъобразното сключване на договори по чл.92, ал.1 от ЗМВР, съгласно ал.4 на същата норма се изисква разрешение на министъра на вътрешните работи. Същото изискване по аргумент за по-силното основание би следвало да стои и при изменението на договорите, вкл. и на договорените размери на възнагражденията, но по делото липсват доказателства да е било дадено такова разрешение за изменение на договора в частта, касаеща намаляване на определения процент в колона 5 от Приложение 4 – Ценова таблица към договорите.

Въззивникът изразява несъгласие и с изводите на районния съд, че въпреки безспорно установената липса на съвместна работна група по т.4.1.7. между ОДМВРВраца и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е налице законосъобразно изпълнение на процедурата за определяне на допълнителните му възнаграждения. Счита, че липсата на такава работна група и наличието единствено на едностранно определена работна група от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД представлява неизпълнение на договора в тази му част. Изтъква, че за процесния период нито един служител на ОДМВР-Враца не е участвал в такава група с право на глас, поради което няма законосъобразно обяснение защо директорът на ОДМВР-Враца е наредил да му бъдат изплащани месечни възнаграждения в значително намален размер от договорения.

Правят се оплаквания, че съдът изобщо не е разгледал служебните отношения между ищеца и ответника ОДМВР-Враца, а се е съсредоточил единствено върху обратния иск, касаещ отношенията между ОДМВР-Враца и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, 3 като по този начин е смесил предмета на споровете и е нарушил правата на първоначалния ищец, който не може да се намеси в спора между страните по обратния иск.

На следващо място въззивникът изразява несъгласие и с правните изводи на районния съд, че възложителят може едностранно да променя и намалява цената на договорите, като определя по-нисък процент на допълнителното възнаграждение по колона от Приложение 4, свързано с т.6, б."г" от РМС № 282/1993 г. Намира, че вътрешните правила на възложителя представляват едностранно изменение на цената на договора по смисъла на чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП, от което не може да произтече право или задължение за директора на ОДМВР-Враца също да редуцира до този размер допълнителните възнаграждения по РМС № 282/1993 г.

В жалбата се развиват и съображения, че първоначалните Вътрешни правила № УС.ФЗ.ПВЛ.01/02 от 01.07.2019 г., издадени от изп.директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, съдържат изричното изискване в т.2.2 работната група да предлага на изпълнителния директор да изплаща допълнителните възнаграждения, което е невъзможно, тъй като ищецът не е служител на това дружество. На следващо място в т.1.3.3. тези правила изискват изготвяне на мотивиран доклад от началника на РУ-АЕЦ Козлодуй, а в т.4.5.1.

- излагане на мотиви и мотивирани предложения относно определянето и изплащането на възнагражденията на служителите. Въззивникът посочва, че в нито един от докладите на началника на РУ-АЕЦ Козлодуй, както и в протоколите на работната група, не са налице такива мотиви, което представлява нарушение на Вътрешните правила и не може да се вмени във вина на служителя, който е изпълнявал задълженията си и има право на пълно възнаграждение за целия период. Сочи също, че такова изискване е налице и в следващите Вътрешни правила № 80.ЧР.00.ПВЛ.001/03 от 08.09.2021 г.

Счита, че съдът погрешно е приел, че между страните по договорите е било налице съгласие за намаляване на базовия процент по Ценовата таблица, въпреки изричното изявление на ответника ОДМВР-Враца, че директорът му не е бил запознат с вътрешните правила на възложителя.

Въззивникът счита също така, че съдът е тълкувал погрешно изискването на чл.6, "г" от РМС № 282/1993 г., без да се съобразява с чл.46, ал.1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, предвиждащ, че разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който наймного отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основаните начала на правото в Република България. Посочва, че целта на РМС № 282/1993 г. е ясно дефинирана към датата на издаването му и не са налице неясноти, тъй като чл.6, б."г" отправя към реда и условията на действалата към този момент Наредба за комплексно оценяване условията на труд, уреждаща допълнителни възнаграждения за такива условия на труд, които се явяват вредни за работниците и служителите. С тези 4 съображения обосновава извод, че целта на посочената разпоредба е именно да уреди допълнителни възнаграждения с постоянен характер за работещите полицаи и пожарникари в "АЕЦ Козлодуй", които работят при вредни условия. Извършва позоваване на чл.23 от посочената Наредба, според който работникът или служителят получава допълнително трудово възнаграждение в зависимост от действително отработените дни в неблагоприятни условия на труд, и счита, че ако има някакво намаляване на дължимото по този текст възнаграждение, то може да бъде единствено на основание действително отработеното време и на никакво друго основание.

Въззивникът посочва, че дори и да се приеме, че посочената Наредба не намира приложение към момента, поради отмяната си, то са налице действащи разпоредби на други нормативни актове, които установяват отношението на правовия ред към конкретните обществени отношения, а именно - ПМС № 235 от 31.07.2014 г. за определяне на условията за изплащане и размерите на допълнителното възнаграждение за работа при специфични условия на държавните служители в МВР, в чийто чл.3 чл.1 и т.І.1 изрично се сочи, че допълнително възнаграждение на държавните служители по чл.142, ал.1 ЗМВР, работещи в "АЕЦ-Козлодуй" се изплащат в пълен размер, независимо от продължителността на работното време. Излагат се доводи, че заплащането на възнаграждението по ПМС № 235/2014 г. е уговорено отделно от заплащането по чл.6, б."г" от РМС № 282/1993 г., което обосновава извод, че единственото условие за намаляване на първоначално уговореното максимално възнаграждение на един служител по чл.6, б."г" от РМС би могло да бъде само отработеното от него време при съответните вредни условия.