Решение № 30 от 15.02.2022, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Търговище, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тодор Ив. Димитров при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно наказателно дело № 20213530200830 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Постъпила е жалба от ДЖ. ИСМ. С. от ****** чрез пълномощник адв.Р., против Наказателно постановление №38-0003051 от 13.10.2021г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” - гр. Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 200 лева. С жалбата се иска пълна отмяна на обжалваното НП. В с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Русе, не изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо към АНПреписка директорът на същата настоява за потвърждаване на обжалваното НП. Прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

По допустимостта на жалбата - жалбата против НП подадена в законния 7-дневен срок от процесуалния пълномощник на визирания нарушител и съответно се явява редовна и допустима.

Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените доказателства, приема за установено следното:

1

Видно от приложения по АНПреписка АУАН сер.А-2021

№294997/23.09.2021г., същият е съставен против жалбоподателя за това, че на 23.09.2021г. около 16.30ч. в гр.Търговище, автогара Търговище като водач на Фолксваген Крафтер с рег.№ ВТ3336КК, от категория М2, извършва обществен превоз на пътници със заверено копие № 310680006 към лиценз на Общността, с маршрутно разписание № 25103 на автобусна линия с направление гр.Варна-гр.Търговище, с час на тръгване от гр.Варна 15.00ч. с пътен лист № 55468 от 23.09.2021г. Проверката установила следното нарушение : водачът г-н С. извършва превоз по автобусна линия, като в момента на проверката в багажното отделение на автобуса се намират 2 бр. багаж без багажни разписки по образеца – приложение № 6 от Наредба № 2/15.03.2002г. на МТИТС. Актосъставителят е квалифицирал констатираното нарушение по чл.40, ал.1, т.8 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на МТ. Актът е подписан от актосъставителя и един свидетел като от името на визирания нарушител се е подписал жалбоподателя, който е вписал в екземпляра, че няма възражение срещу АУАН. Като доказателства са описани контролен талон, пътен лист, дневна разпечатка от дигитален тахограф. В рамките на законовия тридневен срок не са постъпили възражения против съставения АУАН. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление №38-0003051 от 13.10.2021г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” - гр. Русе, в което по идентичен с АУАН начин са възпроизведени фактите и обстоятелствата, описващи нарушението.

АНОрган е квалифицирал установените по преписката факти като административно нарушение по чл.37а, т.6 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на МТС, за което е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтПр. В НП АНОрган е мотивирал, че след проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН, след преценка на събраните доказателства и предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за извършването им и целите на чл. 12 ЗАНН, няма основание за прилагането на чл. 28 ЗАНН. Към АНПреписка са приложени описаните в АУАН писмени доказателства. За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание бе разпитан като свидетел актосъставителя Х.М., чиито показания се подкрепят от приетите писмени доказателства, поради което липсва пречка за кредитирането им.

Правни изводи:

2

Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при издаването на НП.

Съгласно чл. 92 ал.2 ЗАвтПр наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Досежно компетентността на АНОрган по делото е приложена Заповед №РД - 08-30/24.01.2020г. на министъра на ТИТС, с която в т.1.6 са оправомощени директорите на РД“АА“ да издават НП за установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП АНОрган е имал законовата компетентност да издаде обжалваното НП. След преценка на тази компетентност съдът прави проверка за наличие на реквизитите по чл. 57 ЗАНН.

Съдът констатира, че в оспореното НП липсва посочване на мястото и датата на нарушението. Посочено е кога и къде е извършена проверката, но не и кога и къде е извършено нарушението. Липсва пълно описание на нарушението и посочване на всички обстоятелства при които нарушението е извършено. Посочено е само, че при проверка е установено, че в багажното отделение на автобуса се намират 2 бр. багаж без багажни разписки по образец. Наказващият орган не е посочил какво конкретно действие е извършил жалбоподателя, респективно какво бездействие е било налице. Не е конкретизирано къде е бил натоварен този багаж. Визираната от жалбоподателя правна норма – чл.37а, т.6 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на МТС не забранява транспортирането на багажи без багажни разписки.

Отделно от това не е конкретизирана какви са тези „2 бр. багаж“. От разпита на свидетеля се установи, че това са били сакове, но е недопустимо дължимата от наказващият орган фактическа обстановка, при описание на нарушението, да се допълва с доказателства събрани в хода на съдебното следствие. По този начин се нарушава правото на защита на наказаното лице, а съдът не може да провери волята на наказващият орган за съответствието й със закона.

Предвид горното се налага извода, че оспореното НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, явява се незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

3

Жалбоподателя претендира присъждане на направените по делото разноски. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН искането е основателно. От представеното пълномощно с договор за правна защита и съдействие, и от списъка на разноските е видно, че направените разноски на жалбоподателя възлизат на 200 лева - за адвокатско възнаграждение. Предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.04 г за минимални размери на адвокатските възнаграждения, то не е налице прекомерност на разноските. При така изложеното, съдът намира, че ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото в посочения размер.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №38-0003051 от 13.10.2021г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” - гр. Русе, с което за допуснато нарушение по чл.37а, т.6 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на МТС на ДЖ. ИСМ. С. с ЕГН ********** от ****** е наложено на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ИА“Автомобилна Администрация“ гр.София да заплати на ДЖ. ИСМ. С. с ЕГН ********** от ******,***** сумата от 200лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 4