Решение № 1494 от 29.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1494 гр. Пловдив, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330203115 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

24-5697000319/09.05.2024г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, С-Р Специализирани пътни полицейски сили - Пловдив, с което на Д. Т. Б., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата и моли да се потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Наказателно постановление № 24-5697-000319/09.05.2024г. е издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, С-Р Специализирани пътни полицейски сили - Пловдив за това, че на 18.03.2024г., в 17,49ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. Владивосток и бул. Свобода, Д. Т. Б., ЕГН ********** е управлявал лек автомобил Мерцедес Спринтер 216 ЦДИ с рег. № ****, като е извършил следното нарушение – не съобразява поведението си със светлинните сигнали и създава непосредствена опасност за движението, с което е извършил: не съобразява поведението си със светлинните сигнали, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. На основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е била наложена на жалбоподателя глоба в размер на 100 лв.

Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН Бл.

№ 1193970 / 18.03.2024г., издаден от М. С. С., ***** при ОДМВР-Пловдив, група Сигма Пловдив, съгласно който било констатирано, че на 18.03.2024г., в 17,49ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. Владивосток и бул. Свобода, Д.

Т. Б., ЕГН ********** е управлявал лек автомобил Мерцедес Спринтер 216 ЦДИ с рег. № ****, като е извършил следното нарушение – не съобразява поведението си със светлинните сигнали и създава непосредствена опасност за движението, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

Настоящият състав намира, че при описание на извършеното нарушение в АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП, е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е съдебната практика, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение: 1) какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и 2) каква е правната квалификация на същото. В процесния случай този критерий на яснота не е достигнат.

Видно от текста на АУАН и НП, в тях е посочен правният извод на контролния орган, че жалбоподателят не съобразява поведението си със 2 светлинните сигнали.

Липсва обаче изложение на каквито и да било факти, от които да се направи проверка на този правен извод, т.е не са посочени конкретните действия на жалбоподателя на процесната дата и на процесното място, с които е счетено, че той не съобразява поведението си със светлинните сигнали.

В случая несъобразяването на поведението на водача на МПС със светлинните сигнали в действащата правна уредба може да има множество проявления, сред които например:

- забрана за преминаване на червен светофарен сигнал по чл. 31, ал. 7, т.

1 от ППЗДвП;

- забрана за преминаване при едновременно светещи червена и жълта светлина по чл. 31, ал. 7, т. 2 от ППЗДвП;

- задължение за спиране на жълта светлина по чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗдВП, когато водачът може да спре, без да създаде опасност за движението;

- забрана за движение по отделна пътна лента, обозначена с червена светлина по чл. 33, ал. 4, т. 1 от ППЗДвП;

- забрана за преминаване на железопътен прелез при една или две последователно мигащи една след друга червени светлини по чл. 36, ал. 2 от ППЗДвП и др.

В случая както в АУАН, така и в НП, не са описани действията на жалбоподателя, с които да се твърди от административнонаказващия орган да е нарушил някоя от забраните на правилата за движение, предвидени в закона.

Поради тази причина се нарушава правото на защита на жалбоподателя, който е поставен в невъзможност да се брани по конкретни факти в хода на съдебното производство. Отделно от това, за съда също е невъзможно да провери на първо място фактите предмет на обвинението (доколкото такива не са описани), а на следващо място да провери дали тези факти съответстват на състав на административно нарушение.

В съдебно заседание е разпитан актосъставителят, който заявява, че смътно си спомня за конкретния случай, като поддържа описаното в АУАН, но не дава допълнителни разяснения. Заявява, че описаното, че водачът не съобразява поведението си със светлинните сигнали значи, че е преминал на 3 червен светофар. От правна страна обаче е недопустимо съдържанието от фактическа страна на санкционираното нарушение да се разкрива за първи път на етап съдебно следствие при показанията на актосъставителя, тъй като по този начин наказаното лице се поставя в положение да разбере фактическите рамки на вмененото му нарушение, едва след като наказанието вече му е наложено, което е напълно несъвместимо с правото му на защита.

Константна е съдебната практика, че липсата на фактическите параметри на вмененото нарушение в АУАН и в НП няма как да бъдат санирани за първи път на етап съдебно следствие пред въззивната инстанция. Това е така, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.

Допуснатото грубо нарушаване на процесуалните правила при описание на фактическата обстановка е безусловно основание за отмяна на НП.

С оглед на всичко изложено, наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Разноски не са били претендирани от жалбоподателя, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.

По отношение на сторените в хода на процеса разноски в размер на 10 лв., представляващи пътни разходи за явяване на свидетел, същите с оглед на постановките на Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д.

№ 98/84 г., ОСНК следва да останат в тежест на държавата при отменянето на наказателното постановление, какъвто е настоящият случай.

Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-5697-000319/09.05.2024г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, С-Р Специализирани пътни полицейски сили - Пловдив, с което на Д. Т. Б., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5