Решение № 6858 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6858 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П. при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П. Гражданско дело № 20241110106289 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 20.03.2024 г. и 25.04.2024 г., подадена от „Йеттел България“ ЕАД чрез адв. М. Г., срещу А. И. В., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 77, 86 евро /с левова равностойност 152,28 лева/ - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер ************ от 23.09.2020 г. и договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер ************ от 23.09.2020 г. за отчетен период от 15.09.2020 г. до 14.11.2020 г., ведно със законна лихва за период от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 24, 55 евро / с левова равностойност 48,01 лв./ - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 23.09.2020 г. за мобилен номер ************, ведно със законна лихва за период от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 21, 72 евро / с левова равностойност 42,48 лв./ - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 23.09.2020 г. за мобилен номер ************, ведно със законна лихва за период от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 49, 70 евро / с левова равностойност 97,20 лв./ - неустойка за предоставено за ползване устройство ******************** с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги, ведно със законна лихва за период от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането дължими суми по сключени между страните договори за 1 предоставяне на мобилни и фиксирани електронни услуги, както и сключени във връзка с тях договори за лизинг, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 63059/2022г.

В исковата молба се твърди, че между мобилен оператор „Теленор България“ ЕАД, чийто правоприемник е ищецът, и ответника са сключени договори за предоставяне на мобилни услуги. Посочено е, че на 23.09.2020 г. е сключен договор за мобилен номер ************. Абонатът е избрал ползването на абонаментна програма Интернет 16.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 23.09.2022 г. С оглед сключения двугодишен договорен абонамент, на ответника е предоставено за ползване мобилно устройство ********************, с отстъпка от страндарната цена, видно от т. 7 от Договора от дата 23.09.2020 г., както следва: Станадартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е 149.90 лв., Цена в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма Интернет е 19.99 лв., следователно отстъпката от страндартната цена, която ответникът е получил възлиза на сума в размер на 130.00 лв. На същата дата 23.09.2020 г. е сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер ************. Абонатът е избрал ползването на абонаментна програма Интернет 16.99 лв., с промоционален месечен абонамент в размер на 13.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 23.09.2022 г. Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №*********. За използваните от абоната-ответник услуги за периода 15.09.2020 г. до дата 14.11.2020 г.

Теленор е издал: фактура №7311040687/15.10.2020 г. за отчетния период на потребление от 15.09.2020-14.10.2020 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 69.41 лв./с ДДС/ и платима в срок до 30.10.2020 г., фактура №**********/15.11.2020 г. за отчетния период на потребление от 15.10.2020 – 14.11.2020 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 82.87 лв. /с ДДС/ и платима в срок 30.11.2020 г. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 152.28 лв., фактурирани за периода 15.09.2020 г. до дата 14.11.2020 г. Към всяка от фактурите има приложено извлечениедетайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 152.28 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти. След прекратяване на отношенията операторът издава крайна фактура №7314941199/15.01.2021 г., в която са начислени суми в размер, както следва: 187.69 лв. - за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти и 152.28 лв. - за незаплатени далекосъобщителни услуги /която сума е процесна в настоящото производство/. По отношение на претендираната 2 неустойка ищецът заявява, че датата на деактивация на процесния абонамент е през м.

11/2020 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. След датата на деактивация на процесния абонамент, на абоната е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е посочен размерът на общата стойност на незаплатените задължения на абоната, последният е поканен в 10-дневен срок от последната да заплати доброволно процесната сума, като му е указана и последицата от неизпълнение, а именно, че сключените договори за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги ще бъде прекратен/и. Ищецът твърди, че поканата е връчена на ответника, но плащане не постъпило. Ето защо съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги в издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент е начислена неустойка съгласно т. 9 и т. 11 от договора. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника А.

И. В., чрез назначения от съда особен представител адв. К. Р.. Исковете се оспорват по основателност. Според ответника договорът не съдържа точно посочен адрес на ответника, следователно и същият не може да го ангажира. Твърди, че при липса на данни за точен адрес не се е осъществило твърдяното от ищеца връчване на покана за плащане до абоната, респективно не е налице основание за начисляване на процесните суми. Оспорва размера на начислената неустойка.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство по ч.гр.д. № 63059/2022г. по описа на СРС е представен Договор за далеко-съобщителни услуги № ********* от 23.09.2020г. между „Йеттел България“ ЕАД /със старо наименование „Теленор България“ ЕАД“/ и А. И.

В., по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответника услуга за мобилен интернет за мобилен номер *********** за срок от 24 месеца срещу месечен абонамент в размер на 16,99 лв., платим на 15-то число на съответния месец. За ползването на процесната мобилна услуга на абоната е предоставен мобилен апарат „******************” на обща лизингова цена с абонаментния план от 19,99 лв. и отстъпка от стандартната цена в размер на 130 лв. От съдържанието на съглашението е видно, че с него е предвидена клауза, съгласно която след изтичане на първоначалния срок съответният договор се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратено по всяко време от действието за мобилни/фиксирани номера преди изтичане на срока, посочен в раздел „Данни на потребителя“. Същевременно е уговорено, че при прекратяване на 3 двустранната сделка преди изтичане на срока по вина или по инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията по договора, респективно общите условия, потребителят дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но не повече от три месеца. При договорени отстъпки или различна стойност на месечните абонаменти е дължима част от разликата между найниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на останалия срок на договора, а в случаите на предоставено устройство – такава част от разликата между стандартната цена на устройство /в брой, без абонамент/ съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му.

На същата дата – 23.09.2020 г. страните са подписали и Приложение към договора за мобилни услуги, по силата на което „Теленор България“ ЕАД се е задължило да предостави на А. И. В. и услуга мобилен интернет за мобилен номер ***********7 за срок от 24 месеца при първоначален месечен абонамент от 13,99 лв., а след изтичане на първоначалния срок - в размер на 16,99 лв. Във финалната част на процесната сделка се съдържа декларация на абоната, че е запознат, че е получил екземпляр и е съгласен с приложите общи условия.

Установява, че за предоставянето на процесните далеко-съобщителни услуги е представена Фактура № 7311040687 от 15.10.2020 г. на стойност от 77,68 лв. с вкл.

ДДС за отчетния период от 23.09.2020г. до 14.10.2020 г., както и Фактура № **********от 15.11.2020 г. в размер на 82,87 лв. с вкл. ДДС за отчетния период от 15.10.2020г. до 14.11.2020 г. На 15.01.2021 г. е издадена и Фактура № 7314941199 в размер на 339,97 лв., включваща непогасените задължения за предходни отчетни периоди, възлизащи на 152,28 лв., както и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги в размер на 187,69 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. В настоящата хипотеза процесуалните предпоставки са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, които намират правната си квалификация в чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 92 ЗЗД.

Основателността на исковите претенции е обусловена от установяване в условията на 4 пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена, както и че са настъпили обстоятелства, обосноваващи възникването на отговорността за неустойка, включително и че на ответника е връчена покана за плащане. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на по посочените обстоятелства, а при тяхното установяване – че е погасил процесните суми.

В подкрепа на твърденията за съществуваща облигационна връзка между страните е представен Договори за мобилни услуги и Приложение, подписани от абоната и представител на ищцовото дружество. В срока по чл. 193, ал. 1 ГПК ответникът не е оспорил истинността на тези документи, поради което същите се ползват с формална доказателствена сила досежно авторството на обективираните в тях изявления – арг. от чл. 180 ГПК. От изложените съображения се налага извод, че страните са били обвързани от описаните в исковата молба договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги, по които с процесните фактури са начислявани вземания в полза на ищцовото дружество.